Протокол № 1021 от 01.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1021 гр. Варна, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ралица Светославова при участието на секретаря Дебора Н. И.ова

Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263100601023 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:51 часа се явиха:

Подсъдимия Е. Л. У. – води се от Затвора – Варна и с адв. Д. Н. – ВАК – редовно упълномощен и приет от съда.

Жалбоподателят-частен тъжител И. А. Р. – води се от Затвора – Ловеч и с адв. П.

С. – ВАК – назначен за повереник от първоинстанционния съд.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Жалб.-ч.т. Р.: Да се даде ход на делото.

Подс. У.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

И ГО ДОКЛАДВА

Съдът докладва молба от ч. т. Р. чрез адв. С., в която същия моли съда да бъдат допуснати до разпит в качеството на свидетели по делото две лица.

1

Адв. С.: Поддържаме молбата, като държим единствено на единия свидетел – М. И.

Т..

Жалб.-ч.т. Р.: Този свидетел ще разкрие обстоятелства. Адвокатът ми знае за какво съм го призовал, дали е бил очевидец… Но тълкува, че не е бил там, което просто няма как да го предвиди.

Адв. Н.: Считам, че на първо място е налице съществено противоречие между жалбата, допълнението към нея, с която се искат нови свидетели. В жалбата и допълнението, с които е сезиран съда не е посочено искане за нови свидетели. В жалбата съответно не се посочва кои доказателства първоинстанционния съд не е събрал. Същевременно считаме, че в тази връзка не е нарушена разпоредбата на чл. 320, ал. 1 от НПК. Напротив – твърди се, че доказателствата са напълно достатъчни да се осъди подзащитния ми. Твърди се, че не е направен релевантен анализ. Считаме, че така депозираната молба за допускане на свидетели е неоснователна и това са доводите ни. В молбата не е визирано какви факти и обстоятелства ще установяват. Твърди се за контекст по друго ДП, което не е предмет на доказване на настоящото производство. Самите доказателства по делото изключват напълно трети лица да са присъствали в конкретния часови диапазон на така повдигнатото обвинение от частния тъжител. Пред първоинстанционния съд самият свидетел, който беше призован за разпит от страна на ч. т. Р. – М. С., самият той казва, че други лице не са били там на място. От видеозаписите също е ясно, че няма трети лица, които да са били преки очевидци на ситуацията на така повдигнатото деяние. По отношение на това защо сега се искат тези свидетели – това е съществен въпрос, тъй като пред първоинстанционния съд искане за разпит на нови свидетели не е имало. Т.е. това ще преповтаря версията на частния тъжител?

Какъв е този контекст? По отношение на разпитаните свидетели – те ясно са установили какви факти и обстоятелства са възприели и съответно са дали показания. В тази връзка моля да отхвърлите молбата.

СЪДЪТ по направеното искане съобрази изложените възражения. Принципно няма процесуална пречка направеното искане за допускане на свидетели да бъде сторено и след определението на съда по насрочване и становището му, но в настоящия случай няма необходимост от разпит на сочения свидетел, доколкото по делото са налични всички факти и обстоятелства, доказателства, за решаването му, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане до разпит в качеството на свидетел от страна на ч. т. Р..

Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и юридическа гледна точка, поради 2 което даде ход на същото

ПО СЪЩЕСТВО:

Адв. С.: Изцяло поддържам така предявената жалба и допълнението към нея. На осн. чл. 313 от НПК и чл. 314, ал. 1 от НПК въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата. С оглед на това, моля да приемете, че фактическата обстановка не е изяснена в пълнота и че първоинстанционния съд е допуснал непълно и необективно едностранно изясняване на обстоятелства по аргумент на чл. 14, ал. 1 от НПК и чл. 14, ал. 2 от НПК.

От материалите по делото е видно, че подс. У. е обвинен за това, че на 16.06.25 г., ок.

16:50 – 16:55 ч. в Затвора – Варна, слизайки по стълбите между 3. и 2. етаж е отправил към частния тъжител думите „Помияр, долен българин излезе. Ако не се откажеш от показанията си, ще разбереш кой съм, лошо ти се пише.“ Тези думи по своята същност осъществяват състава на чл. 146, ал. 1 от НК – обида в присъствие на пострадалия, и състава на чл. 144, ал.

1 от НК – закана с престъпление против личността, която би могла да възбуди основателен страх. Съгласно установената практика, от значение е не дали страха е възникнал фактически, а дали заканването би могло да възбуди основателен страх. Законът изисква възможност, а не задължително да е настъпил резултат.

Защо считаме, че оправдателната присъда е неправилна? На първо място – налице е неправилна оценка на гласните доказателства. Първоинстанционният съд е дал неоснователно предимство на отрицателните показания на В. М. и Д. Д. за сметка на преките показанията на М. С.. С. е пряк очевидец. Той стои до частния тъжител на решетката, описва думите, посоката на погледа и реакцията. Показанията му съвпадат с твърденията в тъжбата. От своя страна М. и Д. са в групата на подсъдимия, която е от 20 до 40 човека, че е шумно и не са в непосредствена близост до решетката. Д. заявява, че не познава частния тъжител. Техните показания са отрицателни, т.е. „не съм чул“ и имат пониска доказателствена тежест. Считам, че първоинстанционният съд е приложи двоен стандарт. Това нарушение по аргумент на чл.14, ал. 2 от НПК, считам, че е във връзка с това, че доказателствата не могат да имат предварително определена сила. Чл. 12, ал. 2 от НПК повелява за равни процесуални права. В случая считам, че това право бе нарушено драстично. Приятелските отношения между С. и частния тъжител не могат и не следва да бъдат достатъчни сами по себе си, за да обезсилят преки показания, когато те са последователни и се подкрепят от контекста.

