Решение № 137 от 16.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Велико Търново , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000054 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260028/13.10.2020 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе са осъдени АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** и Д. Н. П., ЕГН **********, двамата от гр. Русе, **********, солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен директор, съд. адрес гр. София, ********, ет. 8, бизнес сграда Ивел, сумата 34 907.46 евро - главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL14731 от 11.10.2006 г. и Допълнително споразумение от 16.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата 6 227 лв. съразмерни разноски по делото. Със същото решение е отхвърлен предявения от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен директор, чрез адв. Х.И. от Адвокатско дружество „Ч, П и И.“, срещу АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** и Д. Н. П., ЕГН **********, двамата от гр. Русе, осъдителен иск ответниците да заплатят солидарно на ищеца частично дължимите суми, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL14731 от 11.10.2006 г. и Допълнително споразумение от 16.06.2009 г. в 1 размер 1 472.87 евро, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане и сумата 837.41 лв. нотариални такси. С решението е осъдено „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен директор, съд. адрес гр. София, ********, ет. 8, бизнес сграда Ивел да заплати на Д. Н. П., ЕГН ********** от гр. Русе, ********** сумата 224 лв. съразмерни разноски по делото.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. И.А. от АК – Русе, в качеството й на особен представител на АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** от гр. Русе, ********** против Решение № 260028/13.10.2020 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в осъдителната му част е незаконосъобразно, като неправилността му е резултат от неправилна преценка на доводи, факти и обстоятелства, неправилно приложение на материалния закон, задължителната практика и необоснованост на изводите. Излага се, че съдът неправилно е приел, че кредитът се разглежда, като отделни вноски, а не като цялост. Правото на банката за обявяване на предсрочна изискуемост било реализирано чак през 2018 г. и се е погасило по давност. На следващо място се излага, че в процесния договор са налице неравноправни клаузи, които се явявали нищожни, както и бил налице анатоцизъм, което правило допълнителното споразумение - също нищожно. Излага се също, че съдът не следвало да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока, а следвало да прилага само действителните клаузи на договора за банков кредит.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен директор, съд. адрес гр. София, ********, ет. 8, чрез адв. Х.И. от САК, съд. адрес: ******** В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Д. Н.

П., ЕГН ********** от гр. Русе, **********.

Постъпила е и въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен директор, съд. адрес гр. София, ********, ет. 8, чрез адв. Х.И. от САК, съд. адрес: ********против Решение № 260028/13.10.2020 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част за сумата от 837.41 лв. е незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и несъобразен с представените и приети писмени доказателства.

2

Необосновани били мотивите на съда за недължимост на разноските за нотариални такси, които били дължими на основание чл. 10, т. 3 от договора, по силата на който кредитополучателите се били задължили да отговарят за разноските, свързани с организиране и провеждане на принудителното изпълнение по представеното обезпечение, а подготовката на кредита и предприемане на съдебни действия представлявали действия именно по принудително събиране на задължението, поради което били неправилни изводите на съда в обратната насока. Тези разноски представлявали вреда на кредитора, която се намирала в пряка причинна връзка с неизпълнение на облигационната връзка. На следващо място съдът не бил съобразил, че сумата от 435.41 лв. представлявали разноски за подновяване на ипотеката, която била дължима на същото основание – чл. 10, т. 3 от договора.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв. И.А. от АК – Русе, в качеството й на особен представител на АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** от гр.

Русе, **********. В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Д. Н. П., ЕГН ********** от гр. Русе, **********, чрез адв. П.Х. от САК, съд. адрес: гр. София, ********. В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.

С Определение № 260019/12.01.2021 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе е оставено без уважение искането на адв. И.А. от АК – Русе, в качеството й на особен представител на АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** от гр. Русе, ********** за изменение Решение № 260028/13.10.2020 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта за разноските.

Постъпила е частна жалба от адв. И.А. от АК – Русе, в качеството й на особен представител на АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** от гр. Русе, ********** против Определение № 260019/12.01.2021 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе. В същата се излага, че обжалваното определение е незаконосъобразно и вътрешно противоречиво, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че определеното й възнаграждение не е определено правилно и трябва да се завиши.

