Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 45717 от 03.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27634/2025
Вид
Определение № 45717
Подписан
03.11.2025
В сила
03.11.2025
Състав
ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45717 гр. София, 03.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110127634 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „Б** Е**“ АД против М. М. Н.. Съдът констатира, че исковата молба е частично нередовна, поради което на страната на основание чл. 127, т. 4 и т. 5, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК следва да се предостави възможност да отстрани констатираните нередовности.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

По останалите доказателствени искания на страните съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаването на съобщението с препис от настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи точен размер на претенцията за мораторна лихва за периода от 14.03.2025 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок и в цялост на дадените указания, исковата молба ще бъде в**ната в тази част, а производството по делото – частично прекратено.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

Отлага произнасянето по останалите доказателствени искания на страните в открито съдебно заседание.

1

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.12.2025 г. от 11:10 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис и от отговора на исковата молба.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Б** Е**“ АД против М. М. Н., с която са предявени следните искове:

1. иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 1833,33 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане;

2. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2189,76 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане;

3. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в**ху вземането за неустойка за периода от 14.03.2025 г. до дата на подаване на исковата молба в съда;

В исковата молба са изложени тв**дения, че ответницата е била служител на ищцовото дружество по валидно възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 518/30.10.2024 г., като заемала длъжността „стюардеса, младша“ в дирекция „Вътрешно полетно обслужване – кабинен състав“ в периода от 04.11.2024 г. до 14.03.2025 г.

Ответницата преминала обучение въз основа на сключен с ищеца договор за придобиване на квалификация от 16.10.2024 г., по силата на който се задължила да работи за работодателя за срок от две години, считано от придобиване на правоспособност за член на кабинен екипаж.

Ответницата не изпълнила договорните си ангажименти и на 14.03.2025 г. депозирала писмено заявление с вх. № 047-V-781, с което едностранно прекратила трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Излага съображения, че страната прекратила трудовия договор едностранно с цел заобикаляне на договорните задължения, произтичащи от договора за професионална квалификация, по който ищецът е изправна страна. Тв**ди, че съгласно чл. 3, т. 4 от договора за придобиване на квалификация ответницата, в качеството й на обучаемо лице, се е задължила да премине успешно обучение, провеждано в „И** по в** т**“ ЕООД, за срока от 21.10.2024 г. до 14.11.2024 г., като успешното зав**шване се удостоверява с издаване на сертификат и свидетелство за правоспособност за член на кабинен екипаж. Тв**ди се, че съгласно чл. 4, т. 2 от договора за придобиване на квалификация, в случай на предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на обучаемата преди изтичане на уговорения двугодишен срок, същата дължала на работодателя неустойка в размер на 2666 лв., дължима към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, съобразно с прослуженото време.

Сочи, че размерът на претендираната неустойка, изчислен според отработеното от ответната страна време в периода от 15.11.2014 г. до 14.03.2025 г., възлизал на 2189,76 лв. В исковата молба са изложени тв**дения, че обучението по чл. 1, т. 1 от договора било проведено в „И** по в** т**“ ЕООД, одобрен от Гражданска дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, в рамките на периода от 21.10.2024 г. до 13.11.2024 г., като разходите за 2 обучението са били изцяло поети от работодателя. Успешното зав**шване на обучението било удостоверено със Свидетелство № 8170 от 13.11.2024 г., издадено на ответницата от „И** по в** т**“ЕООД, като с издаването на това Свидетелство ответницата е придобила правоспособност съгласно чл. 3, т. 4 от договора за придобиване на квалификация или т.н.

„бреветиране“. Именно от дата 21.11.2024 г. е започнал да тече договорения двугодишен срок, в рамките на който ответницата е поела задължението да работи за „Б** Е**“ АД.

Тв**ди, че в хода на трудовото правоотношение е спазвал стриктно своите задължения като работодател, включително осигуряване на безопасни условия на труд, навременно изплащане на трудово възнаграждение, спазване на работното време, командироване и др.

