Решение № 138 от 24.03.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Дупница, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510101359 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявен от Г. В. С., с ЕГН **********, с адрес: с. *** срещу Община Бобошево установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото му на собственост върху следните недвижими имоти: 1. УПИ, представляващ парцел № V-общ., в кв. 19 по регулационния план на с. Слатино, община Бобошево, одобрен със Заповед № РД-230/30.11.1990 година, целият с площ 540.00 кв. метра, при съседи: улица, УПИ VI - общ., УПИ -VII общ., УПИ VIIIобщ.,УПИ IX- общ. и УПИ IV- общински и 2. УПИ, представляващ парцел № VIIIобщ., в кв. 19 по регулационния план на с. Слатино, община Бобошево, одобрен със Заповед № РД-230/30.11.1990 година, целият с площ 518.00 кв. метра, при съседи:

УПИ V-общ., УПИ VII- общ., улица и УПИ IX-общински, на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

Релевират се съображения, че процесните имоти са наследствени от бащата на ищеца В. Г.ев С., който, от своя страна ги е наследил от неговия баща. В различно време се ползвал и като зеленчукова градина и ливада. През 1993 година бащата на ищеца засадил в част от двата имота лозе. От 1993 година бащата на ищеца владеел процесните имоти като ги обработвал със съзнанието, че тези имоти са негови.

Владението му било непрекъснато, необезпокоявано, явно. След смъртта на бащата на ищеца през 2015 година ищецът продължил владението върху имотите като и към датата на депозиране на им ищецът продължавал да владее имотите. Заявява, че присъединява към упражняваното него владение и владението на своя баща от 1993г.

1

Счита, че владението продължава от 32 години като и ищецът, и починалият му баща винаги са демонстрирали, че владеят имотите като собственици, а не като ползватели или арендатори и това е станало достояние и на съседите на имотите.

В ИМ се сочи, че владението през всичките тези години е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено като ни т о ищецът, нито баща му са преотстъпвали имотите на други лица през целия процесен период. Релевира, че никой никога не е оспорвал правото на собственост върху имотите като ответникът през всичките тези години не се е противопоставял по какъвто и да било начин върху упражняваното владение.

Ищецът сочи още, че тъй като в семейният архив не е открил документ за собственост върху процесните имоти, през м. март 2025 година предприел действия за снабдяване с нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК. В хода на тази процедура установил, че за същите имоти община Бобошево е съставила Акт за частна общинска собственост.

С оглед изложените съображения ищецът намира предявения иск за основателен и доказан.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Община Бобошево.

РАЙОНЕН СЪД – Дупница, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

За уважаване на иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата молба придобивно основание – давностно владение, в това число, че е наследник на починалия наследодател В. Г.ев С.; обстоятелството, че ищецът и баща му са упражнявали фактическа власт върху имотите през определен в закона, период от време /5 г. при добросъвестно владение и 10 г. при недобросъвестно/ като установи началния и крайния момент, което владение е било спокойно, явно, постоянно. Разпоредбата на чл.69 ЗС съдържа презумпция, че владелецът държи вещта за себе си с намерение да я свои, опровергаването на която е в тежест на ответника.

От представеното по делото удостоверение за наследници /л. 5/ се установява, че ищецът е единственият наследник на В. Г.ев С., починал на 21.08.2015г.

От събраните гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетелите на ищеца Л.Н.Ш. и Б.С.Х. /л. 52, стр. 2 и сл./, кредитирани от съда като обективно и добросъвестно дадени се установява следното: процесният имот представлява лозе и градина пред него, които винаги са се обработвали първоначално от починалия 2 наследодател на ищеца В. Г.ев С., а след неговата смърт през 2015г. – от ищеца; процесният имот е наследствен имот като е имало период от време, в който е бил част от ТКЗС; в градината свидетелите са възприели непосредствено засаждането й от ищеца с царевица и домати; ищецът е направил капково напояване; никой друг не е влизал в имота; никой никога не е оспорвал правото на ищеца на собственост върху имота.

В проведеното на 15.01.2026г. открито съдебно заседание ответникът заявява категорично, че за процесния имот няма съставен акт за общинска собственост /л. 54/.

Посоченото обстоятелство се установява и от представеното по делото писмо от Община Бобошево /л. 51/.

Забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й редакции и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006г., в сила от 1.06.2006г., изм., бр. 105 от 2006г., бр.

113 от 2007г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008г., в сила от 31.12.2008г.). В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС, в периода от 1951 г. до 1990 г. не е можело да се придобива по давност вещ - социалистическа собственост, в периода от 1990г. до 1996г. - вещ, държавна или общинска собственост, а в периода след влизане в сила на ЗДС и ЗОС на 01.06.1996 г. - вещ, публична държавна или общинска собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7 ЗДС.

