Определение № 117 от 06.04.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. София, 04.04.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20221800600104 по описа за 2022 година Производството е по чл.243, ал. 7, вр. ал.4, 5 и 6 НПК.

СОС , в качеството му на инстанция по контрол на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против определение на РС К. от 11.01.2022г., постановено по ЧНД № 385/2021г., с което е потвърдено постановление на РП от 01.12.2021г. по пр.пр. № 310 /2020г. на СОП, ДП № 10/2020г. по описа на РУ на МВР - Г., по силата на което е прекратено наказателното производство, образувано и водено против неизвестен извършител за това, че на 21.03.2020г., около12.15 ч. на сечище в местността „Т.“, в землището на с. Р., общ. Г., обл. С. е причинил средна телесна повреда на К. АЛ. Б. на 65 години от гр. К., изразяваща се в счупване на долен крайник, съставляваща трайно затруднение на движението на ляв долен крайник, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност- престъпление по чл134, ал.1 НК.

За да прекратят наказателното производство двете инстанции са приели, че описаното деяние, осъществено от И. С. П. /лицето, против което практически е водено разследването, безда е било привличано към отговорност/- работодател на пострадалия в качеството на собственик и управляващ дружество „Ф.“ ООД/, не описва от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.134 , ал.1 НК, основание по чл.

1

243, ал.1 т.1 НПК.

Цитираното по- горе определение е обжалвано от пострадалия К.Б., която атакува същото като постановено в грубо нарушение на процесуалните правила, гарантиращи обективност на разследването, равни права на страните, разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно убеждение, основано и мотивирано в съответствие с доказателствата. Изтъква, че фактическите изводи, съдържащи се в постановлението са приети въз основа на необективен анализ на доказателствата, същите са изцяло основани на показанията, които е дал работодателят на пострадалия, като прокуратурата им е дала безкритично вяра, без да ги съпостави с останалите доказателства и без да констатира противоречията в тях, както и на заключението на съдебно- техническанта експертиза., което е незадълбочено, повърхностно и некомпетентно изготвено, както и при необективен-едностранчив подход на изследване на нарушенията, извършени от работника-пострадалия от престъплението, а не и задълженията и отговорностите, които има неговия работодател при организиране дейността по дърводобив- сеч и извозване на дървесен материал. Оспорва се и заключението на СМЕ, като изготвено само по писмени документи, без личен преглед на пострадалия. Някои от гласните доказателства са тълкувани превратно. Разследването е проведено повърхностно и е приключило при непълнота на доказателствата. В съответствие с това моли въззивният съд да постанови определение, по силата на което да отмени постановлението за прекратяване на РП К. и определението на РС, което го потвърждава и да бъде продължено разследването, с цел установяване на извършено престъпление по чл.134,ал.1 НК и виновното лице.

Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение и постановление на базата на приложимите законови разпоредби , намира за установено следното:

Следва да бъде споделено като вярно изтъкнатото в жалбата, че постановлението за прекратяване е изготвено при непълнота на доказателствата след проведено повърхностно, а не- реално разследване и изследване на релевантните факти, имащи значение за състава на трудова 2 злополука по чл.134 НК.Проверката от настоящата съдебна инстанция констатира още нарушаване на правилата на чл.13,14 и чл.107 НПК при преценката и анализа на събраните доказателства, проверката и действителното съдържание на същите, без превратно възприемане на съдържащата се в тях информация, изискването за мотивираност на съдебните актове при прилагане на закона и правилата на формалната логика –чл.34 НПК, вр.чл.14, ал.1 НПК, търсене и разкриване на обективната истина по чл.13 НПК, както и гарантиране на равенството на страните в процеса в съответствие с чл.12, ал.2 НПК- фундаментални принципи, начала, стоящи в основата на наказателния процес, изграждащи същността му и гарантиращи постигане на целите, към които е насочен.

