Решение № 127 от 17.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Перник, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20241720100734 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба с вх.№ 16979/14.08.2023г. предявена от „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК 113012360, срещу М. В. П. и Р. В. Д., по обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на парични вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3142/2023 г. по описа на ПРС при условията на разделна отговорност, а именно по ½ част от сумата от 467,18 лева, от която сумата от 373,88 лева - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., за топлофициран имот, находящ се в гр. ****, както и сумата от 93,30 лева законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че между топлофикационното дружество и титулярът на партидата съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Твърди, че ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на 1 дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците М. В. П. и Р. В. Д., чрез адв. К.

Б. - особен представител оспорва предявените искове по основание. Не оспорва размера на начислените суми, както и обстоятелството, че до процесния имот е доставяна ТЕ и БГВ в посочените стойности. Оспорва качеството клиенти на ТЕ на ответниците относно процесния имот и период.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна следното:

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г., том IV, рег.№ 2683, нот.дело № ***г. на Нотариус И.И., с район на действие РС Перник е видно, че ответниците М. В. П. и Р. В.

Д.а са придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот, представляващ Апартамент № 31, находящ се в гр. ****.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните в настоящето производство, че до процесния имот находящ се в гр.

**** е доставена топлинна енергия в размер на претендираните с исковата молба суми.

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в производството, по които ищецът цели да установи, че ответниците в качеството им на потребители му дължат парични суми за доставена топлинна енергия по издадени фактури, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявените искове са процесуално допустими, тъй като е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съответно предявен установителен иск в срока по чл.415 ГПК.

При разглеждане на такива искове, в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го правопогасяват, правоизключват или унищожават.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ, в качеството им на собственици на по ½ ид.част през процесния период на топлоснабден имот, представляващ Апартамент № 31, находящ се в гр. **** и като такива са ползватели - купувачи по договора за продажба на топлинна енергия, сключен помежду им при общи условия.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т.

2 д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.

Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца.

3

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.42 (ред., преди ДВ, бр.54/2012 г., действала през релевантния период) от ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В съответствие с тези разпоредби са съставени и одобрени от КЕВР /ДКЕВР/ действащи през процесния период и представени по делото от ищеца общи условия – чл.3, ал.1 от общите условия от 2002 г., 2005 г. и 2008 г., определящи клиентите на топлинна енергия за битови нужди като физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване.

Следователно купувач по договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот – потребител на топлинна енергия, е неговият собственик или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Това е именно лицето, което е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия. В случая от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са собственици на по ½ ид.част през процесния период на топлоснабден имот, представляващ Апартамент № 31, находящ се в гр. ****, поради което и са пасивно материално легитимирани по отношение предявените искови претенции и имат качеството клиенти на ТЕ. С оглед изложеното така предявените искови претенции се явяват основателни и доказани в пълния им предявен размер при условията на разделна отговорност, а именно по ½ част от сумата от 373,88 лева - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., за топлофициран имот, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава при условията на разделна отговорност по ½ част от сумата 93,30 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г.

По разноските:

При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК и съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС на ищеца се следват сторените по делото съдебно - деловодни разноски в исковото и заповедното производство в размер на сумата от 600 лева, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното, СЪДЪТ,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, че М. В. П., с 4

ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ап.31 и Р. В. Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, дължат на „Топлофикация-Перник” АД с ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Ч.К.С. – Изпълнителен директор, по обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД при условията на разделна отговорност по ½ част от сумата от 373,88 лева - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., за топлофициран имот, представляващ Апартамент № 31, находящ се в гр. ****, както и ½ част от сумата 93,30 лева - лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми в производството по ч.гр.д. № 3142/2023г. по описа на ПРС, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Разпечатката съдържа 35 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8566726-38f7-4926-9dfc-cb0944d6c42a