Решение № 365 от 02.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300501643 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. Д. П., ЕГН ********** чрез пълномощника му адвокат К. против Решение № 269 от 13.05.2024 г., постановено по гр.д. № 116/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, II гр.с., с което е признато за установено по отношение на А. Д. П., ЕГН **********, че ищците са собственици на следните идеални части от: УПИ XIX-***** в кв. **** по ПУП на с. *****, общ. *****, целият с площ от 700 кв.м., при съседи: УПИ XXIV-*****, УПИ XX-*****, УПИ XXV-***** и улица и построената в имота масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 63 кв.м., както следва: К. Г. Г., ЕГН ********** на 1/16 идеална част, А. Х. Г., ЕГН ********** на 1/16 идеална част, И. Х. Г., ЕГН ********** на 1/16 идеална част, Г. А. Ж., ЕГН ********** на 1/16 идеална част, А. И. Н., ЕГН ********** на 1/4 идеална част; З. К. З., ЕГН ********** на 1/16 идеална част, Б. А. З., ЕГН ********** на 1/16 идеална част; Р. А. М., ЕГН ********** на 1/16 идеална част и И. А. А., ЕГН ********** на 1/16 идеална част, на основание наследствено правоприемство от общите им наследодатели Х. П. – починал през 1974 г., и Р. П. – починала през 1985 г., и давностно владение; осъден е А. Д. П., ЕГН ********** да предаде владението върху следните идеални части от: УПИ XIX-***** в кв. **** по ПУП на с. *****, общ. *****, целият с площ от 700 кв.м., при съседи: УПИ XXIV-*****, УПИ XX-*****, УПИ XXV-***** и улица и от построената в 1 имота масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 63 кв.м., както следва на: К. Г. Г., ЕГН ********** – 1/16 идеална част, А. Х. Г., ЕГН ********** – 1/16 идеална част, И. Х. Г., ЕГН ********** – 1/16 идеална част, Г. А. Ж., ЕГН ********** – 1/16 идеална част, А. И. Н., ЕГН ********** – 1/4 идеална част; З. К. З., ЕГН ********** – 1/16 идеална част, Б. А. З., ЕГН ********** – 1/16 идеална част; Р. А. М., ЕГН ********** – 1/16 идеална част и И. А. А., ЕГН ********** – 1/16 идеална част и е отменен по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт № *****, том 3, рег. № *****, нот.д. № ***** на нотариус К. с район на действие Районен съд - ****, вписан с вх.рег. № *****/*****.2021 г., акт *****, т. 9, дело № *****/2021 г. на Служба по вписванията при Районен съд – *****, за частта над 1/4 идеална част Поддържа се, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и в явно противоречие със събрания доказателствен материал. Твърди се, че не е доказано и на двете придобивни основания – по наследство и по давностно владение, че ищците са придобили собственост върху претендираните идеални части. Поддържа се, че не е оборена доказателствената сила на нотариалния акт, установяващ собствеността върху процесния имот на жалбоподателя. Искането е за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. Г. Г., А. Х. Г., И. Х. Г., Г. А. Ж., А. И. Н., З. К. З., Б. А. З., Р. А. М. и И. А.

А. чрез пълномощника им адвокат Б. К., с който се оспорва същата като неоснователна. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на К.

Г. Г., А. Х. Г., И. Х. Г., Г. А. Ж., А. И. Н., З. К. З., Б. А. З., Р. А. М. и И. А. А. против А. Д. П. с твърдения, че са собственици на общо 3/4 идеални части от УПИ XIX-***** в кв. **** по ПУП на с. *****, общ. *****, целият с площ от 700 кв.м., при съседи: УПИ XXIV-*****, УПИ XX-*****, УПИ XXV-***** и улица, заедно с 3/4 идеални части от построената в имота масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 63 кв.м., като собствеността им произтича от наследствено правоприемство от общите им наследодатели Х. З.

П., починал на 09.04.1974 г., и съпругата му Р. Г. П., починала на 18.07.1985 г., и давностно владение, като ищецът А. И. Н. притежава 1/4 идеална част от имота, останалите ищци – по 1/16 идеална част от същия, а ответникът А. Д.