В грубо нарушение на чл.34, ал.2 НПК обжалваното пред настоящата инстанция определение на РС К. страда от липса на мотиви.ВС е посочвал, нееднократно но константно- в редица свои решения, че липсата на изложени съображения в съществена част на съдебния акт се приравнява в цялостна липса на мотиви. РС К. в настоящия съдебен акт не е аргументирал в зависимост от доказателствата фактическата обстановка която възприема, още повече- такава фактическа обстановка изобщо не е изложена. И двете инстанции са се задоволили да отбележат,

/в разрез със събраните доказателства/,че на инкриминираната дата пострадалият К.Б. не е бил на работа, поради което в противоречие със закона и със съдебната практика са заключили, че не е налице трудова злополука и няма извършено престъпление. Съдът е нарушил задължението си на контролираща инстанция да представи собствения си прочит на доказателствата и на тази основа да приеме и аргументира собствени фактически изводи. РС се е задоволил декларативно да „възприеме фактическите изводи, сторени от РП“, с което е осъществил само формален, а не реален контрол, както и фрагментарно, откъснато, пристрастно – в обслужване на защитната теза е изтъкнал, че описаното в медицинските документи и от заключението на СМЕ увреждане е обусловено само и единствено в причинна връзка с допуснати нарушения от самия пострадал, като не е потърсен и даден отговор на въпроса, какво е било дължимото поведение на неговия работодател, съгласно нормите на КТ, ЗБУТ, Наредба № RD -07-2/16.12.2009г. и правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии.

Единствено Правилата за БУТГТ са споменати в заключението на вещото 3 лице, като са изследвани схематично и едностранчиво – целенасочено са търсени и констатирани нарушения, извършени само от пострадалия работник. За сметка на това, изцяло са подминати от вещото лице, което е лесовъд, а не –специалист по охрана на труда въпроси, отговорите на които биха ангажирали отговорността на работодателя, натоварен с дейността по ОБТ и които биха имали съществено значение за предмета на доказване, а именно:

1.притежавал ли е пострадалия работник квалификация, удостоверена с надлежен документ, предоставящ му разрешение за работа с моторен трион при отсичане на дървета?

2.Има ли задължения работодателят да провери квалификацията и правоспособността на работника преди сключване на трудов договор за длъжността „дървосекач, работещ с моторен трион“, изискани ли са от последния документи за правоспособност, респ. представени ли са от пострадалия документи, разрешаващи му безопасна работа с моторен трион.

3.Каква организация е създадена на работната площадка, има ли длъжностно лице, което да следи за работата и да не допуска неквалифицирани и необучени лица в участъка, както и странични –външни лица в обхвата на рязане на дървета с моторен трион?

4.Осигурено ли е подходящо работно облекло, съобразно дейността?

5. Какви видове инструктаж са задължителни съгласно изискванията на ЗБУТ и Наредба № РД -07-2

6. Разрешено ли е отсичане и поваляне на дървета при силен вятър? 7.Какви действия са предприети от работодателя за преустановяване на дейността на инкриминираната дата 21.03.2020г.? и др. под. които имат ключово значение за главния факт-предмета на доказване по чл.134,ал.1 НК.

В нарушение на процесуалните правила, определящи същността и задачите на експертизата като вид доказателствено средство, вещото лице е напуснало пределите на компетентността си, като е анализирало останалите доказателства и е изграждало фактически изводи, като по този начин в грубо нарушение на процесуалния закон е иззело функциите на решаващия орган в досъдебната фаза.

4

Възприетите фактически изводи и от двете инстанции са в разрез с доказателствата – в противоречия с показанията на пострадалия и останалите работници, предходните инстанции приемат /както по-горе бе отбелязано –в нарушение на закона без да се изследват и разграничат отделните видове инструктаж-първоначален, периодичен, ежедневен, преди започване на работа/, че е провеждан инструктаж от работодателя, при положение, че попитани изрично от разследващия, в показанията си св. Й. Ч. и Е. Г. са отговорили, че такъв не е провеждан, като отговорът им се отличава с пределна категоричност : „Не, никога“. Обстоятелството, че работодателят ги е карал да се подписват в „някаква книга“, съвсем не означава, че преди това са им били разяснени конкретните, типични за дейността опасности и правилата за безопасност, които трябва да спазват, за да ги предотвратят.

