Решение № 88 от 07.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пазарджик, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500017 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260035/19.08.2022 г., постановено по гр.д. № 533/2018 г. Велинградският районен съд е отхвърлил иска на Ф. И. Д., ЕГН **********, С. Р. Д., ЕГН ********** и В. Р. Д., ЕГН **********, и тримата от гр. П., ***, чрез пълномощника им адв. А., против П. Г. С.,ЕГН ********** гр.П., ул.

„Т.иЕ.К.“ № 2, с който искат ответникът да премахне незаконния строеж, а именно“Едноетажна паянтова жилищна сграда“, находящ се в УПИ XXII2036, 2037 в кв. 141 по плана на гр. П., в срок до три месеца, считано от влизането на решението по делото в законна сила.

Осъдени са осъдени Ф. И. Д., ЕГН **********, С. Р. Д., ЕГН ********** и В. Р. Д., ЕГН ********** и тримата от гр. П., ***, да заплатят на П. Г. С.,ЕГН ********** гр.П., ***, деловодни разноски за първа инстанция в размер на 2900 лв.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Ф. И. Д., ЕГН **********, С. Р. Д., ЕГН ********** и В. Р.

Д., ЕГН **********, чрез техния процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд бил приел, че на първия етаж от жилищната сграда се отглеждали кучета, а не се ползвал за живеене. Напротив, по делото било 1 установено, че там живее Ф. Д.А., а съдът неправилно бил кредитирал показанията на свидетеля К., които били нелогични и непоследователни.

Твърди се, че районният съд не се бил съобразил със заключението на техническата експертиза, от която се установявало, че ищците търпели смущения и пречки при упражняване правото си на собственост далеч над обичайните. Високата влажност, развитието на мухъл и плесен били предпоставка за увреждане здравето на обитателите на сградата, тъй като причинявали различни видове заболявания на кожата, на дихателната система, развитие на пневмония, астма, бронхити и др. Непрестанната влага през есенно-зимния сезон замърсявала средата в жилището, а развитието на плесени предразполагало развитието на насекоми, спори и др. Влажността в сградата била завишена, което било в противоречие със санитарнохигиенните норми за нормална жилищна среда и се създавали условия за възникване на пожар. Не било взето предвид и недобросъвестното поведение на ответника, който макар, че знаел за предвиденото премахване на сградата, извършил основен ремонт, превръщайки я в жилищна сграда и в момента черпел права от собственото си неправомерно поведение. Наличието на тази къща пречело на ищците да довършат собствената си къща съгласно утвърдения проект. Къщата на ответника била изградена в отклонение от строителните правила и независимо от наличието на съдебно решение, с което е приета за търпим строеж, тя създавала пречки за упражняване правото на собственост на ищците. Цитира се ТР № 31/1984 г. от 06.02.1985 г. на ОСГК на ВС с извод, че то е приложимо в настоящия казус.

Неправилно районният съд не бил кредитирал показанията на свидетелите К. и С., които знаели за инцидента със счупения прозорец и свличането на сняг от покрива на къщата на ответника в стая на втория етаж в къщата на ищците, както и за наличието на влага и мухъл, в резултат на които се отключили заболяванията на детето на ищците. Анализът на събраните по делото доказателства пък бил направен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като били кредитирани единствено показанията на свидетелите на другата страна и ценил само тези показания, които са в подкрепа на тезата на ответника.

Неправилен бил изводът на районния съд, че ищците сами са се поставили в положение къщата на ответника да им пречи. Напротив, къщата на ищците била построена в съответствие със строителните книжа и норми и одобрения архитектурен проект.

Районният съд бил допуснал нарушение и на процесуалните правила, тъй като не бил изготвил и приел доклад по чл.146 от ГПК в пълнота, съдържащ всички изискуеми от закона елементи относно неговото съдържание. Твърди се, че непълният доклад съставлявал нарушение на 2 процесуалните правила, което предполагало уважаване на искане за допускане на доказателства пред въззивната инстанция на основание чл.266, ал.3 от ГПК, но жалбоподателят не е направил доказателствени искания в този смисъл пред въззивния съд.

