Решение № 49 от 11.04.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Кърджали, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20235100500067 по описа за 2023 година Производството е по чл. 437, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е жалба от ЗД „Б.И.” АД, чрез представител по пълномощие – длъжник по изпълнително дело № 58/2023 г. по описа на ЧСИ рег. № * Х.

П., район на действие Окръжен съд - К. срещу отказа да намали размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по делото. Жалбодателят счита, че адвокатското възнаграждение на взискателя е прекомерно предвид липсата на правна и фактическа сложност на конкретното изпълнително производство. Сочи се, че ЗД „Б.И." АД с лицензирано застрахователно дружество, с клонове в много населени места в България, публични сметки и под контрола на Комисията за финансов надзор и не му била достъпна възможността нито да се укрива, нито да избягва принудителното изпълнение. Достатъчно било да се поиска запор на банкови сметки, за да се удовлетвори изцяло и бързо взискателя по изпълнителното дело. По делото липсвали данни процесуалния представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на молбата за образуване на делото. Във връзка с това не следвало да му се дължи и претендираното възнаграждение за водене на делото, а само за неговото образуване, съгласно Наредба №1 на ВАдвС. Сочи се, че по делото липсват доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед правната и фактическа сложност на изпълнението моли да бъде намален адвокатския хонорар, претендиран от взискателя по делото до 200 лв. - размер, съобразен с Наредба №1 на ВАдвС за размера на адвокатските възнаграждения, чл. 10, във връзка с чл. 7 ал. 2 и с 1

Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОС на ВКС.

Алтернативно се иска, ако не бъде уважено това искане, да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер, дължим съгласно Наредба №1 на ВАдвС за образуване и водене на изпълнително дело. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1 на ВАдвС.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от адв. Д. Д., като пълномощник на взискателя Р. А. Ю.. В същото се излага, че подадената жалба е неоснователна, а обжалваното постановление на ЧСИ Х. П. е правилно и законосъобразно. В конкретния случай, с оглед извършените изпълнителни действия и материалния интерес се следвало адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Поради това, договореното и изплатено от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. не се явявало прекомерно. Счита се за неоснователно искането за намаляване на адвокатското възнаграждение до размер на 200 лв., предвид действията на процесуалния представител на взискателя в изпълнителното производство, като се сочи, че по молба на взискателя, за удовлетворяване на вземането му е поискан запор на МПС и банкови сметки на длъжника, опис и изнасяне на публична продан на движимото и недвижимото имущество на длъжника. Моли се жалбата да се остави без уважение. Претендира се присъждане на разноски във въззивното производство.

Частният съдебен изпълнител с рег. № * е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 58/2023 г. по описа на ЧСИ с рег. № * Х. П., район на действие Окръжен съд – К. се установява, че изпълнителното дело е образувано на 01.02.2023 г. въз основа на молба, подадена от адв. Д. Д. от АК- К., като пълномощник на Р. А. Ю. и изпълнителен лист № 37 от 27.01.2023 г., издаден от Районен съд – К., на основание чл. 404, т. 1, във връзка с чл. 405-408 от ГПК по Решение № 448 от 23.12.2022 г. по гр. д. № 712/2022 г. по описа на РС - К., против ЗД „Б. И.” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С. *, район Л., бул. „Д.

Б.” № *.

Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 31.01.2023 г., видно от който между взискателя и неговия пълномощник адв. Д. Д. от Адвокатска колегия – К. е било договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева за процесуално представителство, защита и съдействие, във връзка с образуване и извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични вземания против ЗД „Б. И.” АД”.

По молба на взискателя са направени справки за имущественото 2 състояние на длъжника и са наложени обезпечителни мерки. Наложени са запори на всички вземания – настоящи и бъдещи, на длъжника в „А. Б. Б.“ АД, „Д.“ АД, „Б. к. б.“ АД, „Б. б. за р.“ АД, „И. А. Б.“ АД, „О.“ АД, „П.“ АД, „Т. б. Д“ АД, „У. Б.“ АД и „Ю. Б.“ АД. За образуваното изпълнително дело на 01.02.2023 г. е изготвена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 1743, която е получена от длъжника на 02.02.2023 г. Посочено е в ПДИ, че общият размер на задължението е в размер на 6 032,58 лв., което се формира от следните суми: 4000 лв. главница, 311,11 лв. лихви, 700 лв. – допълнителни разноски и 516,40 лв. разноски по и.д., както и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 505,07 лв.