Дори свидетели, които твърдят в показанията си, че са били инструктирани, не посочват конкретни опасности и правила, които да са били усвоили, вменени от работодателят като задължителни за спазване, с оглед гарантиране на безопасността им при отсичане и поваляне на дървета с моторен трион.

Допуснато е превратно тълкуване на доказателствата – показанията на св.

Е. Г., като е прието, че работниците от дружеството не са били на работа на инкриминираната дата 21.03.2020г. Свидетелят подробно разказва, кои лица са отишли на работа на обекта на 21.03.2020г., както и че е имало дървосекачи между тях: Свидетелят подробно обяснява, че работи като дървосекач „режа дърва“, заедно със зет си- св. Й. Ч. , като най-често „Д. реже , аз карам с коня “Сутринта /21.03./ тръгнахме аз, зета /св. Й. Ч./ и К., на когото казваме К.. К. го оставихме на неговия обект…Аз и Д. отидохме по-нагоре в планината, където беше нашия обект…“ По този начин е пропуснато да се констатира в мотивите и на двата предходни акта, че на инкриминираната дата, освен пострадалият и други дървосекачи са работили на обекта. Преиначени са доказателства във вреда на обвинителната теза, като е нарушен принципът на равенство на страните според чл.12, ал.2 НПК /цитиран по-горе/.

Безкритично и безрезервно са били възприети и са поставени в основата на фактическите изводи на съда и прокуратурата показанията на работодателя И.

П. за твърдяните от него благоприятни за него факти, като по този начин им е придадена предварително определена сила и предимство пред останалите доказателства в нарушение на чл.14, ал.2 НПК. Със същата категоричност 5 принципно и отнапред са отречени показанията на пострадалия К. Б., без да се споменат и без да бъдат тълкувани, извличана информация от тях или съпоставяни с останалите доказателства, което отново и в еднаква степен представлява нарушение по чл.14, ал.2 НПК-пренебрегване и игнориране отнапред на доказателства.Съгласно константната практика

„Добросъвестността, както и заинтересоваността и предубедеността на един или друг свидетел не могат да се предполагат отнапред.Те се извеждат след преценка на редица обстоятелства:отношенията на свидетеля със страните по делото, логическа последователност на твърденията му, наличия на непълноти в показанията му и причините за тях /не/съответствие на заявеното от него с други доказателствени средства и др.“ /Решение по н.д. № 144/2021г. на Трето НО/. В нарушение на цитираното по-горе разбиране на ВКС РС е заявил лаконично, че показанията на пострадалия страдат от „пристрастност“ и са в разрез с останалите доказателства по делото.

Последното е невярно и неистинно- видно от заключението на СМЕ, което подкрепя показанията на св. Б. относно вида на увреждането и механизма, както и пок.св. Ч. и Г., които признават, че са работили на обекта на същия ден, в който се е случил инцидента.От гледна точка на формалната логика и съпоставяне на доказателствата показанията на разпитаните свидетелидървосекачи и извозващи дървесина опровергават съдържанието на трудовия договор, в който е вписано като седмична продължителност „5 дена в седмицата“. В действителност заплащането не се е извършвало на отработен трудов ден, а на кубик-отрязана дървесина, като по този начин работниците са били мотивирани от работодателя да работят по-дълго време, за да имат поголяма заработка и това е ставало с негласното знание и одобрение на работодателя, т.к. не е имало лице, натоварено от работодателя, което да ограничава достъпа до работната площадка –участъка през съботно-неделните дни и да организира и контролира осъществяването дейността по безопасен за нейното извършване начин в останалите дни. В тази връзка следва да се отбележи, че изводът за отпадане на отговорността на работодателя, е сторен от двете инстанции в нарушение на закона и на съдебната практика по приложение на чл.123,ал.1 НК и чл.134,ал.1 НК, що се касае до правилата и разпоредбите, които се отнасят до дейността „механично поваляне на дървета“.