П. – 1/4 идеална част. Изложени са твърдения, че с Нотариален акт № *****, том 3, дело № *****/*****.2021 г., на нотариус К. с район на действие 2

Районен съд - ****, вписан в Службата по вписвания - **** с акт № *****, т.

9, дело № ****/2021 г. ответникът е признат за собственик на основание давностно владение и наследство от Д. Х. П. върху целия недвижим имот, подробно описан по-горе. Поддържа се, че имотът е съсобствен между страните, като делба не била извършвана. По съгласие на наследниците в имота живял Д. Х. П., син на наследодателите, без да плаща наем, но със задължение да поддържа имота. Ответникът, негов син, никога не бил живял в имота и не бил ползвал дворното място. Тъй като с факта на снабдяване с нотариален акт за собственост върху имота, ответникът оспорва правото на собственост на ищците, предявяват иск за признаване за установено, че притежават съответните идеални части от имота, и за осъждане на ответника да предаде владението върху имота, като констативният нотариален акт бъде отменен.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А. Д. П. оспорва иска като неоснователен. Оспорва правото на собственост на ищците, а при условията на евентуалност – квотите им в съсобствеността. Твърди, че наследодателят му Д. Х. П. е бил владелец на имота още от 1974 г. по силата на уговорка между него, майка му, брат му и сестрите му, които до смъртта си не са оспорвали правата на баща му, а ищците от своя страна никога не са владели имота.

След дадени от въззивния указания ищците, понастоящем въззиваеми страни, са уточнили, че основанието за собствеността им е наследство и придобивна давност, като давностното владение е установено от общите им наследодатели Х. З. П. и Р. Г. П. още преди 1960 г. и е продължило до смъртта им, без същите да се позоват на правните последици на изтеклата придобивна давност, след това владението е осъществявано от преките им наследници по силата на наследственото правоприемство, отново без позоваване на придобивната давност, а след тяхната смърт – от ищците като техни наследници.

Между страните не е спорно, а и от представеното по делото удостоверение от Община ***** се установява, че УПИ XIX-***** в кв. **** по ПУП на с. *****, общ. *****, в разписната книга на с. *****, неразделна част от действащия план на същото село, е бил записан на наследници на Х. З.

П., преди да стане собственост на А. Д. П..

Х. З. П. е починал на 09.04.1974 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Р. Г. П., починала на 18.07.1985 г.; дъщеря си И. Х. Г., починала на 26.07.2005 г. и наследена от съпруга си А. Й. Г., починал на 29.10.2016 г., дъщеря си З. А. Б. и синовете си Й. А.ов Г. и Х. А.ов Г., починал на 10.08.2018 г. и оставил за наследници съпругата си К. Г. Г., сина си А. Х. Г. и дъщеря си И. Х.ва Г.; дъщеря си З. Х.ва Н.а, починала на 09.09.2011 г. и оставила за свои наследници по закон внучките си И. Х.ва Д.а, З. Х.ва Н.а и А.

Х. Н.а – по право на заместване на починалия преди майка си техен баща Х. И.

Н., и сина си А. И. Н.; сина си А. Х. П., починал на 15.09.2008 г. и наследен от 3 съпругата си З. К. З. и дъщерите си Б. А. З., Р. А. М. и И. А. А.; сина си Д. Х.

П., починал на 17.05.2021 г. и оставил за свой наследник по закон А. Д. П..

Наследниците И. Х.ва Д.а, З. Х.ва Н.а, З. А. Б., А. Х. Н.а и Й. А.ов Г. са се отказали от наследството, оставено от Х. З. П. и Р. Г. П., като отказите им са вписани в особената книга на Районен съд – ****.

На *****.2021 г. ответникът А. Д. П. се е снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № *****, том 3, рег. № *****, дело № *****, издаден от нотариус С. К. с район на действие Районен съд - ****, вписан в Службата по вписвания - **** с вх.рег. № *****/*****.2024 г., акт № *****, т.

