Определение № 3412 от 21.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3412 гр. София, 21.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20241100606031 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Р. Б. срещу определение от 02.09.2024 г., постановено по нчд № 12125/2024 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е. Р. Б., срещу постановление на прокурор при СРП от 10.06.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15037/2021 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. № 42312/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

В частната жалба са изложени доводи, с които се твърди, че определението на първия съд е неправилно и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с констатацията на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не попада в кръга лица, посочени в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК, които могат да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Жалбоподателят твърди, че има качеството пострадал, по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, от престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, поради което счита, че жалбата му е процесуално допустима. Посочва, че с действията си свидетеля Р. е ощетил част от собствениците на имоти в етажната собственост, включително и него. Излага твърдение, че размерът на причинената му от свидетеля Р. имуществена вреда за периода 05.2015 г. – 20.07.2020 г. надхвърля 10 000 лева. Посочва, че прокурора при СРП е дал указания в обжалваното постановление, че същото подлежи на обжалване по реда на чл. 243, ал. 4 НПК или в указан в него срок. Счита, че първият съд е направил необоснован и погрешен извод за това, че за жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство. Според жалбоподателят е погрешна констатация на първия съд за това, че от момента на плащането на таксите от собствениците на апартаментите, паричните средства ставали собственост на етажната 1 собственост, с което същата се явявала пострадало лице. По този начин се твърди, че се преиначава установената и обсъдена от прокурора фактическа обстановка и доказателствата по делото. За да аргументира посоченото жалбоподателят излага твърдение, че ощетени от действията на Р. са отделните собственици на апартаменти с по-голяма площ. Акцентира върху липсата на отчетност в дейността на Р. в качеството му на домоуправител. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по същество.

Съдът, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваният съдебен акт и материалите събрани в хода на досъдебното производство, намери за установено следното от фактическа страна:

Досъдебно производство № 15037/2021 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. 42312/2020 г. по описа на СРП е образувано на 15.02.2021 г. за това, че на неустановена дата в периода от 2015 г. до месец юли 2020 г. в гр. София били присвоени чужди движими вещи – парични средства, които били владени на правно основание – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Е. Р. Б., Б.Б.В., Л.П.Л., В.Д.В. , Г.Д. Р., Й.С.М., В.И.А., Л.П.П., Д.В.В.; Ф.П.Д.; Д.Л.Д.; Д.М.Т.; Е.К.Г.; В.Ж.А.; П.М.; Р.Ц.П.; В.П.Г.; М.М.К.;

Н.Г.Х.; М.И.Х.; Й.Д.Ч.; Г.И.М.; Й.Ч.; копия на квитанции /л. 31-39, Том 1/, копия на протокол за извършена ревизия /л 61-67, Том 1/, справки; копия на документи, предоставени от „Образцов дом“ ЕООД, копия на документи, предоставени от „У.“ ЕООД, копия на документи от „Електрохолд Продажби“ ЕАД.

С постановление от 10.06.2024 г. прокурор при СРП е прекратил на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по ДП № 15037/2021 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 42312/2020г. по описа на СРП. За да стигне до този извод, прокурорът е приел, че не е доказано да е осъществен състав на престъпление по чл. 206. ал.

1 НК или друг състав на престъпление по смисъла на НК.

Срещу постановлението на държавния обвинител е депозирана жалба от свидетеля Е. Р. Б., в която се изразява несъгласие с прокурорския акт, иска се неговата отмяна, като се излагат доводи, относно обективната и субективна съставомерност на извършеното от свидетеля Р. деяние.

С определение от 02.09.2024 г. на Софийски районен съд, постановено по чнд № 12125/2024 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, е оставена без разглеждане жалбата на свидетеля Е. Р. Б. срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, като първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима поради това, че изхожда от лице без активна процесуална легитимация.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд намира за установено следното:

Частната жалба макар да е процесуално допустима, т.к. е депозирана 2 срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, а също и в рамките на предвидения законов 7 – дневен срок, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК, то разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въззивният съдебен състав, запознавайки се с материалите събрани в хода на досъдебното производство, постановлението на СРП, както и определението на районния съд намира, че обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен, законосъобразен и обоснован.

Настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че подадената от Е. Р. Б. жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е недопустима и намира, че като такава правилно е била оставена без разглеждане с атакуваното определение, поради следните съображения.

В разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК изчерпателно е посочен кръгът от лицата, легитимирани да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство - обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице.