Имотите – частна държавна или частна общинска собственост могат да се придобиват по давност, считано от 01.06.1996г. Съгласно § 1 ЗС (обн. ДВ бр.46/ 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.), давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече за срок от 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., като съгласно последващите изменения на §1, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022г. В тази връзка следва да се посочи, че с Решение от 24.02.2022г. по к. д. № 16/2021г., влязло в сила на 04.03.2022г. Конституционният съд на Република България обяви за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020г. ) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.)., с които бе продължен мораториума върху придобивната давност за държавни и общински имоти, но противоконституционният текст не се прилага занапред, от деня на влизане на решението на КС в сила, по аргумент от нормата на чл. 151, ал. 2, изречение 3 от Конституцията на Република България.

Неизгубването на владението, респ. непрекъсване на придобивната давност е отрицателен факт, за установяването на който е достатъчно твърдение на ползващата се страна, като насрещната носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го опровергава.

Придобивната давност като фактически състав, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК не включва като елемент позоваване, то е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. С предявяването на иска ищецът се позовават 3 на изтеклата в тяхна полза придобивна давност и търсят защита на вече възникналото в правната им сфера вещно право на собственост. За да настъпят обаче последиците на придобивната давност е необходимо да не са налице нормативни ограничения, които да изключват приложимостта на способа по отношение на процесния имот.

Предвид гореизложените съображения следва да се обоснове извода, че в случая не са установени каквито и да било нормативни ограничения за придобиване на правото на собственост върху процесния имот. От разпитаните по делото свидетели категорично се установи, че от преди 2015г., включително и към датата на показанията ищецът упражнява фактическа власт върху имота. По делото е безспорно установено обстоятелството, че и към момента на депозиране на исковата молба ищецът продължава да владее имота. Извършваните от ищеца фактически действия, доказани от събраните по делото гласни доказателства са достатъчни да обосноват извод за явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт, упражнявана върху имота в продължение на повече от 10 години – от преди 2015г. до 23.07.2025г. /датата на депозиране на исковата молба/. Упражняването на владението се извежда от показанията на свидетелите, които възпроизвеждат осъществявани въздействия върху имота от страна на ищеца – процесното лозе и градината винаги са се обработвали първоначално от починалия наследодател на ищеца В. Г.ев С., а след неговата смърт през 2015г. – от ищеца, в градината свидетелите са възприели непосредствено засаждането й от ищеца с царевица и домати, както и поставянето от страна на ищеца капково напояване в лозето като съответно пред третите лица ищецът и починалият му баща са манифестирали качеството си на негови собственици. Същевременно ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, с които владението на ищеца да е било отнето по някакъв начин.

Неизгубването на владението, респ. непрекъсване на придобивната давност е отрицателен факт, за установяването на който е достатъчно твърдение на ползващата се страна, като насрещната носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го опровергава. В настоящия случай ответникът не ангажира доказателства за прекъсване владението на ищеца.

Придобивната давност като фактически състав, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК не включва като елемент позоваване, то е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. С предявяването на иска ищците се позовават на изтеклата в тяхна полза придобивна давност и търсят защита на вече възникналото в правната им сфера вещно право на собственост. За да настъпят обаче последиците на придобивната давност е необходимо да не са налице нормативни ограничения, които да изключват приложимостта на способа по отношение на процесния имот. А такива ограничения в случая не са налице, предвид гореизложените доводи.

С оглед гореизложеното, предявеният иск е основателен.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца, като съобразно представените доказателства за реално заплатени разноски на същите следва да бъде присъдена сума в общ размер на 600.00 лева /сумата от 100.00 лв. – ДТ; сумата от 500.00 лв. – адвокатско възнаграждение/.

4

Мотивиран от изложеното, РС – Дупница

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, по иск, предявен от Г. В. С., с ЕГН **********, с адрес: с. *** срещу Община Бобошево, с ЕИК 000261370, с адрес: гр. Бобошево, ул. „Иван Кепов“ № 3, че Г. В. С. е собственик на следните недвижими имоти: 1 . УПИ, представляващ парцел № V-общ., в кв. 19 по регулационния план на с. Слатино, община Бобошево, одобрен със Заповед № РД230/30.11.1990 година, целият с площ 540.00 кв. метра, при съседи: улица, УПИ VI общ., УПИ -VII общ., УПИ VIII- общ.,УПИ IX- общ. и УПИ IV- общински и 2. УПИ, представляващ парцел № VIII-общ., в кв. 19 по регулационния план на с. Слатино, община Бобошево, одобрен със Заповед № РД-230/30.11.1990 година, целият с площ 518.00 кв. метра, при съседи: УПИ V-общ., УПИ VII- общ., улица и УПИ IX-общински, на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

ОСЪЖДА Община Бобошево, с ЕИК 000261370, с адрес: гр. Бобошево, ул.