Определение № 826 от 24.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 826 гр. София, 19.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902418 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. В., в лично качество и в качеството й на едноличен търговец, извършващ търговска дейност под фирма ЕТ“Етюд-Р. В.“, както и на С. С. В. срещу решение № 831 от 28.06.2022г. по в.гр.д. № 736/2022г. на Окръжен съд – Варна, с което, като е отменено решение № 262802 от 12.11.2021г., поправено с решение № 260115 от 22.02.2022г., по гр.д. № 2607/2020г. на Районен съд - Варна, е отхвърлен предявеният от Р. С. В. срещу „Лено“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 11 236. 82 лева, платена без основание по нищожен договор за заем „Бизнес кредит“ с клиентски № 6361 от 26.06.2019г. - разликата между реално предоставените по договора 13 901. 18 лева и върнати от Р. С. В. общо 25 138 лева.

За да постанови решението си въз основа на подадената от „Лено“ АД въззивна жалба срещу решението на Районен съд – Варна в осъдителната му част, съставът на Окръжен съд – Варна е приел, че процесният договор не е потребителски и Р. С. В. няма качеството „потребител“. Договорът е сключен от ЕТ“Етюд-Р. В.“ като заемател, която е подала искане за сключване на 1 бизнес кредит, респективно е подала искане за предсрочното му погасяване.

Изрично посочена в договора е и целта, за която следва да се разходват средствата от заема, като неизпълнението на тази цел е скрепена със санкция – неустойка, и са разписани задължения на заемателя, свързани и индициращи целта на кредита – представяне на годишен финансов отчет.

Липсват клаузи, опровергаващи целта на получените в заем средства, респективно такива, от които съдът да приеме, че същите са насочени за задоволяване на лични нужди на физическото лице или че има смесен характер. Липсват доказателства за преддоговорен процес между страните, от които да се съди, че търговецът (заемодател) е бил наясно, че кредитополучателят не действа в търговското си качество. Моментът на регистриране на едноличния търговец не е аргумент от противното.

Търговската дейност може да е както настояща, така и бъдеща, планирана, макар и неосъществена. Въззивният съд се е позовал на практика на Съда на Европейския съюз (решение по дело С-488/11, т. 30, решение по дело С537/13, т. 21 и решение по дело С-485/17, т. 45).

В този смисъл не са били споделени фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че субектът, договарял и получил сумата в заем, е била Р. С. В. като физическо лице, а не едноличен търговец в контекста на извършваната дейност. Възприетото от районния съд тълкуване на договора за заем „Бизнес кредит“ е било основано на обстоятелствата, че Р. С. В. никога не е извършвала търговска дейност и целта на регистрацията й дни преди сключване на договора за заем е била единствено с оглед сключването му. Същевременно никъде в искането за отпускане на договора или в самия договор не е била формулирана търговска цел, за която ще бъде използван кредитът. В тези документи не е било упоменато заемодателят да е поискал от заемателя изготвянето на бизнес план или друга обосновка за исканите средства. Без значение са вписванията в кредитния регистър, тъй като имуществото на физическото лице и едноличният търговец са едно цяло.

Също съгласно първоинстанционното решение, съобразно чл. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) с него се урежда предоставянето на кредити на потребители, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот. В § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на ЗКНИП е дадена дефиниция че 2

„потребител“ е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. След като Р. С. В. е действала в качеството си на физическо лице, процесният договор попада в обхвата на ЗКНИП, като нормата на чл. 38 гласи, че когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5-9 и 11 и чл. 25, ал. 3 от закона, договорът за кредит е нищожен. В договора не е налице надлежно посочен и описан ГПР съобразно чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП. Съобразно чл. 39 от ЗКНИП, когато договорът за кредит е обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи. По делото не се е оспорвала стойността на получената от заемателя главница и върнатата сума на кредитора, като разликата е равна на предявения от Р. С. В. иск, който, според състава на Районен съд – Варна, е бил основателен. С отделен диспозитив са били отхвърлени претенциите на Р. С. В. в качеството й на едноличен търговец, както и на С. С. В., съдлъжник по договора за кредит (тази на Р. С. В. като физическо лице е била предявена при условия на евентуалност). В тези отхвърлителни части първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.

Оплакванията в подадената касационна жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е съобразил, че физическо лице съдлъжник по договор за кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, би могъл да има качеството потребител по ЗЗП, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Този съд не е извършил изследване и анализ по отношение на качеството на потребители на участващите в договорното правоотношение физически лица – съдлъжници Р. В. и С. В..