По делото не е привлечен обвиняем, който в това си процесуално качество да бъде процесуално легитимиран да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради което правилно първият съд е приел, че право да обжалва постановлението в случая има единствено ощетеното юридическо лице, което е етажната собственост, тъй като досъдебното производство е било образувано за присвояване на парични суми, за които от свидетелските показания по делото се установява, че са принадлежащи на етажната собственост. Това е така, защото изводимо от теорията и съдебната практика е обстоятелството, че етажната собственост при новострояща се сграда възниква при наличието на две кумулативни предпоставки: факта на изграждане на сградата, в която има общи части, в груб строеж и наличие на поне двама различни собственици на самостоятелни обекти /етажи или части от тях/ в сграда. Етажната собственост има принудителен характер и възниква независимо дали сградата е въведена в експлоатация. Щом са налице повече от два самостоятелни обекти на правото, които принадлежат на отделни собственици, етажната собственост е възникнала. В конкретиката на настоящия казус, видно от показанията на разпитани в качеството на свидетели етажни собственици на обособени обекти в сградата, находяща се на ул. ****, гр. София, както и писмените доказателства следва, че е налице възникнала етажна собственост между собствениците на самостоятелни обекти в сградата, находяща се на посочения адрес.

Eтажната собственост разполага с определено общо имущество и във връзка с функциите си приема и изпълнява годишен бюджет за приходите и разходите. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС общото събрание на етажните собственици приема годишен бюджет за приходите и разходите и одобрява годишните отчети на управителния съвет (управителя), както и на контролния съвет (контрольора). Бюджетът на етажната собственост включва очакваните разходи и приходи във връзка с управлението, ползването, поддръжката и 3 ремонта на общите части на сградата. Въз основа на заложените разходи се определят и приходите в годишния бюджет на етажната собственост. Сред приходите се включват и заплащаните от собствениците, ползвателите и обитателите вноски. Управителят на общо основание въз основа на извършеното в негова тежест възлагане би могъл да понесе гражданска отговорност, ако с действията си увреди собствеността. От изложеното следва извод, че с внасянето на вноските от собствениците, ползвателите и обитателите на сградата, същите стават собственост на етажната собственост, поради което и същата правилно е приета от първия съд като увредено лице по смисъла на чл. 74 НПК.

От показанията на разпитаните в качеството на свидетели собственици на самостоятелни обекти в сградата, находяща се на ул. ****, гр. София, а именно Б.В., Е. Б., В.В., В.А., Д.Л., Е.Г., В.А.,П.М., Р.П.,, М.К., Н.Х., Й.Ч. се установява по категоричен начин, че през 2015 г. е било проведено общо събрание на собствениците на апартаментите в сградата, находяща се на посочения адрес. На проведеното общо събрание за домоуправител бил избран свидетелят Г. Р.. На така проведеното общо събрание, било взето и решение относно размера на входните такси, които следва да се събират в етажната собственост, както и решение да бъдат наети охранители на входа.

Видно от данните, съдържащи се в показанията на посочените свидетели именно охранителите, наети в етажната собственост са събирали входните такси. Съгласно константната съдебна практика, решенията на общото събрание представляват правомерен частно правен юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице, което поражда правни последици за членовете на общността. Акт взет в противоречие със закона – ЗУЕС подлежи на отмяна само при обжалване по законоустановения ред – чл. 40 ЗУЕС и дори да е материалноправно или процесуално незаконосъобразен, влиза в сила и валидно обвързват членовете на етажната собственост. Поради изложеното, настоящата съдебна инстанция не разполага с дискрецията да преценява материално правната и процесуалноправната законосъобразност на решенията на общото събрание на етажните собственици, както и следва да приеме, предвид заявеното от свидетелите – собственици на самостоятелни обекти в сградата, че свидетелят Р. е бил избран през 2015 г. от общото събрание на етажните собственици за управител на етажната собственост, както и че е изпълнявал посочената функция от избирането си до месец юли 2020 г. В посочения период от време свидетелят Г. Р. не само е бил избран за домоуправител, но също така е изпълнявал, макар и част от следващите му се от посочената позиция задължения - събирал е входните такси и е заплащал разходите, свързани с ползването на сградата, купувал е и е предоставял квитанции и тетрадки на охранителите, охранителите са му предавали събраните от тях входни такси без да има осигурен ред за предаването на паричните суми, изплащал е заплатите на охранителите, както и на лицето, извършващо почистване на сградата. Също така свидетеля Р. периодично е изпращал на електронните пощи на живущите в сградата своеобразни таблици, в които посочвал сумарно за определен период от време приходи и разходи по повод етажната собственост без да 4 представя доказателства за вписаното в таблиците. Свидетелят Р. също така, в качеството си на управител на етажната собственост е сключил на 23.07.2015 г. договор за извършването на услуги по абонаментно сервизно обслужване на асансьора в процесната сграда с фирма „У.“ ЕООД.

Видно от заявеното от разпитаните в качеството на свидетели собственици на самостоятелни обекти в сградата, както и от приложен протокол за проведено общо събрание от месец юли 2020г., за домоуправител на процесната сграда бил избран свидетелят Л.Л.. Тогава бил променен и начинът на формиране на входната такса за всеки отделен апартамент, което довело и до намаляване на таксите на лицата, притежаващи по-големи имоти в сградата. На същото общо събрание било взето и решение за създаването на Контролен съвет с членове трима от живущите в процесната сграда свидетелите Б.В., А. и В..