Оспорва наличието на посоченото от ответницата в заявлението основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид липсата на основание за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, излага съображения, че подаденото от ответницата заявление на 14.03.2025 г. представлявало писмено предизвестие. С оглед приложението на чл. 326, ал. 2 КТ за неспазения срок на предизвестие дължала обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното възнаграждение за остатъка от срока на договора, считано от 14.03.2025 г. до 03.05.2025 г., а именно за сумата от 1833,33 лева. Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата М. М. Н., чрез адв. М. К., с който оспорва предявените искове. Изложено е, че на 16.10.2024 г. между страните е сключен договор за придобиване на квалификация, с който работодателят се задължил да обучи за своя сметка обучаемия за придобиване на правоспособност за стюардеса на самолет тип А220 срещу задължението обучаемия да работи при работодателя за срок две години, както и че в изпълнение на договора в периода от 21.10.2024 г. до 13.11.2024 г. ответницата взела участие в организирания от работодателя и проведен в „И** по в** т**“ ООД п**воначален курс за кабинен екипаж. Подд**жа, че този курс не водел до придобиване на договорената квалификация и правоспособност за самолет А220, а следвало да се премине обучение за тип самолет. На 30.10.2024 г. още в хода на провеждане на п**воначалния курс за кабинен екипаж, работодателят изискал от ответницата и останалите обучаеми да изпълнят задължението си по договора за квалификация и да подпишат предложените им трудови договори. Подд**жа, че подписването на трудовия договор протекло колективно без възможност за запознаване с документите. Изложено е, че между ищеца и ответника възникнало трудово правоотношение по трудов договор № 518/30.10.2024 г., като екземпляри от трудовия договор и длъжностна характеристика не били предоставени на ответницата. Изложено е, че поради липса на необходимата правоспособност – в чл. 3, ал. 5 от договора за квалификация е предвидено задължението на обучаемия да работи в уговорения срок при ищеца от датата на бреветиране на Airbus 220, което не било настъпило към датата на подписване на трудовия договор, поради което едновременно с подписването му, по указание на работодателя, ответницата е освободена в неплатен отпуск. Изложено е, че работодателят й заявил, че е в невъзможност да организира провеждане на обучението за тип самолет Airbus 220. Ищецът предложил на обучаемите да премине обучение на самолет тип „Embraer 190, които основно се изпълнявали за Е** 3

С**бия, като имат за начална и крайна дестинация сръбската столица – Белград. В периода 18-19.11.2024 г. преминала обучение за самолет тип „Embraer 190, което е било различно от договореното с договора за квалификация и не е било желано от ответницата. След 19.11.2024 г. започнала ефективно изпълнение на трудовата функция, като в хода на работата се оказало, че цялата поредица от действия на работодателя е била с цел осигуряване на авиационен персонал, който да обслужва полети на Е** С**бия. Поради липса на намерение от страна на работодателя да организира обучение за самолет тип А220, със заявление от 14.03.2025 г. упражнила правото си едностранно без предизвестие да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Оспорва претенцията за неустойка при тв**дения, че не са налице уговорените чл. 4, ал. 2 на договора предпоставки. Подд**жа, че е изпълнила задълженията си по чл. 3, т. 4 като е участвала в обучението е положила успешно изпити, а незав**шването на втория етап от обучението е по вина на работодателя. Ето защо т. нар.

„бреветиране“ за самолет тип Airbus 220 не е настъпило и срокът, в който се е задължила да работи за ищеца, не е започнал да тече. В този смисъл не е налице неизпълнение на договора, защото задължението не е било все още изискуемо. Подд**жа, че задължението на работодателя е било да осигури обучение за стюардеса за самолет тип Airbus 220, а не за правоспосбност за член на кабинен екипаж, което изрично било уговорено в чл. 1, т. 1 от договора. Излага съображения, че работодателят е неизправна страна по така сключения договор за обучения., както и че правомерно е прекратила трудовото си правоотношение при наличие на предпоставките по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Посочва, че е била изпращана незаконосъобразно на командировки в гр. Белград, без връчване на командировъчни заповеди и без яснота за точния период на командироване, командировъчни пари не били изплащани своевременно, не били заплащани в пълен размер дължимите трудови възнаграждения, не било спазено уговореното 8-часово работно време, не били спазвани изискванията за работно време и почивки на авиационния персона, работодателят не осигурил елементи от работното облекло (обувки), неправомерно е променил мястото на работата, не предоставял трудов договор и документи във връзка с трудовото правоотношение. Оспорва претендираната неустойка като прекомерна и многократно надвишаваща сторените от работодателя разходи за обучение. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхв**лени. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: наличието на валиден договор за обучение, предмет, права и задължения на страните, изпълнение на договора от ищеца, наличие на валидно уговорено неустоечно съглашение за виновно неизпълнение на задължение, произтичащо от договора, както и размера на неустойката.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже пълно и точно изпълнение на задълженията по договора.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

4

В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на задължението В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ е да докаже прекратяване на трудовият договор на основание, изискващо отправяне на предизвестие от работодателя, както и размерът на дължимото се обезщетение за неспазено предизвестие.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за това обстоятелство.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже спазването на предизвестието, плащане на дължимото се обезщетение за неспазено предизвестие в пълен размер.