Решение № 190 от 03.10.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. гр.Мадан, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело № 20245430100192 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от С. Г. В. против "НЕТКРЕДИТ" ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласен за недействителен Договор за потребителски кредит № *, сключен между С. Г. В., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК: 201253421 в качеството му на кредитодател на основание чл. 26. ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

При условията на евентуалност моли да бъде прогласен за недействителен чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *, сключен между С. Г. В., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК: 201253421 в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26 ал.1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, както и да бъде прогласен за недействителен чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **, сключен между С. Г. В., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК: 201253421 в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал.1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 02.02.2024 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № **, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 1 от Договора, кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на заем в размер на 1,000.00 (хиляда) лв., наричан по-долу "заем" или "кредит". Посочената сума представлява главницата и чистата стойност на кредита. Сумата се предоставя на Кредитополучателя на датата на сключване на настоящия договор, а при невъзможност - на следващия работен ден. Съгласно чл. 1, ал.2 от Договора кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на този договор да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита, съгласно уговореното в договора.

Съгласно чл.1, ал.З от Договора, предоставеният по този договор кредит представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 2 от Договора Кредиторът е длъжен да предостави на Кредитополучателя еднократно и в пълен размер уговорената главница по кредита посочена в договора банкова сметка. Съгласно чл.

1

3, ал.1 от Договора кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 03.02.2025 г. на вноски съгласно погасителния план по чл. 11, ал. 2 от настоящия договор. Съгласно чл.4, ал.З от Договора в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1236.00 лева със срок на валидност до 04.02.2025.

Съгласно чл.6, ал. 1 от Договора в случай че Кредитополучателят не представи на Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 1080.00 лв. Съгласно чл.6, ал.2 от Договора неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Съгласно чл.6, ал.5 от Договора начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Съгласно чл. 11, ал.1 от Договора, Кредитополучателят се задължава да заплаща на Кредитора като възнаграждение годишна лихва в размер на 41.05% от главницата по кредита. В чл. 11, ал.2 от Договора е представен погасителния план към договора. Съгласно чл.11, ал.З от Договора, чистата стойност на кредита (подлежащата на получаване главница по кредита) е в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева). Съгласно чл.11 ал. 4 от Договора, годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49.72% от заетата сума. Съгласно чл.11, ал.5 от Договора общата сума, дължима от Кредитополучателя по настоящия договор, е в размер на 1236.00 лв. (хиляда двеста тридесет и шест лева). Съгласно чл.11, ал.7 от Договора, лихвата по кредита на ден е в размер на 1/360 от годишния лихвен процент. Съгласно чл.11, ал.8 от Договора, разходите по заема, посочени в ал. 1 - 5 от този член, не могат да бъдат променяни, освен с изричното писмено съгласие на страните.

Ищцата твърди, че има качеството потребител по смисъла на чл.9 ал.З от ЗПК. доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ищцата се позовава на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал.1 от ЗПК и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Счита, че Договор за потребителски кредит № ** е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните причини: 1. Клаузата за неустойка не е включена в ГПР, поради което самия ГПР бил неправилен и заблуждаващ. Излага съображения, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Счита, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал.

2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай. 2. Не било посочено кои точно разходи формират ГПР. Сочи, че не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. и) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. Счита, че поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По отношение на предявените при условията на евентуалност искове: счита, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка противоречи на добрите нрави по изложените в исковата молба съображения, като моли да бъде прогласена за нищожна. Счита, че клаузата предвиждаща годишен лихвен процент в размер на 41. 05 % по договора за кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника НЕТКРЕДИТ ООД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Признава сключването на 02.02.2024 г. на договор за кредит № ** между страните по делото, по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в размер на 1000 лева. Оспорва въведените в исковата молба възражения за недействителност на процесния договор за потребителски 2 кредит, поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, чл. 12, ал.

