Решение № 2 от 03.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Р., 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Аглика Гавраилова

Силвия Павлова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20244500500946 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Г. К., от гр.Р., против решение №1259 от 01.10.2024г., постановено по гр.д. №1197/24г. на Р.нския районен съд, с което са уважени предявените против него искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.Излага доводи за неправилност на решението и моли въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли претенциите на ответното дружество.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация Р.” АД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Р., представлявано от изп.д. С. Ж., не изразява становище по основателността на същата.

Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на „Топлофикация Р.“-АД против М. Г. К., с която са предявени искове да се 1 признае за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 607,24лв. главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 21.01.2023г. до 24.11.2023г., по 18бр. фактури, лихва за забава в размер на 34,12лв, законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2024г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.327 ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че ответникът по жалбата е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата в размер на 607,24лв. главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 21.01.2023г. до 24.11.2023г., по 18р. фактури, лихва за забава в размер на 34,12лв, законната лихва върху главницата, считано от завеждане на заявлението-22.01.2024г. до окончателното изплащане, както и за направените разноски в заповедното производство. Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д.№339/24 г. по описа на РРС и е издадена заповед за изпълнение № 170 от 22.01.2024 г. Срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК жалбоподателят е подал възражение, поради което и ответникът по жалбата е предявил иск за установяване на вземането си по реда на чл.422 от ГПК в законоустановения срок.

В исковото производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. В случая по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за заплащане на доставена топлинна енергия. С иска по чл.422 ГПК се претендира установяване същестуване на вземането на ищеца от ответника за сумата 607,24лв главница и 34,12лв лихва за доставена и разпределена топлинна енергия.В доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест. В доклада по делото първоинстационният съд е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в периода от 21.01.2023г. до 24.11.2023 г. му е доставена топлинна енергия на стойност 607,24 лв. по 18 броя фактури за обект в гр. Р., ул. „Д.“ **, **, * с абонатен номер № ************, че ответникът е в забава за изпълнение на задълженията си, поради което дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 21.01.2024г. в размер на 34,12лв.Съдът е посочил, че в тежест на ответника- жалбоподател в настоящото производство, е да установи, че е погасил задължението си и изрично е указал, че за това обстоятелство ответникът не сочи доказателства.

От писмените доказателства и от приетата съдебно-техническа 2 експертиза се установява, че жалбоподателят М. К. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Р., ул.”Д.” **, **, *, който е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа и обектът е с абонатен № ************.В първото съдебно заседание ответникът е признал това обстоятелство, като е уточнил, че в имота има битово горещо водоснабдяване, има монтирани уреди за дялово разпределение и индивидуални водомери и топломери.В сградата е въведено дялово разпределение, което се осъществява от „Дикей-Л“-ООД. При спазване на правилата за дялово разпределение, съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването / НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г. и на Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, според експертизата, за имота с абонатен № ************, за процесния период 21.01.2023г.-24.11.2023г. следва да се разпредели

5,8440MWh топлинна енергия на стойност 684,79лв. с ДДС. С отчитане на дължимите суми за дялово разпределение дължимата сума възлиза на 710,23лв с ДДС.

В първоинстанционното производство е представено споразумение от 16.05.2023г., сключено между топлопреносното дружество, като продавач и М.

К., като купувач, за разсрочено плащане на текущи задължения за доставена топлинна енергия за периода от 26.11.2022г. до 26.04.2023г. по 10бр фактури на обща стойност 775,36лв. и на лихва за забава към 16.05.2023г. в размер на 9,98лв.

Предвид установената фактическа обстановка, правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателя като собственик на процесния недвижим имот има качеството на потребител по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Според цитираната правна норма всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. Както беше посочено, от заключението на съдебно-техническата експертиза, която не е оспорена от страните, е установено, че жалбоподателят дължи на ищцовото дружество сумата 684,79лв. за доставена през отчетния период топлинна енергия в обект с аб.№ № ************.С таксите за услуга „Дялово разпределение“ дължимата сума е 710,23лв.При това положение правилно съдът е приел, че искът за установяване на вземането за главница в размер на 607,24лв е основателен и доказан.

Решението е неправилно в частта, в която е признато за установено съществуване на вземането за лихва в претендирания размер от 34,12лв.

В отговора на исковата молба длъжникът е оспорил изцяло претенциите 3 на ищеца. В доклада по делото първоинстационният съд е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи същите по основание и размер.Ищецът не е посочил доказателства относно претенцията за лихва. В решението съдът е посочил, че определя размера на лихвата „по своя преценка“ чл.162ГПК „ именно в размер на 34,12лв.“. Не са изложени мотиви как е формирана тази преценка-напр. ако е въз основа на математически изчисления-по каква методика и въз основа на какъв лихвен процент и пр.В тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено.Въззивният съд не обсъжда посоченото в обжалвания съдебен акт относно „възражение за несъобщена цесия“, тъй като това не е предмет на делото.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно в частта, с която е признато за установено съществуването на вземането за главница и да се отмени в частта, с която е уважен иска за лихва за забава.

С оглед частичното уважаване на въззивната жалба, въззиваемата страна дължи на жалбоподателя сумата 3,12лв разноски по делото.

Мотивиран така, Р.нският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1259 от 01.10.2024г. на Р.нския районен съд, постановено по гр.д.№20244520101197 по описа на РРС в частта, с която е признато за установено, че М. Г. К., ЕГН **********,от гр.Р. дължи на «Топлофикация Р.»-АД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул. »ТЕЦ Изток» сумата 34,12лв лихва за забава от падежа на всяка фактура до 21.01.2024г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№339/2024г. по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от «Топлофикация Р.»-АД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Р. против М. Г. К., ЕГН **********, от гр.Р. установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за сумата от 34,12лв. лихва за забава, за която сума е издадена заповед № 170 от 22.01.2024г. по ч.гр.д.№339/22.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 339/24г. по описа на РС-Р..

ПОТВЪРЖДАВА решение №1259 от 01.10.2024г. на Р.нския районен съд, постановено по гр.д.№20244520101197 по описа на РРС в частта, с която е признато за установено, че М. Г. К., ЕГН **********, от гр.Р. дължи на «Топлофикация Р.»-АД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул. »ТЕЦ Изток» сумата 607,24лв. представляваща главница за 4 доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 21.01.2023г. до 24.11.2024г. по 18бр. Фактури , ведно със законовата лихва върху главницата, считано от 22.01.2024г. до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА «Топлофикация Р.»-АД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Р. да заплати на М. Г. К., ЕГН **********, от гр.Р. сумата 3,12лв разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5