Решение № 2045 от 26.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2045 гр. София, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100504812 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 1614/02.03.2022 г. по гр.д. № 46702/2021 г. по описа на СРС, 168 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от ЗДР. Т. П. против „Ю.Б.“ АД искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 2 от Кодекса на труда за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 245/08.06.2021 г., на работодателя и неговата отмяна и за заплащане на сумата от 7577,95 лева, представляваща обезщетение в размер на разликата между получаваното при ответника възнаграждение и това при новия работодател за периода от 09.06.2021 г. до 01.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 59386/25.03.2022 г. (пощенско клеймо от 18.03.2022 г.), подадена от ЗДР. Т. П., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство посочва, че съдебният състав, постановил обжалваното решение, не е преценил и обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, което 1 довело до погрешни фактически констатации, а оттам и до погрешни правни изводи. Неправилно било прието, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно, тъй като не били изпълнени всички кумулативно необходими елементи от фактическия състав, който поражда правото на уволнение на работодателя. В конкретния случай, не било установено, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Неправилно било прието, че посочените в заповедта деяния били извършени виновно от З.П., тъй като не било установено коя правна норма е нарушена. Поддържа, че липсата на предписано от изброените нормативни актове задължение е пренебрегнато от първоинстанционния съд. Не било оценено също така и субективното отношение на З.П. към т.нар „достъпване на работни станции“.

Не било оценено, че същината работата изисквала той да има пълен достъп до всички работни станции с оглед възложените му трудови функции и много високата му експертиза в областта на информационните технологии. Посочва, че след като е имал достъп до работните станции било немислимо да се говори за наличие на виновно поведение. Не били обсъдени представените от ответника и приобщени по делото длъжностни характеристики, а били кредитирани само тези доказателства, които подкрепят тезата на ответника.

Не било обсъдено, че в длъжностни характеристики от 11.05.2020 г. за заеманата от ищеца длъжност „Супервайзор сървъри“, и от 12.11.2020 г. за допълнителна служебна роля „Архитект на функционална ИТ архитектура“ З.П. е имал пълен и неограничен достъп до всикчи компютърни обекти на ниво домейн на банката, включително и до работните станции на крайните потребители в Управление Човешки ресурси. Дори ответникът в отговора на исковата молба бил посочил, че ищецът има принципно разрешен глобален достъп до всички ресурси в банката. Поддържа, че нито ответникът, нито първоинстанционният съд са посочили или обосновали кои точно правила и процедури са нарушени, поради което и не се сочи виновно поведение, неспазване и неизпълнение на трудови задължения от З.П.. Неправилно било прието, че по безспорен начин било установено, че са извършени нарушения на трудовата дисциплина като изводът е основан на заключението на съдебно-техническата експертиза, която не установява логовете до работните станции за период по – голям от 9 месеца. Поддържа, че не е запознат с приетите по делото Политики на банката, както и че в заповедта не е посочена конкретна норма от тях, която е нарушена. Освен това, с оспорената заповед 2

З.П. бил неправомерно наказан за достъпване на данни и ресурси, а не за неправомерно използване на един от двата му акаунта. Посочва, че дори да се приеме, че е налице неправомерно деяние, то преценката на тежестта му следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към дисциплинарното нарушение, в това число характера на извършената дейност и значимостта на неизпълнение на задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. Неправилно съдът се бил отклонил от предмета на заповедта, разширявайки нейния обхват и вменявайки деяния, за които З.П. не е наказан.

Освен това, неправилни били изводите на съда, че бил осъществен нерегламентиран достъп поради липса на поставена задача от Управление „Човешки ресурси“ през системата „Servece Desk“. Обстоятелството, че не бил наказан за неправомерно използване на администраторски акаунт означавало, че това не е укоримо поведение. Не било установено по делото, че З.П. е отварял файл с име it_list of people and positions, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че ползваният от банката софтуер не предоставя техническа възможност за установяване на отваряне на файл с това име. От събраните по делото доказателства се установявало, че този файл не съдържа чувствителна информация, съдържаща лични данни, тъй като касае единствено свободни работни позиции за отдел „Сървъри“ и CV на потенциални кандидати и не е свързана с поверителни данни, касаещи клиенти на банката и оперираните от тях сметки, поради което и съгласно вътрешнобанковите правила не можело да се третират като конфиденциална информация, съдържаща лични данни. Поддържа, освен това, че този файл не е бил с ограничен достъп. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 87772/03.05.2022 г., подаден от въззиваемия „Ю.Б.“ АД, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира направените във въззивното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА 3 следното:

Производството по гр.д. № 46702/2021 г. по описа на СРС, 168 състав е образувано по искова молба, подадена от ЗДР. Т. П., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 2 против „Ю.Б.“ АД.

Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „Ю.Б.“ АД и със Заповед № 245/08.06.2021 г. то било прекратено на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда. Поддържа, че заповедта за е издадена от лице, което няма качеството работодател. Посочва, че мотивите й са в противоречие с фактическата обстановка и изискванията, възложени с длъжностната характеристика на З.П.. Не било вярно, че възложената му работа не изисква достъп до работните станции на крайни потребители в Управление „Човешки ресурси“, тъй като той разполага с пълен и неограничен достъп до документалните масиви и работни файлове на банката, включително и до работните станции на крайните потребители. Не било вярно и че не е имал поставена задача или проект, който да налага достъп до данни и ресурси, съхранявани на файл от служител в отдел „Човешки ресирси“, тъй като му било вменено по длъжностна характеристика задължение да оценява персонала на Дирекцията „Облачна ИТ инфраструктура“, което предполагало такъв достъп. Поддържа, че в заповедта е посочено общо, че са нарушени вътрешнобанкови правила и процедури, регламентиращи достъпа и опазването на информационните масиви и ресурси на банката, личните данни и конфиденциалната информация, но не е посочил кои точно правила били нарушени. Не била спазена и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ като определеното наказание не съответствало на тежестта на сочените нарушения. Не било взето предвид, че П. работил при този работодател в продължение на 15 години и не е имал други дисциплинарни наказания. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение е започнал работа при друг работодател и разликата в трудовото възнаграждение за периода от 09.06.2021 г. до 01.08.2021 г. било в размер на 7577,95 лева. Моли заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение да бъде обявена за незаконна и да бъде отменена, както и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 7577,95 4 лева за периода от 09.06.2021 г. до 01.08.2021 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Ю.Б.“ АД, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение като към датата на прекратяването му ищецът е заемал длъжността Супервайзор Сървъри в Централно управление, Управление „Информационни технологии“, отдел „ИТ Операции и инфраструктура“, Секция „Облачна ИТ инфраструктура“. Твърди, че оспорената заповед е издадена във връзка с доклад (Мемо) от 07.06.2021 г. на Началника на Управление Информационни технологии до ръководството на банката. На служителя била дадена възможност да даде обяснение пред работодателя в подходящ срок. Поддържа, че заповедта съдържа мотиви и е издадена от лице, на което е възложено от работодателя правомощието да прекрати трудовото правоотношение. Поддържа, че на ищеца е възложена дейност, която е свързана с ИТ архитектурата на банката, сървърната среда, ИТ мрежите и облачната инфраструктура за прилагане на дигиталните инициативи в цялото предприятие. Длъжностната характеристика на ищеца не предвиждала възможност за самоволно проникване до работни станции и файлове на крайни потребители (други служители), както и не му били възлагани други функции, които да налагат достъп до информационните масиви и данни, съхранявани и обработвани от служителите в Управление „Човешки ресурси“.

Твърди, че вътрешните правила на банката са задължителни актове, които служителят е длъжен да познава, спазва и прилага, като тези актове били достъпни във вътрешната информационна система на банката Helpdesk. Твърди, че служителят е нарушил Политиката за сигурност на паролите, като е използвал акаунта си като домейн администратор и своите пароли за осъществяване на достъпи (логове), които не са били свързани с конкретна работна задача, а за задоволяване на свой личен интерес и любопитство. Нарушена била и Политиката за защита на личните данни, която налагала общ стандарт на служителите в банката да обработват лични данни само законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин и само за изрично указани и легитимни цели. Изрично било забранено на служителите да използват за свои лични цели лични данни, получени в процеса на работа с тях и да нарушават установените в банката правила за физическа и информационна сигурност. Нарушение било допуснато и на Политиката за класификация на данните, като е имал достъп 5 до данни, които са поверителни. Нарушена била и политиката за ИТ сигурност и Политика за приемливо използване на ресурсите. Нарушение имало и Кодекса за професионално поведение, в които е посочено, че търсенето по сметки и клиентски данни, търсенето чрез и в централните и периферните системи, други приложения или бази данни, поддържани от банката, извършени от служители извън контекстна на служебните им задължения, са неетични и се считат за нарушение на кодекса.Оспорва твърдението на ищеца, че е осъществявал достъп до работни станции във връзка с осъществявана от него трудова функция, не са му били поставяни задачи, както и не участвал при подбор на кандидати за работа. Поддържа, че при определяне на наказанието е съобразено обстоятелството, че ищецът е осъществил 399 регистрирани неправомерни достъпа до чужди компютри и 4 регистрирани достъпа до файл. Съвкупността на нерегламентираните достъпи говорела обобщено да тежестта и неприемливото за работодателя трудово поведение на уволнения служител. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Разпечатката съдържа 23 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8567892-2f55-4111-b487-0072f9824ae4