Твърди се, че доказателствата били обсъдени хаотично и противоречие с правилата на логиката, поради което изводите на съда били погрешни.

Именно поради това първоинстанционното решение било необосновано и немотивирано.

Районният съд бил нарушил и основополагащи принципи в ГПК, съдържащи се в чл.8, 9, 10 и 12.

Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявения иск да бъде уважен с присъждане на разноските за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание пълномощникът на ответника е представил писмена защита, наречена писмен отговор.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното.

В исковата си молба против ответника П. П. С. ищците Д. са твърдели, че са собственици на жилищна сграда, находяща се в гр. П., ***. С н. акт № 131, том ІІ, рег.№ 3062, н.д. № 288 от 25.07.2002 г. на нотариус Г.К.Р. Д. и Ф. Д. били признати за собственици на трети надземен етаж от сградата с площ от 125,05 кв. м., която сграда е построена в ПИ 2037, за който е отреден парцел XXII-2037 по плана на гр. П.. С н. акт № 8, том 1, от 25.07.2002 г. на същия нотариус Ф. Д. е закупила УПИ с пл. № 3037 в кв.141 по плана на гр. П., целият с площ от 201 кв. м., както и жилище -апартамент 2, ведно с избено помещение и гараж.

Паянтовата жилищна сграда, попадаща в УПИ XXII-2037, 2036 била построена в придаваемата се площ от единия имот към другия, но не била премахната, каквато уговорка имало между собствениците на двата съседни имота. През 1987 г. било завършено застрояването в УПИ XXII-37 с масивна жилищна сграда от Г.Д., Р. Д. и К.Б.. Имало подписана на 23.04.1987 г. нотариално заверена декларация, с която П. С. давал съгласието си за строеж при неуредени регулационни отношения в полза на собствениците на УПИ 2037. Г.Д. бил подписал нотариално заверена декларация за запазване на съществуващата паянтова жилищна сграда, попадаща в придаваемата се към УПИ XXII-37 част от имот с № 2036 за срок от 10 г.

3

През 1979 г. била построена и новата къща в УПИ XXIII-2036 - преди изтичане на 10 г. срок. Старата сграда не била премахната след изтичане на срока и заради добри съседски отношения ищците не били поискали премахването й. След това били водени преписки с Община П., РДНСК гр.

Пазарджик, ДИСК София и други институции с искане сградата да бъде премахната. През 2013 г. ответникът, в качеството си на наследник на П. С., вместо да премахне постройката, започнал ремонтни дейности по нея. Тъй като не били уредени регулационните сметки и не бил настъпил прехвърлителен ефект от дворищнорегулационния план, със Заповед № 327/14.07.2003 г. на Кмета на Община П. било променено отражението на УПИ XXII-2037, като същият е станал съсобствен - УПИ XXII-2036, 2037.

Основното застрояване било извършено преди това изменение, а процесната сграда не била включена в режима на застрояване и според ищците следвало да се приложат разпоредбите на чл. 53а от ЗУТ.

След проверка, извършена от ДНСК по сигнал на ищците, били дадени указания на кмета на Община П. за премахване на сградата поради липса на разрешение за строеж и протокол за линия и ниво. От Община П. бил съставен Констативен акт № 2/15.01.2015 г., с който бил установен незаконен строеж „Едноетажна паянтова жилищна сграда“, находящ се в УПИ XXII2036, 2037 в кв. 141 по плана на гр. П.. Ищците са твърдели, че съгласно действащите строителни правила към момента на построяването на същата е трябвало да се издаде разрешение за строеж, което обаче не било направено и поради това строежът бил незаконен. Заповедта на кмета за премахване на сградата била отменена с Решение по адм. дело № 165 по описа на АС Пазарджик за 2015 г., тъй като строежът бил „търпим" и не подлежал на премахване. Със свое решение ВАС потвърдил решението на първоинстанционния административен съд.