На следващо място: игнорираме психологическия профил на подсъдимия. По делото са приобщени първоначален доклад от 11.04.25 г., експресно психологическо заключение от 15.10.24 г. и диференцирано психологическо изследване от 08.04.25 г. – те установяват висок риск от агресивно поведение, импулсивност, повишена сензитивност и склонност към фиксация в негативни преживявания; „в емоционално натоварени ситуации са допустими 3 крайни реакции“. Тези данни са пряко относими към преценката дали заканването би могло да възбуди основателен страх. Съдът ги е цитирал, но не им дава доказателствена тежест.

Считам, че това определено е непълно изследване на всички обстоятелства по делото по аргумент на чл. 14, ал. 1 от НПК.

На следващо място: мотивът за извършване на деянието е установен, но не е анализиран. От протокола за разпит на частния тъжител от 16.10.25 г. по ДП № 313/2025 г. се установява, че след завръщането на подсъдимия от ВКС, когато е разбрал, че „плана за заличаване на Р. И.ова и децата й не е осъществен“, при което частния тъжител е бил заплашен по телефона. В протокола от разпита на Е. У. от 07.10.25 г., подсъдимият потвърждава, че е водил телефонен разговор с Р. след делото в София и в този разговор са разменени заплахи. Мотивът би могъл да бъде отмъщение срещу свидетел по висящо производство. Първата инстанция не е извършила анализ на този мотив, макар и той да е относим към прекия умисъл и основателността за страха.

На следващо място: видеозаписите – те не опровергават обвинението. Те сами по себе си са без звук, камера 11 за полуетажа липсва. Съдът е използвал отрицателен факт – „не се вижда реакция“, като положително доказателство, че думи не са изречени. Това, че това е абсолютно методологически неправилно. Липсата на звук означава, че записът не може да опровергае гласните доказателства. По аргумент на чл. 14, ал. 2 от НПК вещественото доказателство няма предварително определена сила на показанията на очевидец. От друга страна смехът и записките на частния тъжител не изключват възприемане на обида или закана. Реакцията може да е късна, прикрита или последваща. Частният тъжител и С. обсъждат случая след като са се прибрали в килията.

На следващо място: адресатът е установен, т.е. към кого е отправена репликата, заплахата. Възражението е, че не е било ясно дали думите са отправени към Р. или С.. Това е неоснователно, тъй като С. категорично заявява, че ги е възприел като отправени към Р..

Подсъдимият е наясно кой е дал сведения по ДП № 313/2025 г., а именно Р..

На следващо място: изразите „помияр“ и „долен българин“ – по своята същност това са унизителни за честта и достойнството, казани са в присъствието на пострадалия, при което е налице изпълнение на състава по чл. 146, ал. 1 от НК. Изречението „ако не се откажеш от показанията си, лошо ти се пише“ е закана с престъпление против личността. За всички е ясно, че в затворническа среда, висящо ДП и при установен психологически профил, заканването би могло да възбуди основателен страх, с оглед на което считам, че е налице изпълнение на състава на чл. 144, ал. 1 от НК.

На следващо място деянията са извършени с пряк умисъл.

Граждански иск бе приет за съвместно разглеждане. Налице са предпоставките по чл.

45 от ЗЗД за противоправно деяние, вреда и причинна връзка. Неимуществените вреди – страх, унижение, стрес, се определят по справедливост – чл. 52 от ЗЗД, с оглед на което моля иска да бъде уважен изцяло или в размер, който съда намери за справедлив.

С оглед на гореизложеното, моля на осн. чл. 334, т. 2 от НПК, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 и 4 ал. 2 от НПК да отмените присъдата на първоинстанционния съд и да постановите нова присъда, с която да признаете Е. У. за виновен по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК, като му наложите съответното наказание. На следващо място моля да уважите гражданския иск за неимуществени вреди.

При условията на алтернативност, на осн. чл. 334, ал. 1 от НПК, моля да отмените присъдата и да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Моля за справедлив процес, обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Моля за произнасяне в този смисъл.

Жалб.-ч.т. Р.: Ще доразвия тезата си, тъй като явно гласни доказателства не бяха допуснати. Първо считам, че се нарушава правото на справедлив процес, залегнал в чл. 6 на КПЧ, приложим на осн. чл. 5, ал. 4 от КРБ.

На второ място, относно разпределяне на доказателствената тежест, съгл. хипотезата на чл. 103 от НПК, доколкото делото е от частен характер, а не от общ, и изцяло тежестта лежи върху частния тъжител, също считам за нарушение и неизясняване на фактическата обстановка.

На следващо място смятам, че без да се съберат и без да има всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото чрез доказателствени средства, предвидени в НПК, няма как съдът да стигне до вътрешно убеждение, основано единствено и само на тези доказателства по делото, т.е. всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. С оглед на всичко това, считам, че няма как самото решение да бъде валидно без изясняване на всички доводи, които казах до тук.

Обосновавам се със следното: първа инстанция – РС – Варна, в мотивите, които получих забелязах първо там, че подсъдимият, при слизане от 3. към 2. Етаж, на първо място не са запазени записи от охранителни камери на втория етаж. На второ място, макар и установено логично основание да се приеме съществуване на възможност за взаимно уговаряне и нагаждане на твърденията, така както се твърди в стр. 9 от мотивите, то съдът кредитира на същата страница обясненията на подсъдимия, тъй като те се подкрепят и от свидетелските показания на двамата лишени от свобода М. и Д., които бяха разпитани.

Съдът е преценил, че тези гласни доказателства са основа единствено на критерий за обективност, но по-нататък, разглеждайки протокол от съдебно заседание, аз стигам до съвсем различен извод, а именно първият свидетел, който ще визирам е свид. В. М.. На стр.