На 06.02.2023 г. по изпълнителното дело е подадена молба с вх. № 1371 от ЗД „Б.И.” АД, с която от длъжника е поискано приетото като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение да бъде намалено до 200 лв.; алтернативно - да бъде намалено до минималния размер, дължим съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поради неплащане на дължимата сума в срока на доброволно изпълнение, на 17.02.2023 г. е постъпила молба от взискателя с вх. № 2121 от 17.02.2023 г., с която повторно е поискан запор на МПС и банкови сметки на длъжника, опис и изнасяне на публична продан на движимото и недвижимото имущество на длъжника.

С Протокол с изх. № 3054/17.02.2023 г., молбата на длъжника е оставена без уважение, като неоснователна. Прието е, че размерът на адвокатското възнаграждение е определен в съответствие с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като процесуалното представителство се осъществява от образуване на изпълнителното дело до окончателното му приключване.

На 23.02.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила сума от длъжника в размер на 3355,25 лв.

При така установените по изпълнителното дело обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че актът на съдебния изпълнител, с който възражението на длъжника по изпълнението против размера на адвокатското възнаграждение е оставено без уважение, е законосъобразен.

Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.

79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК. При произнасянето по искане за намаляване на разноските за възнаграждение за адвокат, съдебният изпълнител следва да прецени разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата, при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да 3 бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малък от минимално определения, съобразно чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид горното доводът на жалбодателя, че претендираният адвокатски хонорар е недължим, тъй като не са налице доказателства за действителното му плащане от страна на взискателя, е неоснователен. В приложения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие от 31.01.2023 г., сключен между взискателя и пълномощника адв. Д. Д. е вписано, че е договорено възнаграждение от 700 лв., което се дължи в брой.

Вписано е също, че е заплатена в брой сумата от 700 лв. Или, този договор, съставляващ същевременно и разписка за извършеното плащане, представлява годно доказателство за това, че взискателят е заплатил на адвоката си изцяло и в брой договореното адвокатско възнаграждение, което се следва като разноски на тази страна в изпълнителното производство.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че в случая се дължат разноски за адвокат единствено в размер на 200 лева на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнителното дело. Такова би се дължало само в случай, че правната помощ се изчерпва единствено с подаване на молба по чл. 426 ГПК, какъвто не е настоящият случай. Видно от съдържанието на приложеното по делото пълномощно, упълномощаването на адвоката е за осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане до приключването му. При това положение се дължи възнаграждение, чийто размер, съобразно материалния интерес в конкретния случай, следва да се определи по реда на чл. 10, т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Вземането на взискателя по изпълнителното дело е в размер на 4311 лв. /4000 лв. главница и 311 лв. лихви/. Или, минималният размер на адвокатското възнаграждение е общо в размер на 415 лв. /200 лв. за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 и 215 лв. по чл. 10, т. 2/. Платеното от взискателя адвокатско възнаграждение по цитирания по-горе договор за правна помощ е в размер на 700 лв. На тази база следва да се прецени дали адвокатското възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане (извън това по чл. 10, т.1 от 200 лв., което е самостоятелно действие) в размер на 500 лв., при минимален размер от 215 лв., е прекомерно. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че възражението за прекомерност е направено от длъжника на един сравнително ранен етап от развитие на изпълнителното производство, а именно - непосредствено след получаване на поканата за доброволно изпълнение, като същевременно в нейния срок задължението не е било платено. Адвокатското възнаграждение е платено от взискателя в началото на изпълнителния процес, при липса на яснота относно развитието му, 4 възможните усложнения в същото и продължителността му. Пълномощникът на взискателя е извършил всички дължими от негова страна процесуални действия към момента на подаване на възражението за прекомерност.

Обстоятелството, че длъжникът е застрахователно дружество със значителен капитал, банкови сметки и недвижимо имущество е без значение, при условие, че задължението не е платено и изпълнителното производство продължава. Едва след налагане на запор на банковите сметки на длъжника, т.е. след предприемане на принудително изпълнение по инициатива на адвоката-пълномощник на взискателя, по изпълнителното дело е постъпила сума, която представлява част от общо дължимата такава, описана в ПДИ и разпределена от ЧСИ. Т.е. принудителното изпълнение не е приключило и движението по същото е обусловено изцяло от по-нататъшното активно поведение на пълномощника на взискателя, което в т.ч. е дължимо поведение.

В случая освен това, не става въпрос за размер на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на САК, многократно надвишаващ минималното такова, за да се преценява дали същото е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, а става въпрос за възнаграждение в размер, обезпечаващ адекватното участие на адвоката пълномощник на взискателя във всяка една фаза от развитие на изпълнителното производство, дори и само като получаване на книжа, следене на срокове, своевременно подаване на молба до съдебния изпълнител за предприемане на принудително изпълнение и др. подобни. Ето защо и с оглед развитието на предприетото принудително изпълнение, платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.