9, дело № *****/2021 г., с който е признат за собственик на основание давностно владение и наследство от Д. Х. П., починал на 17.05.2021 г., на процесния недвижим имот.

С декларация с вх. № 6613006489/26.05.2021 г. ответникът А. Д. П. е декларирал процесния имот в отдел „Местни приходи и контрол“ при Община ***** като собственост на А. Д. П., З. А. Б., Й. А.ов Г., К. Г. Г., А. Х. Г., И. Х.

Г., Г. А. Ж., Д. С. Н.а, И. Х.ва Д.а, З. Х.ва Н.а, А. Х. Н.а, А. И. Н., З. К. З., Б. А.

З., Р. А. М. и И. А. А..

Припадащите се местни данъци и такси за имота за периода от 2011 г. до 2021 г. са платени от всеки от ищците и от ответника през 2021 г.

Свидетелите И. Й. К., без родство със страните, Я. К. З., съпруг на ищцата Б. А. З., и Н. Р. Р., без родство със страните, установяват, че процесният имот представлява къща на два етажа, намираща се в с. *****, с площ около 60-70 кв.м. и двор около 600-700 кв.м. Къщата била на Х. П.. Той имал двама сина и две дъщери, всички вече били починали. Последен починал синът му Д. П.. След смъртта на Х. П. в къщата останали да живеят съпругата му Р. и синът му Д. П.. Брат му и сестрите му го оставили да живее там, защото нямало къде да живее. А. П. бил син на Д. П., но не бил живял в къщата, защото след раждането му родителите му се разделили и той живял с майка си. След смъртта на Р. П. в къщата останал само Д. П.. Той не поддържал къщата и тя била пред срутване. Други роднини не били идвали в имота.

Свидетелите П. З. Р., И. Р. Г. и Й. З. И., всички без родство със страните, установяват, че Д. П. бил син на Х. и Р. П.и и живеел в къщата в с. *****, откакто се бил родил. След като починал Х. П., Д. П. останал да живее в къщата с майка си, а след нейната смърт продължил да живее там, докато починал. Къщата била оставена на него от баща му (според свидетелите Р. и И.). Синът му А. П. не бил живял в къщата, а живеел с майка си. Х. П. имал общо четири деца. Братът и сестрите на Д. П. си имали собствени къщи и живели в тях. След смъртта на Р. П. никой друг не бил идвал в имота. Къщата не била поддържана и била пред падане.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество частично 4 неправилно.

Предмет на делото са субективно и обективно съединени ревандикационни искове по чл. 108 от ЗС, предявени от невладеещите съсобственици срещу владеещия съсобственик за предаване на владението на неоснователно ползваните от съсобственика-ответник идеални части от имота.

В тежест на ищците, сега въззиваеми страни, е да оборят легитимиращото действие на констативния нотариален акт за собственост, с който се е снабдил ответникът, като установят при условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на твърдяното от тях придобивно основание – давностно владение, осъществявано от общия им наследодател и наследствено правоприемство, както и упражняваната от ответника фактическа власт върху целия имот.

Между страните няма спор, че всички са наследници по закон на общия наследодател Х. З. П., починал на 09.04.1974 г., и съпругата му Р. Г. П., починала на 18.07.1985 г., а и това се установява от представеното по делото удостоверение за наследници. Ищците, както и ответникът, са наследници по закон на преките си наследодатели – И. Х.ва Г. (от нейното коляно са ищците К. Г. Г., А. Х. Г., И. Х. Г., Г. А. Ж.), З. Х. Н.а (чийто наследник е ищецът А. И.

Н.), А. Х. П. (от неговото коляно са ищците З. К. З., Б. А. З., Р. А. М. и И. А.

А.) и Д. Х. П. (чийто единствен наследник е ответникът А. Д. П.). Те от своя страна са наследници по закон на родителите си Х. З. П. и Р. Г. П.. По делото няма данни, нито твърдения някои от ищците или техните наследодатели да са се отказали от наследството, което сочи, че е настъпило наследствено правоприемство между страните по делото и общите им наследодатели Х. и Р.