Решение № 2508 от 25.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2508 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100501381 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Подадена е въззивна жалба от В. Ц. Ц. срещу решение № 11001/26.06.2023 г. по гр.д. № 52944/2022 г. по описа на СРС, 167 състав, в частта, с която В. Ц. Ц. е осъдена да заплати в полза на К. Б. К. сумите, както следва: на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 59,06 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. , до окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 9,44 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ апартамент № 67 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к.

„******* с площ от 112,75 кв.м., за периода 29.09.2017 г. – 22.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. , до окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 241,60 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор 1

№ ***, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. , до окончателното погасяване на вземането.

Подадена е въззивна жалба от В. С. М. срещу решение № 11001/26.06.2023 г. по гр.д. № 52944/2022 г. по описа на СРС, 167 състав, в частта, с която В. С. М. е осъдена да заплати в полза на К. Б. К. сумите, както следва: на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 59,06 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 9,44 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ апартамент № 67 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к.

„******* с площ от 112,75 кв.м., за периода 29.09.2017 г. – 22.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 256,66 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ - апартамент № 67 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода 16.07.2018 г. – 16.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 241,60 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.

Подадена е частна жалба от В. С. М. срещу определение № 33917/27.09.2023 г. по гр.д. № 52944/2022 г. по описа на СРС, 167 състав, касаещо искане за изменение на решението по делото в частта за разноските.

Жалбоподателят – В. Ц. Ц., твърди, че решението в частта, с която са уважени предявените спрямо нея искове, е неправилно, поради което моли същото да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Счита, че не е доказано ищецът да е бил лишен от право да ползва процесния имот. Не е получила също така доход от наем от имота. Твърди също така, че част от претендираните вземания са погасено по давност.

Претендира разноските.

2

Жалбоподателят – В. С. М., твърди, че решението в частта, с която са уважени предявените спрямо нея искове, е неправилно, поради което моли същото да бъде отменено по подробно изложени в жалбата мотиви и исковете да бъдат отхвърлени.

Счита, че не е доказано ищецът да е бил лишен от право да ползва процесния имот, а освен това не е налице надлежна покана за предоставяне ползването на имота. Не е доказано също така да е получен доход от наем в присъдения размер. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца е прекомерно, като неправилно районният съд е отхвърлил искането за изменение на решенето в частта, касаеща разноските. Претендира разноските.

Ответникът по жалбите – К. Б. К., оспорва жалбите, като счита, че обжалваните решение и определение са правилни и моли същите да бъдат потвърдени. Претендира разноските.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. Б. К. с обективно и пасивно субективно съединени искове, както следва: искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждането на всеки от ответниците В. С. М. и В. Ц. Ц. да заплати на ищеца поравно и разделно сумата в размер на 225 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 г., до погасяването, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 29.09.2017 г. до 15.07.2018 г. на 2/36 идеални части от имот с идентификатор № ***, представляващ апартамент № 67, намиращ се в гр. София, ж.к. *******, съединени при условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждането на всеки от ответниците В. С.

М. и В. Ц. Ц. да заплати на ищеца поравно и разделно сумата в размер на 225 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 г., до погасяването, представляваща припадащите се на ищеца част от ползите, реализирани от отдаването под наем за периода от 29.09.2017 г. до 15.07.2018 г. на съсобствения им недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ апартамент № 67, намиращ се в гр. София, ж.к. *******; искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждането на всеки от ответниците В. С. М. и В. Ц. Ц. да заплати на ищеца поравно и разделно сумата в размер на 499 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 г., до погасяването, представляваща припадащите се на ищеца част от ползите, реализирани от отдаването под наем за периода от 16.07.2018 г. до 26.06.2020 г. на съсобствения им недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ апартамент № 67, намиращ се в гр. София, ж.к.

*******, съединени при условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждането на всеки от ответниците В. С. М. и В. Ц. Ц. да заплати на ищеца 3 поравно и разделно сумата в размер на 499 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 г., до погасяването, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 16.07.2018 г. до 26.06.2020 г. на 2/36 идеални части от имот с идентификатор № ***, представляващ апартамент № 67, намиращ се в гр. София, ж.к. *******.

С обжалваното решение № 11001/26.06.2023 г. по гр.д. № 52944/2022 г. по описа на СРС, 167 състав:

В. Ц. Ц. е осъдена да заплати в полза на К. Б. К. сумите, както следва: на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 59,06 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. , до окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 9,44 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ - апартамент № 67 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода 29.09.2017 г. – 22.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. , до окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 241,60 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г., до окончателното погасяване на вземането.

Главният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен срещу В. Ц. Ц., е отхвърлен за разликата от 59,06 лв. до пълния предявен размер от 225 лв. и за периода от 29.09.2017 г. до 22.04.2018 г., а евентуалният иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен срещу В. Ц. Ц. - за разликата от 9,44 лв. до пълния предявен размер от 225 лв. и за периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г.; главният иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен срещу В. Ц. Ц., е отхвърлен изцяло, а евентуалният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен срещу В. Ц. Ц. - за разликата от 241,60 лв. до 499 лв. и за периода от 16.07.2018 г. до 16.07.2019 г.

В. С. М. е осъдена да заплати в полза на К. Б. К. сумите, както следва: на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 59,06 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата 4 молба – 30.09.2022 г. , до окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 9,44 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ - апартамент № 67 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода 29.09.2017 г. – 22.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. , до окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 256,66 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ - апартамент № 67 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода 16.07.2018 г. – 16.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. , до окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 241,60 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.

Главният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен срещу В. С. М., е отхвърлен за разликата от 59,06 лв. до пълния предявен размер от 225 лв. и за периода от 29.09.2017 г. до 22.04.2018 г., а евентуалният иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен срещу В. С. М. - за разликата от 9,44 лв. до пълния предявен размер от 225 лв. и за периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г.; главният иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен срещу В. С. М., е отхвърлен за разликата от 256,66 лв. до пълния предявен размер от 499 лв. и за периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., а евентуалният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен срещу В.