На 15.06.2016 г. била подадена жалба от ищците до Кмета на Община П. по реда на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, с която се иска премахване на сградата, тъй като била опасна за здравето и живота на ищците и създавала условия за възникване на пожар, била вредна в санитарно-хигиенно отношение и не можела да се поправи или заздрави, но жалбата не била уважена.

Ищците са твърдени, че съществуването на сградата нанася вреди и пречи на нормалното и пълноценно ползване от ищците на собствения им имот. Твърдели са, че липсва изискуемото от закона отстояние от опасната сграда до границата на имот с пл. № 2037, собственост на ищците, като външния край на южната фасада на сградата на ищците отстояла само на 0,74 м. от въпросната сграда. Регулационната граница от северната граница, т. е. между имоти с № 2036 и 2037, била изпълнена на по-малко отстояние от 2 м., поради което нямало условия за вентилация на приземния и първия етаж от 4 къщата на ищците. Старата сграда пречела на изгледа и на достъп до слънчева светлина. Покривът на къщата бил почти залепен до прозорците на част от стаите на сградата, находяща се в имота на ищците, като същите не можели да се отварят, а при свличане на сняг падал директно върху тях. Рязкото счупване на прозорците застрашавало пряко живота на обитателите, защото големи парчета стъкла и сняг се стоварвали върху масата и дИ.а, поради което били слагани ламарини на стъклата.

Поради близкото отстояние често се стигало до наводняване, което от своя страна довело до мухъл от вътрешната част на стените, както и повреди в мазилката и шпакловката.

С. Д. живеел на първия етаж заедно със семейството си, но поради чести здравословни проблеми на сина му братята си сменили апартаментите и той се установил да живее на втория етаж. В къщата живеели 3 деца, за които имало риск за здравето. Близкото разстояние водело и до просмукване на водата в основите на къщата, което застрашавало и констукцията на законно построената сграда. Не можели да се вземат мерки от външна страна, тъй като разстоянието било малко и не можели да се извършат ремонтни дейности. Не било възможно и да се построят предвидените в архитектурния проект тераси на първия етаж.

Искането е след като се установи, че пречи на ищците да осъществяват в пълен обем правото си на собственост върху собствената им жилищна сграда, находяща се в гр. П., *** по описания в исковата молба начин, ответникът П. П. С. да бъде осъден като бъде задължен да премахне незаконния строеж -“Едноетажна паянтова жилищна сграда“, находящ се в УПИ XXII - 2036, 2037 в кв. 141 по плана на гр. П., в срок до три месеца, считано от влизането на решението по делото в законна сила.

С уточнителна молба от 16.06.2017 г. е посочено, че „Едноетажна паянтова жилищна сграда" се намира в УПИ XXII-2036, 2037 в кв. 141 по плана на гр. П., а жилищната сграда на ищците, която е нанесена в кадастъра в имот пл. № 2037, е с идентификатор ***. След вписваните промени в КККР на гр. П. паянтовата сграда и жилищната сграда на ищците се намирали в един поземлен имот, тъй като била премахната имотната граница.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че имало образувано гражданско дело 1021/2013 г. по описа на PC-П. с предмет на делото иск по чл. 109 ЗС, но то било прекратено с влязло в сила определение на съда. Бил отхвърлен искът на ищците срещу П., Т. и Д. С.и с правно основани чл. 108 ЗС за част от имот с пл. № 2036 с площ от 119 кв. м., ведно жилищната сграда от 54 кв. м., построена в ПИ 2036, 5 придаден към имот пл. № 2037 в кв. 141 по плана на гр. П. от 1985 г. С изтичане на сроковете, посочени в разпоредбата на пар. 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадените поземлени имоти или части от тях се прекратявали автоматично. Подадена била и искова молба с правно основание чл. 124 ГПК, като делото било прекратено, а исковата молба върната. Водено било и административно дело № 347/2015 г. по описа на АСПазарджик. Ответникът е твърдял, че жилищната сграда не е паянтова, а с каменна зидария и тухли. Строителството било изпълнено през 1953 г.