Решение № 1571 от 12.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1571 гр. Пловдив, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20225300502352 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ищеца по спора „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Решение № 2304 от 21.06.2022 г., пост. по гр.д. № 14 314/2021 г. на РС – Пловдив, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу въззиваемия Т. П. Т., ЕГН – ********** иск за признаване за установено на основание чл. 422 от ГПК съществуването на парични вземания на ищцовото дружество към ответника, произтичащи от сключен между „ Кредисимо „ АД и Т.

Т. договор за потребителски кредит № *** от *** г. и прехвърлени на Агенция за събиране на вземания „ ЕАД на основание договор за цесия както следва: 1 200 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021 г. / датата на подаване на заявлението / до окончателното изплащане; 330, 88 лв. – възнаградителна лихва за период 07.07.2016 г. – 10.03.2017 г. и 1 297, 60 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за период 08.07.2016 г. – 13.03.2020 г. – които вземания предмет на издадена по ч. гр.д. № 11263/2021 г. на РС – Пловдив Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6113/ 6.7.2021 г..

Жалбоподателят поддържа че постановеното решение по съществото на спора е недопустимо и нищожно, тъй като са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а също и че е неправилно, тъй като единственият мотив на съда за отхвърлянето на иска му е да не е доказал предаването на заемните средства от цедента „ Кредисимо „ АД на ответника Т. – който факт не е бил оспорен от последния в качеството му на кредитополучател по договора.

Отговор по чл. 263 от ГПК не е депозиран.

Съдът установи следното:

1

Производството пред районния съд е било образувано по иск с правно основание чл.

422 от ГПК – за признаване за установено съществуването на парични вземания на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Т. П. Т., ЕГН – **********, произтичащи от сключен между „ Кредисимо „ АД и ответника Т. договор за потребителски кредит № *** от *** г. и прехвърлени от Кредисимо АД на Агенция за събиране на вземания „ ЕАД с договор за цесия от 17.12.2020 г. както следва: 1 200 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021 г. / датата на подаване на заявлението / до окончателното изплащане; 330, 88 лв. – възнаградителна лихва за период 07.07.2016 г. – 10.03.2017 г. и 1 297, 60 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за период 08.07.2016 г. – 13.03.2020 г. – които вземания предмет на издадена по ч. гр.д. № 11263/2021 г. на РС – Пловдив Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6113/ 6.7.2021 г..

В обстоятелствената част на ИМ са изложени твърдения, че по казания договор за потребителски кредит на ответника са предоставени парични средства в размер на 1 200 лв., със срок за връщане 16 месеца при фиксиран лихвен процент от 36, 24% и ГПР – 50%, като общия размер на подлежащата на връщане сума е 1 530, 88 лв., погасяването й се извършва на 16 равни месечни вноски, всяка в размер на 95, 68 лв., крайния падеж на кредита е 20.02.2016 г. Налице е пълно неизпълнение на договора от ответника към крайния падеж и понастоящем и вземанията на „ Кредисимо АД към него, съставляващи 1 200 лв. предоставена главница и 330, 88 лв. възнаградителна лихва за посочения период са прехвърлени на ищцовото дружество с Договор за цесия от 17.12.2020 г., като прехвърлените вземания са индивидуализирани в Приложение № 1, съставляващо неразделна част от договора. Поддържа се ощe, че с договора за цесия първоначалният кредитор е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията и в тази връзка още преди завеждането на иска Агенция за събиране на вземанията „ ЕАД е изпратила уведомление до ответника Т. по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, което уведомление приложено и към исковата молба.

Представени са към исковата молба договорът за потребителски кредит, общите условия към него, договор за цесия от 17.12.2020 г., потвърждение на цесията, извадка от приложение № 1 към договора за цесия относно процесните вземания, произтичащи от казания договор за потребителски кредит между Кредисимо ЕАД и ответника.

Според договора за кредит от Кредисимо ЕАД на ответника са предоставени парични средства в размер на 1 200 лв., със срок за връщане 16 месеца при фиксиран лихвен процент от 36, 24% съгласно инкорпорирания в договора погасителен план. ГПР е 50%, общият размер на подлежащата на връщане сума е 1 530, 88 лв., крайният падеж е 20.02.2016 г..

Според общите условия задължително условие за предоставянето на заемните средства е потребителят да обезпечи вземанията на кредитора по договора чрез предоставяне на банкова гаранция, а в случай че не може да даде такава – да сключи договор за поръчителство с посочен от кредитора поръчител.