Претендира са да се отмени обжалваното определение се постанови друго, с което са й бъде увеличено определеното възнаграждение.

В срока по чл. 275, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Юробанк 3

България“ АД, ЕИК 000694749, представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен директор, съд. адрес гр. София, ********, ет. 8, чрез адв. Х.И. от САК, съд. адрес: ******** Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 50/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе е образувано въз основа на предявен от „Юробанк България“ АД гр. София, против АЛ. АНГ.

П. и Д. Н. П. и двамата от гр. Русе, иск да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумите – 36 380.33 евро – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 837.41 лв. - нотариални такси.

В исковата молба се излага, че на 11.10.2006 г. между „Българска пощенска банка“ АД (сега „Юробанк България“ АД) и АЛ. АНГ. П. и Д. Н. П. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 14731, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в размер на 41 400 евро, както следва: 8 930 евро за покупка на конкретен недвижим имот и 32 470 евро за други разплащания, а кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. За обезпечаване на кредита кредитополучателите учредили договорна ипотека в полза на банката върху апартамент № 8, находящ се в гр.

Русе, ********, вх. 2 от 103.95 кв.м., заедно с избено помещение № 8 от 12.90 кв. м. и таван № 7. С решение от 01.11.2007 г. била вписана промяна в наименованието на „Българска пощенска банка“ АД на „Юробанк и Еф Джи България“ АД. На 06.12.2007 г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и „Юробанк и Еф Джи България“ АД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания за кредит, между които и процесния (чл. 24, ал. 1 от договора), като „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД встъпил в правата на „Юробанк и Еф Джи България“ АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 14731/11.10.2006 г.

(чл. 3 във вр. с чл. 1 от договора). Излага се, че на 16.06.2009 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 14731/11.10.2006 г. било сключено Допълнително споразумение. Твърди се, че банката уведомила кредитополучателите за извършеното прехвърляне при сключване на допълнителното споразумение, а също така и с нотариална покана, чрез Нотариус И. К., рег. № 13046, том 7, № 45/08.11.2017 г., адресирана до АЛ.

АНГ. П. и нотариална покана, чрез Нотариус И. К., рег. № 13047, том 7, № 45/08.11.2017 г., адресирана до Д. Н. П.. Излага се, че по силата на подписаното между страните допълнително споразумение кредитополучателите дали своето безусловно съгласие, като оправомощават и упълномощават банката служебно да преоформи съществуващите, но неплатени към момента на сключване на допълнителното споразумение просрочия, чрез натрупването им към редовната главница по кредита, като след извършените реструктурирания по кредитната сделка общия размер на кредита се увеличил до 39 016.40 евро, поради представените преди споразумението суми за погасяване на просрочията. В 4 допълнителното споразумение било уговорено, че за период от дванадесет месеца съдлъжниците следва да погасяват кредита на равни месечни вноски, като конкретния размер на същите се определял в погасителен план, представляващ неразделна част от договора, анексите и допълнителните споразумения към същия. След изтичане на периода на облекчено погасяване на общия дълг, кредитополучателите погасявали кредита на равни месечни анюитетни вноски, като размера им се определял с погасителния план. Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 4 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита се дължала лихва в размер на сбора на лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. По силата на чл. 4 от договора, кредитополучателите дължали и следните такси: такса за управление на кредита в размер на 1.5 % върху размера на разрешения кредит, еднократно, платима при усвояване на кредита; дължима годишна такса за управление в размер на 0.1 % върху размера на главницата, като съгласно чл. 10, т. 3 от договора кредитополучателите са се задължили да отговорят за разноските, свързани с организиране и провеждане на принудително изпълнение по предоставеното обезпечение. Излага се, че поради неизпълнение на договорните си задължения по чл. 6, ал. 1 и чл. 7 ал. 1 от договора и чл. 6 от допълнителното споразумение за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, се че кредитополучателите са изпаднали в забава относно погасяване на предоставения кредит. Излага се, поради непогасяване на погасителна вноска с падеж 19.01.2012 г., на основание чл. 18, ал. 1 от договора банката обявила целия остатък от кредита за незабавно изискуемо и дължимо. В последствие с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 08.10.2012 г.