Протокол № 147 от 23.10.2020, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

Номер 147

23.10.2020 г.

Районен съд – Сливен

Град Сливен

IV състав

На 23.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Галина Е. Пенева

Цанка Г. Неделчева

Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20202230201130 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в с.з.

Актосъставителят, редовно призован, се явява лично.

Свидетелят, редовно призован, се явява лично.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Ще имам адвокат, само че той слезе до долу за нещо. Адв.К. ще ме представлява.

В 09,01 часа в залата се явява адв.К. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от жалбоподателя от 21.10.2020 г.

Адв.К.: Няма процесуална пречка, моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Адв.К.: Поддържам жалбата по съображенията, изложени в нея. Моля да бъдат разпитани три лица в качеството им на свидетели, които водим.

Други доказателствени искания нямам.

1

По доказателствата съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка по издадено НП № 1115/27.03.2020 г. на Началник РУ на ОДМВР-Сливен.

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели водените от страна на жалбоподателя три лица.

ДОПУСКА до разпит актосъставителя и свидетеля по акта, като сне самоличността на явилите се.

САМОЛИЧНОСТ НА АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ:

И. Ж. И. - 45 г., български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

Т. Ж. Р. - 43 г., български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

С.В.В. - 38 г., български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

В.П.А. - 22 г., българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана, сестра на жалбоподателя.

Ю.Й.П. - 48 г., българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, майка на жалбоподателя.

Съдът РАЗЯСНИ на свид.В.А. и свид.Ю.П. привилегията по чл.119 от НПК, а именно да откажат да дават показания с оглед на обстоятелството, че първата е сестра, а втората е майка на жалбоподателя.

2

СВИД.В.А.: Разбирам това право. Желая да бъда разпитана като свидетел.

СВИД.Ю.П.: Разбирам това право. Желая да бъда разпитана като свидетел.

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното дирене.

АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ И.И.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Работя като ст.полицай в Участък „Петолъчка” към РУ-Сливен. Актът по ЗМВР е съставен за това, че няколко смени преди това или предната смяна, не си спомням, възразяващия срещу акта не изпълни законно полицейско разпореждане, дадено му със стоп-палка, да остане на място. Същият самоволно напусна автомобила и избяга. Бях с колегата Т.Р..

Когато беше установено нарушението бяхме в с.Блатец, бяхме застанали близо до кметството на стоянка срещу заведението, което мисля че е на неговото семейство, или той работи, или е собственик. Имаше два автомобила и се предполагаше, че лицата, които ги управляват, вероятно употребяват алкохол. След известно време излязоха посетителите и този автомобил, който ние спряхме, „Опел Астра” ли беше, не помня вече, тръгна срещу нас. Ние съответно тръгнахме срещу него. На около седем-осем метра колегата пусна светлини от патрулния автомобил, аз слязох и със стоп-палка му разпоредих да спре. В същия момент лицето излезе от автомобила и побягна в посока между училището и заведението, и изчезна. Държа да отбележа, че в този случай нямаше никой освен ние с колегата и въпросното лице. Автомобилът остана празен, незаключен, без ключове. Аз видях кое е 3 лицето, което слезе от шофьорското място и побягна. Нещо повече. Не знам поради каква причина, второто лице с автомобила, който тръгна в противоположна посока, който сега е свидетел отвън - С., се върна на мястото и точните му думи бяха „Не знам Л. (А. - така му викат), защо избяга”.

Впоследствие той се обади на сестрата на А., която е приятелка на С.. Тя дойде, той каза „Айде, прибирай колата”, но тя каза, че няма ключове в нея.

Докато третата госпожа не е идвала. И за това нещо по ЗМВР не знам другата смяна или няколко смени след това му беше съставен акта. Акта по ЗМВР го съставих аз, но не на момента, а на следващата смяна. Шофьорът, който избяга, беше А., аз го видях. Не помня при съставянето на акта дали е направил възражения, отдавна беше. Не помня дали е подписал акта. Мисля, че марката на автомобила беше „Опел Корса”. Ние подадохме от седем-осем метра сигнал със стоп-палка, той спря и хукна да бяга. Предприехме действия за неговото задържане, но не успяхме да го задържим. Така или иначе той не ни е изпълнил разпореждането. Момента на задържането няма отношение към акта по ЗМВР. Това щях да го заявя при другия акт по ЗДвП. Не сме претърсвали автомобила на жалбоподателя. В момента на спирането на автомобила и избягването, бяхме само аз с колегата и след като лицето избяга, нямаше никой друг освен нас. По-късно дойде С. и каза „Не знам защо Л. избяга”.

Адв.К.: Нямам въпроси към актосъставителя.

СВИДЕТЕЛЯТ Т.Р.: Предупреден съм за наказателната отговорност.

Обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Работя като командир на отделение в Участък „Петолъчка”. Аз съм свидетел и при установяване на нарушението, и при съставянето на акта. С колегата И.И. бяхме на работа, датата не мога да се сетя кога беше, около 12,00 часа вечерта изпълнявахме ППД в с.Блатец. Една кола тръгна от барчето, черен „Опел Корса” мисля че беше. Тръгнахме срещу нея, бях на дълги, на шест-седем метра от нея подадох светлинен сигнал, колегата слезе със стоп-палката, водачът на управляваното МПС колегата му каза „Стой, полиция!”, излезе от колата и побягна. След няколко дена отидохме до селото и до барчето, което държат семейството на момчето и му съставихме на място акт по ЗМВР. Видях лицето, което излезе от автомобила 4 и побягна, аз бях на дълги и се виждаше, и това беше А.. Нямаше друг в автомобила, сам беше. Впоследствие дойде сестра му, дойде и С..

Автомобилът беше почти на средата на пътното платно и им казахме да го преместят за да не пречи и те казаха, че нямат ключове, че ключовете са в А..

Майката на А. не е идвала до автомобила. Само сестра му и С.. Нямам спомен да сме претърсвали автомобила на жалбоподателя докато беше там на място.

Пробвахме да го хванем, но не можахме. Той прескочи оградата на училището и оттам изчезна. Не си спомням дали е подписал акта. Аз съм се подписал и като свидетел на отказа да получи акта, ние бяхме тогава само двамата с колегата.

Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.