Съгласно договора за цесия продавачът „ Кредисимо ЕАД прехвърля на Агенция за събиране на вземания ЕАД всички свои вземания, произтичащи от сключени от него като кредитор договори за кредит, които индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а продавача Ай Тръст ЕООД ще прехвърли вземанията си за възнаграждение по сключени с кредитополучателите договори за поръчителство и регресните си вземания като поръчител във връзка с погасените от него задължения на кредитополучателите по договорите за кредит. Договорено е / чл. 4.4/, че след заплащане на първата вноска от договорената покупна цена продавачите се задължават да предоставят на купувача писмено потвърждение за сключената цесия.

2

Представеното по делото потвърждение за сключената цесия е само от продавача „ Кредисимо „ АД.

Справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията установява, че Кредисимо ЕАД е едноличен собственик на капитала на Ай Тръст ЕООД, считано от неговото учредяване през 2015 г. и понастоящем.

Уведомлението до длъжника за цесията е изпратено по пощата и върнато като непотърсено от него – л. 34 – 36 от първоинстанционното дело.

С молба вх. № 14 923/23.02.2022 г. – депозирана за първото открито съдебно заседание на районния съд по делото – ищцовото дружество е изложило още следните факти и обстоятелства по иска: Съгласно сключен на 30.10.2015 г. договор за поръчителство между Ай Тръст ЕООД и ответника последният е поел задължение да заплаща на поръчителя възнаграждение за поетите от него задължения пред кредитора по договора за кредит; както и да заплати на поръчителя всички престирани от него на кредитора плащания по кредита за главница, лихви и разноски - в случай че поръчителят ги е изпълнил поради неизпълнението им от длъжника – чл. 146 ал. 1 от ЗЗД. Със същата молба се поддържа, че ответникът – длъжник по кредита не е извършвал погашения по същия, поради което изпълнението на Кредисимо ЕАД е престирано от Ай тръст ЕООД – на всички задължения на заемополучателя Т. – главни и акцесорни, произтичащи от процесния договор за кредит; както и че възнаграждението за поръчителя не е включено в посочения годишен процент на разходите от 50% по кредита, като счита че същото не следва да се включва в ГПР.

Ответникът не е депозирал отговор по иска. Но по ч.гр.д.№ № 11263/2021 г. на РС Пловдив - по което е издадена Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя и настоящ ищец Агенция за събиране на вземания ЕАД, е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, в което е заявил обосновани оспорвания на процесните вземания – за изтекла погасителна давност и за липса на материално правна легитимация на ищцовото дружеството - поради неуведомяването му за цесията.Съгласно т.

11а от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК при наличие на обосновани оспорвания на вземането, заявени с възражението по чл. 414 ал. 1 от ГПК същото има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131 ал. 1 от ГПК.

С оглед така даденото задължително разрешение, се явява неоснователно оплакването на въззивника за това, че по делото съдът следвало, но не постановил неприсъствено решение. Предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото не са налице.

Решението за отхвърляне на иска е правилно като краен резултат.

Действително – както поддържа въззивника, уведомлението на ответника – длъжник по договора за кредит, за твърдяното прехвърляне на вземанията по договора се счита осъществено с връчването на ИМ и приложенията към нея, доколкото сред тези приложения е и уведомлението за цесията. Но въззивника не е придобил процесните вземания въз основа на твърдяното от него частно правоприемство с праводател Кредисимо ЕАД – предвид твърдяното от него удовлетворяване на Кредисимо АД за всички негови вземания по процесния договор за кредит на основание плащането им от поръчителя Ай Тръст ЕООД.

Последният е също цедирал притежавани от него вземания, в т.ч. и на регресните си вземания по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД към кредитополучателите, но искът не се основава на частно правоприемство с праводател Ай Тръст ЕООД за вземания на последното, произтичащи от договор за поръчителство, съответно не се и доказва изпълнение на процесните вземания от дружеството - поръчител. Съгласно исковата молба, съгласно и заявлението по чл. 410 от ГПК, ищецът основава активната си материално правна легитимация досежно вземанията на придобиването им от Кредисимо ЕАД, възникнали за 3 това дружество на основание договора за кредит, като и представеното потвърждение на цесията е само от прехвърлителя Кредисимо ЕАД. И след като към датата на прехвърлянето им тези вземания не съществуват в патримониума на твърдяния праводател, същите не са придобити и от правоприемника – предвид твърденията на самия ищец в становището му вх. № 14 923/23.02.2022 г. за пълното им погасяване посредством осъщественото за тях плащане от третото за спора лице – поръчителя на кредитора Кредисимо ЕАД.

Горното е самостоятелно основание за отхвърлянето на иска изцяло и този краен резултат е постановен с обжалваното решение. Поради което жалбата срещу него е неоснователна, решението се потвърждава.

И съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 2304 от 21.06.2022 г., пост. по гр.д. № 14 314/2021 г. на Районен Съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4