Определение № 3149 от 12.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3149 гр. София, 12.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Д. Д. като разгледа докладваното от М. Д. Д. Частно наказателно дело № 20241110209369 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243 от НПК.

Образувано е по постъпила жалба от Д. С. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“Юрий Буков“ №1, вх.Б, ет.3, ап.13, чрез адв.Н. Д. от ШАК, против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.02.2024 г. по досъдебно производство №513 ЗМК-234/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр. №30632/2018 г. по описа на СРП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото на прокурора с указания – да се изпрати по реда на ЕКВПНД съдебна поръчка за изготвяне в Германия или друга избрана държава–членка на ЕС, на комплексна медицинска експертиза от независими специалисти, които да отговорят на поставените въпроси по петорните експертизи.

Навежда доводи, че СРП отново не е изпълнила дадените указания от СГС, като отново едностранчиво и незадълбочено е ценила изводите на допуснатите експретизи, останалите събрани доказателства по делото, и без да обсъди наведените от жалбоподателя доводи, относно здравословното състояние на пострадалата М. Б. Д., преди процесното лечение в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД и непосредствено след това, както и връзката на проявилите се здравословни усложнения и 1 летални последици с проведеното лечение.

Навежда доводи, че в обжалваното постановление отново не е посочено в разрез с процесуалния закон, на основание коя от двете хипотези по чл.24, ал.1, т.1 от НПК, производството е прекратено, и тази непълнота затруднява защитата на страните по него.

Изразява недоволство от факта, че СРП продължава да определя за „адекватно и правилно“ лечението, което пострадалата е получила в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД, където е била хоспитализирана с оплаквания от болки в гърба в областта на гръдния кош, а е изписана със загуба на чувствителност от гърдите надолу и пареза на долни крайници. В тази връзка сочи, че е налице причинно-следствена връзка, между проведеното лечение в Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД и последвалите здравословни усложнения на пострадалата, довели до обездвижване и последващ летален изход, доколкото настъпилите загуба на чувствителност и пареза не представляват нормално и закономерно влошаване на здравословното състояние, което е щяло да настъпи и без да е провеждано лечение в тази клиника.

Навежда доводи за наличие на следните противоречия в заключението по петорната СМЕ: в отговора на въпрос 9 се сочи, че са налице три метода на лечение, като първият от тях – транспедикуларна стабилизация, е бил найправилен и адекватен, а в обобщението на края на експретизата се сочи, че проведеното лечение чрез вертебропластика е с несигурен позитивен резултат и подобрение, като по-оптимално повлияване би се стигнало при извършване на транспедикуларна стабилизация, т.е. на база така приетото заключение може да бъде изведено, че проведеното лечение изобщо не е било найправилното в полза на пациента, така както приема СРП. Доколкото с така приетото заключение по петорната СМЕ се доказва, че проведеното лечение не е било най-правилното за случая, изразява несъгласие с изводите на СРП, че процесното лечение в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД е без никаква връзка с настъпилите здравословни усложнения и смърт на пострадалата. Счита, че само на това основание е налице лекарска грешка, като е без значение какъв би бил изхода от проведено правилно лечение, тъй като лекуващите са били задължени да приложат най-подходящото възможно такова за пациента, но така наведените твръдения от жалбоподателя не са 2 обсъдени в мотивната част на обжалваното постановление в разрез с процесуалния закон.

Навежда доводи, че поради наличие на съществени противоречия в преходните и последната приета експертиза – от една страна се сочи, че проведеното лечение не е най-подходящото за случая, а от друга, че не са установени нарушения на медицинските стандарти и добра практика при лечението на пациента, което индикира за липса на обективност и безпристрасност на вещите лица, са налице предпоставките за възлагане на експертизата на чужди вещи лица по реда на ЕКВПНД, който способ не е използван от СРП за преодоляване на установените противоречия и неясноти, с оглед изясняване на обективната действителност.

Навежда доводи, че при проведеното лечение на пострадалата в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД са нарушени разпоредбите на чл.79, чл.80 и чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ, разпоредбите от Раздел 1, чл.2.1, чл.3 и чл.8 от Кодекс за провесионална етика на лекарите в Република България, разпоредбите на чл.38, ал.1 и ал.2, чл.39, ал.1, чл.40, ал.1 и чл.41, ал.1 от Правила за добра медицинска практика по хирургия на лекарите – хирурзи в Република България, 3.1. Комуникация с пациенти, и получените от пострадалата сериозни и тежки здравословни усложнения и летален изход са в пряка причинно-следствена връзка с така описаното неправомерно поведение.

Счита за установено в хода на разследването, че в разрез с нормативно установените правила, пострадалата не е била надлежно информирана за възможностите за лечение и рисковете при всяко едно от тях, с оглед на което неправомерно е била лишена от правото да упражни избор в тази насока, както и че не са били налице предпоставките за предприемане на процесното лечение, без предварително информирано съгласие на пациента с него. В тази връзка навежда доводи, че неправилно СРП изобщо не допуска, че ако пострадалата бе надлежно информирана за предлаганите в това лечебно заведение възможности за лечение и рисковете при всяко едно от тях, то не би дала своето съгласие за провеждането му, но СРП необосновано не отдава нужната тежест на това нарушение, а в тази насока е следвало да се отчетат общоизвестни обстоятелства – че оперативните интервенции са целени манипулации от страна на лекуващите, с оглед усвояване на клинични пътеки.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото 3 доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.5 от НПК /видно от приложеното по делото известие за доставяне/ и от легитимирано лице да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, което има качеството на наследник на починалото пострадало лице, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано с постановление от 29.11.2018 г. на СРП и е водено за престъпление по чл.134, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, затова, че през периода от 30.01.2018 г. до 23.02.2018 г., в гр.София, в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД, причинил тежка телесна повреда на М. Б. Д., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност – упражняване на медицинска професия като лекар в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД, представляваща източник на повишена опасност, тъй като не осъществил адекватно лечение на Д. към 28.02.2018 г., като е нарушил съответните медицински стандарти, утвърдени в нормативни актове.