1, т. 7-9 във вр. с чл. 22 ЗПК. Оспорва кредитополучателят да е предоставял обезпечение по договора за кредит, както и че кредитът е обезпечен посредством гаранция от „Кредит Гарант БГ“ ООД. Оспорва възраженията за недействителност на клаузата на чл. 6 от договора за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, както и възраженията за недействителност на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Ответникът посочва, че на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Позовава се на Директива 2008/48, която се транспонира в българския правен ред посредством ЗПК, изрично било посочено, че „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит...” (чл. 19, пар. 2 Директива 2008/48 ЕО). Ответникът счита, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според които договорът за кредит следва да съдържа годишен процент на разходите по кредита и общата сума, която се дължи от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Твърденията на ищцовата страна, че процесният договор не отговаря на посочените по - горе изисквания, „Неткредит“ ООД счита за неоснователни. Информация за размера на ГПР била налична в чл. 11, ал. 4 от договора, а общата сума, която се дължи от потребителя - в чл. 11, ал. 5 на договора. Сочи, че ГПР се изчислява при базово допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД от ответника НЕТКРЕДИТ ООД против С. Г. В., за осъждането на С. Г. В. да заплати на НЕТКРЕДИТ ООД, следните суми:

223.83 лева - падежирала главница, дължима за периода от 03.03.2024 г. до 03.06.2024 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането;

88.17 лева - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 03.04.2024 г. до 03.06.2024 година;

710.37 лева - предсрочно изискуема главница, дължима за периода от 03.07.2024 г. до 03.02.2025 г. ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 710.37 лева за периода от връчване на исковата молба на ответника до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът по насрещния иск сочи, че на 02.02.2024 г. между „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 (като кредитор) и С. Г. В. (като кредитополучател) е сключен договор за кредит № **. В изпълнение на задължението си по чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 2 от договора кредиторът е предоставил заемната сума в размер на 1000.00 лева по банков път по сметката на С. В. към Банка ДСК с IBAN *. Съгласно чл. 3 от договор за кредит кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 12 броя анюитетни (равни) вноски, всяка в размер на 103.00 лева, обхващащи периода от 03.03.2024 г. до 03.02.2025 година. Към настоящия момент С. В. била направила 2 плащания за погасяване на задължението в общ размер на 100.00 лева - на 06.03.2024 г. е заплатена сумата в размер на 70.00 лева, а на 20.03.2024 г. - 30 лева. За кредитора възниквало правото по чл. 8 от договора за кредит да обяви задължението за предсрочно изискуемо, като с настоящия насрещен иск се прави нарочно изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът да бъде уведомен с връчване на препис от исковата молба. По изложените съображения моли за уважаване на насрещния иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпило становище по отговора на исковата молба и отговор на насрещния иск от С. Г. В., с който взема становище за неоснователност на насрещния иск. Сочи, че съгласно чл. 4 ал. 3 от Договора за кредит кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Кредитът следва да бъде обезпечен с издадена от 3 банкова или небанкова финансова институция гаранция в размер на 1236 лв. в рамките на деня, следващ датата на сключване на договора. В случай, че кредитополучателят не изпълни това задължение (да предостави гаранция) дължи обезщетение под формата на неустойка. При така уговорените параметри на кредита, налице била тясната корелативна връзка между гаранция и неустойка, поради което очевидно било, че и двете не изпълняват присъщите си функции в гражданския оборот, а се явяват две алтернативни форми на възнаграждение в полза на кредитора. При всяка от възможните хипотези, било налице допълнителен разход за потребителя, който следвало да бъде включен при формирането на ГПР. При всяка от възможните хипотези, било налице допълнителен разход за потребителя, който би следвало да бъде включен при формирането на ГПР. В този смисъл, дори и да не било налице обезпечение чрез предоставяне на гаранция, осигуряването на която било почти невъзможно, предвид поставените условия, което автоматично правело неустойката претендируема, без наличието на каквито и да е препятстващи изискуемостта й условия.