Като се позовава и споделя мотивите на първоинстанционния съд за нарушения на ЗКНИП и ЗЗП, в касационната жалба се сочи, че не са били опровергани твърденията, че Р. С. В. никога не е извършвала търговска дейност, не е регистрирана в ТД на НАП, заемните средства са преведени по 3 банковата сметка на физическото лице и физическите лица Р. В. и С. В. са погасили заема. Заемът към „Лено“ АД е бил погасен с друг кредит, от друго дружество, по договор, сключен от Р. С. В. и С. С. В. като физически лица. С това се потвърждава, че отпуснатият заем по Договора за Бизнес кредит клиентски № 6361/26.06.2019г., сключен на 26.06.2019г., е за цели извън рамките на търговската или професионалната дейност. В процесния договор не е налице надлежно посочен ГПР съобразно чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП, достатъчно основание искът да бъде уважен, както е приел първоинстанционният съд, отделно са правилни и мотивите му за нищожност на отделни клаузи. Въззивният съд е сезиран от няколко ищци, а се е произнесъл по отношение само на единия от тях, без да излага аргументи по отношение на другия ищец (С. С. В.), при което е извършил процесуално нарушение.

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, както и по въпроси, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Може ли физическо лице съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, да има качеството потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност?

Според посоченото в изложението въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 308 от 29.01.2019г. по т.д. № 2931/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение № 697 от 23.11.2015г. по ч.т.д. № 2314/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., както и актовете на съда на Европейския съюз по делата С348/14, С-110/14, С-74/15, С-419/11. Въпросът е във връзка с оплакванията в касационната жалба относно качеството „потребител“ на съдлъжниците по договора заем, от които е било предоставено обезпечение.

4

2. Допустимо ли е въззивният съд да не е обосновал решението си при обсъждане на всички обстоятелства и всички представени доказателства по делото?

Въпросът е свързан с касационния довод, че въззивният съд е бил сезиран от няколко ищци, а се е произнесъл по отношение само на един от тях.

3. Когато въззивният съд се позовава на фактически положения, установени от първата инстанция, като не отстранява допуснати процесуални нарушения, то въззивният съд допуска ли ново процесуално нарушение или мултиплицира същото процесуално нарушение?

Във връзка с поставения въпрос в касационната жалба и изложението не са посочени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд.

4. Следва ли въззивният съд, разглеждайки делото, да се произнесе по всички въпроси, повдигнати в производството пред първа инстанция, а не само по конкретен въпрос, повдигнат от въззивника?

Въпросът е свързан с твърденията в исковата молба по делото относно неосъществявана от Р. С. В. търговска дейност, по които, според касатора, въззивният съд е дължал произнясяне.

5. Когато въззивният съд се произнася само по отношение на потребителския и търговския характер на договора, налице ли е нарушение на процесуалните норми при положение, че в исковата молба е залегнал петитум с искане за признаване на нищожност на конкретни договорни клаузи, по които съдебният състав не се е произнесъл, а в практиката не съществува спор по въпроса, че съдът е длъжен да следи служебно за съответствието на уговорената неустойка с добрите нрави и при констатирано противоречие той трябва да прогласи нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, независимо дали спорът е търговски или потребителски.

Въпросът е свързан с твърденията в исковата молба по делото за нищожност на отделни клаузи от договора между страните, по които, според касатора, въззивният съд не се е произнесъл.

При поддържано противоречие по въпросите от втори до пети с практиката на Върховния касационен съд и актове на Съда на Европейския съюз, във връзка с въпросите в изложението по делото не е посочена 5 конкретна практика.

6. Физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е едноличен търговец, има ли качеството потребител по ЗЗП и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит?

Въпросът също е свързан с оплакванията в касационната жалба относно качеството потребители на съдлъжниците по договора за заем, обезпечили изпълнението на задълженията по договора.

7. Чия следва да е доказателствената тежест за оборване на презумпцията за сключен търговски договор между финансова институция и едноличен търговец със съдлъжници и ипотекарни длъжници физически лица, при условие, че в производството няма абсолютно никакви индикации за извършване на търговска дейност от длъжника едноличен търговец и същият твърди липсата на търговска дейност, при хипотеза на правилото negativa non sunt probanda?

8. Физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е едноличен търговец, има ли качеството потребител по ЗЗП и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, в случай че заемната сума, предмет на договора за заем, е постъпила в личната банкова сметка на физическото лице?

9. Следва ли да се счита, че физическото лице договаря от свое име, като потребител, и има ли качеството на потребител по ЗЗП и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, при условие, че същото лично като физическо лице връща обратно на кредитора заемната сума, а не се връща тази заемна сума като едноличен търговец?