В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели пострадалото лице М. Б. Д., лицата, извършили хирургичната интервенция и лицата, учавствали пряко в лечението на Д., приобщена е цялата налична документация от „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД, касаеща приемането и лечението на пострадалата през инкриминирания период от време. В хода на разследването са назначени и изпълнени СМЕ, допълнителна СМЕ, петорна СМЕ, повторна петорна СМЕ, графологическа експертиза.

С постановление от 01.08.2019 г., в качеството на обвиняем е привлечен проф. д-р Христо Цеков Цеков, затова, че за времето от 30.01.2018 г. до 09.02.2018 г., в гр.София, в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД, като лекар причинил тежка телесна повреда, изразяваща се по своя медикобиологичен характер в осакатяване на долните крайници на М.

Б. Д., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност /упражняване на медицинска професия – хирург оператор, ръководител екип в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ 4

ЕАД/, представляваща източник на повишена опасност, извършил веребропластика Тх 9/7/6 кум боне цимент, като деянието е извършено в нарушение на чл.79, чл.80, чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ, разпоредбите от Раздел 1, чл.2.1, чл.3 и чл.8 от Кодекс за провесионална етика на лекарите в Република България, разпоредбите на чл.38, ал.1 и ал.2, чл.39, ал.1, чл.40, ал.1 и чл.41, ал.1 от Правила за добра медицинска практика по хирургия на лекарите – хирурзи в Република България, 3.1. Комуникация с пациенти – престъпление по чл.134, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели пострадалото лице М. Б. Д., лицата, извършили хирургичната интервенция и лицата, учавствали пряко в лечението на Д., приобщена е цялата налична документация от „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД, касаеща приемането и лечението на пострадалата през инкриминирания период от време. В хода на разследването са назначени и изпълнени СМЕ, допълнителна СМЕ, петорна СМЕ, повторна петорна СМЕ, графологическа експертиза.

За да прекрати наказателното производство по образуваното и водено досъдебно производство за престъпление по чл.134, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, срещу проф. д-р Христо Цеков Цеков, прокурорът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се установи по категоричен начин деятелността, необходима както за съставомерността на инкриминираното деяние, така и за друго престъпление от общ характер, т.е. в хипотезата на чл.243, ал.1, т.2 от НПК - обвинението не е доказано, а по делото липсва правна възможност за събиране на други доказателства, с оглед настъпилата смърт на пострадалата и извършената кремация на тленните й останки.

За да прекрати наказателното производство по процесното досъдебно производство, прокурорът се е позовал и на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК в хипотезата, че деянието не е извършено от привлеченото към наказателна отговорност лице. Това явства от обстоятелствената част на постановения акт, в който подробно и мотивирано прокурорът е извел извод, въз основа на съвкупен правен анализ на всички събрани в хода на разследването доказателства, за липса на елемент от обективна страна на инкриминираното деяние, тъй като не са установени нарушения при 5 проведеното лечение на пострадалата от страна на обвиняемото лице на нормативен акт, както и на добрата медиценска практика и стандарти.

Противно на релевираните в жалбата възражения, съдът констатира, че СРП е изпълнила изцяло дадените указания от въззивната инстанция при връщане на делото за доразследване. Няма как да не се отбележи, че изводите на изготвените заключения са ценени задълбочено и в съответствие със събрания доказателствен материал, като са обсъдени всички наведени доводи от жалбоподателя, относно здравословното състояние на пострадалата, преди процесното лечение и непосредствено след това, както и липсата на причинно следствена вразка на проявилите се здравословни усложнения и летални последици с проведеното лечение. Не едностранчиво, а на база възприетите изводи в изготвените петорна и допълнителна петорна СМЕ е прието, че на пострадалата М. Д. не е било причинено трайно увреждане на здравето, че няма данни за извръшени пропуски или нарушения при проведеното й лечение в процесната клиника, че няма нарушаване на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика, с оглед на което настъпилите неблагоприятни резултати се дължат на изключително тежкото здравословно състояние на пострадалата, както по отношение на неврохихургичното и неврологичното заболяване, така и по отношение на всички останали съпътстващи заболявания, въпраки проведеното адекватно лечение в клиниката и направените нееднократно практически и научно издържани опити за подобряването му. Не е вярно, че не са обсъдени противоречията в преходно изготвени и последващите приобщени заключения по СМЕ, напротив, както е отбелязал и прокурора, вещите лица по допълнителната петорна СМЕ са обсъдили не само причините за тях, но и обстоятелството на какво се дължи поставената диагноза „спондилодисцит“ на пострадалата в частна болница „Медикъл Парк“ в Турция, несъстоятелността на твърденията на жалподателя при разпита му в качеството на свидетел, че майка му е била изпусната при пренасянето й след процесната операция, поради липса на обективни данни за травми по тялото на пациентката.