Определение № 2197 от 19.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2197 гр. София, 19.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20268002900205 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД срещу решение № 293 от 27.05.2025г. по в.т.д. № 659/2024г. на Апелативен съд – София в частта с характер на определение, с която, като е отменено определение № 4252 от 05.12.2023г. по т.д. № 2194/2021г. на Софийски градски съд, е изменено протоколното определение от 03.05.2023г. на този съд по делото и „Обединена българска банка“ АД е осъдено да заплати на „С.Г.Груп“ ЕАД сумата от 83 712. 48 лева разноски за адвокат с ДДС на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК при частичното прекратяване на производството.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че при поизнасянето си въззивният съд не е обсъдил, както и не е отговорил правилно на доводите на банката, че адвокат Д. не е била ангажирана да осъществява процесуална защита на „С.Г.Груп“ ЕАД по иск за нищожност на договорите за особен залог, както и дори и да има извършена адвокатска работа, то това е станало преди преупълномощаването на адвоката; че с уважаването на иска по чл. 464, ал. 1 от ГПК делото е спечелено и не следва да се носи отговорност за разноски по искове, включени в предмета на този иск; че възнаграждението е 1 прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и действително положената работа. То не е било и платено. Не е било обсъдено и съобразено също обстоятелството, че договорът за правна защита и съдействие е бил сключен от „С.Г.Груп“ ЕАД след изтичане на срока за внасяне на държавна такса по двата иска за нищожност на договорите за особен залог.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивния акт е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Формулираните въпроси са:

1.) Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

Според касатора по този въпрос обжалваният акт е постановен в противоречие с решение № 315 от 25.10.2012г. по гр.д. № 1189/2011г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 3 от 15.03.2016г. по гр.д. № 2526/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 63 от 24.06.2020г. по гр.д. № 2763/2019г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 65 от 30.07.2014г. по т.д. № 1656/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 222 от 27.03.2018г. по т.д. № 505/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., с които на въпроса е отговорено положително.

2.) Подлежат ли на обезщетяване сторени разноски от ответника, в случай на частично прекратяване на производството по субективно съединени искове след като ответникът е бил уведомен за частичното прекратяване на производството?

Касаторът се позовава на определение № 745 от 19.11.2015г. по ч.гр.д. № 5032/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 1128 от 13.03.2024г. по ч.гр.д.

№ 457/2024г. на ВКС, ГК, ІV г.о., съгласно които условие за възникване на 2 правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са извършени ответникът да е уведомен за прекратяване на делото. преди

3.) Длъжен ли е съдът при определяне на отговорност на разноски по искове, по които делото е било прекратено, да прецени дали по тези искове е била в действителност извършена адвокатска работа?

Във връзка с въпроса са посочени определение № 632 от 03.08.2022г. по гр.д. № 44469/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 50171 от 31.03.2023г. по гр.д. № 3472/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., според които адвокатско възнаграждение се дължи, когато услуги са предоставени.

4.) Длъжен ли е съдът, сезиран с възражение за прекомерност, да съпостави претендирания размер на разноски за един адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с действително положената работа?

Касаторът се позовава на мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК, както и на определение № 60094 от 13.09.2021г. по ч.т.д. № 1118/2025г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 2999 от 24.10.2025г. по ч.гр.д. № 457/2024г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 5813 от 12.12.2025г. по гр.д. № 4922/2024г. на ВКС, ГК, І г.о., постановени по приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

От насрещната страна по жалбата „С.Г.Груп“ ЕАД е подаден отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Възразява се по всички оплаквания, изложени в касационната жалба на касатора.

По подадената частна касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД

Частната касационна жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

По искането за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен приема следното:

3

С искова молба от 11.11.2021г., по която е било образувано т.д. № 2194/2021г. на Софийски градски съд, от „Обединена българска банка“ АД е било поискано установяването по отношение на „С.Г.Груп“ ЕАД, „ЕвраКонсулт“ ЕООД и „Аграр село Лозарево“ ЕООД, че в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД не съществуват вземания по Договор за кредитна линия № 044CL-S000015/05.12.2011г. в общ размер от 249 713. 05 лева, за които са били издадени изпълнителни листове по ч.гр.д. № 328/2018г. и ч.гр.д. № 2009/2017г. на Районен съд – Ямбол. Също с исковата молба е била оспорена валидността на сключените на 06.01.2012г. за обезпечаване на вземанията по договора за кредит Договор за особен залог на търговско предприятие на „Аграр село Лозарево“ ЕООД и Договор за особен залог на търговското предприятие на „Евра-Консулт“ ЕООД. Според изложеното от банката – ищец в исковата молба договорите за залог са били нищожни поради нищожността на главното провоотношение на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – поради липса на предмет.

С подадени отговори „С.Г.Груп“ ЕАД е оспорило исковете, основно по съображения за действителност на договора за кредит от 05.12.2011г. Не се е касаело за нов и неуреден от закона метод за удовлетворяване по смисъла на чл. 152 от ЗЗД, защото с усвояване на сумите по договора за кредитна линия няма удовлетворяване.

С разпореждане от 19.10.2022г. съставът на Софийски градски съд е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от водените искове за нищожност на договорите за особен залог.

В изпълнение на дадените указания с молба от 12.12.2022г. от „Обединена българска банка“АД е било посочено, че нищожността на договора за банков кредит влече нищожност и на акцесорните договори, сключени за обезпечаване на изпълнението му.

Съгласно определение от 28.03.2023г. първоинстанционният съд е указал на ищцовата банка да внесе държавна такса по исковете за прогласяване на нищожност на договорите за особени залози от по 22 720 лева за всеки от тях.

Указанията не са били изпълнени.

В първото проведено открито съдебно заседание на 02.05.2023г. ход на 4 делото не е бил даден. От името на „С.Г.Груп“ ЕАД е било заявено, че ако банката не е изпълнила указанията за внасяне на държавна такса, производството следва да бъде прекратено.

В съдебно заседание на 03.05.2023г. ответното дружество е подновило искането си за частично прекратяване на производството. В тази връзка е било поискано присъждане на разноски – 83 712. 48 лева с ДДС, съответно по 41 856. 24 лева с ДДС за осъщественото процесуално представителство относно всеки от договорите (чл. 78, ал. 4 от ГПК).

Възнаграждението е било съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 27.03.2023г., сключен между „С.Г.Груп“ ЕАД и Адвокатско дружество „Манчев и Иванов“. С това адвокатско дружество са били свързани адвокатите, които са представлявали „С.Г.Груп“ ЕАД по делото (адвокат Н. Д. М. по договор за постоянна работа с адвокат от 17.12.2020г.).

Данъчна фактура за услугата е била издадена на 02.05.2023г. На тази дата е било наредено плащане по банков път съгласно представено платежно нареждане за кредитен превод.

По искането за разноски от името на „Обединена българска банка“ АД е било заявено, че претендираното възнаграждение е прекомерно.

С протоколно определение, постановено в заседанието на 03.05.2023г., съставът на Софийски градски съд е прекратил производството по делото в частта на исковете за прогласяване за нищожни на договорите за особен залог.

Искането по чл. 78, ал. 4 от ГПК на „С.Г.Груп“ АД за присъждане на разноски е било отхвърлено.

С молба вх. № 13804/09.05.2023г. по чл. 248 от ГПК „С.Г.Груп“ ЕАД е поискало изменение на определението от 03.05.2023г. в частта на разноските.

Молбата е била оспорена от „Обединена българска банка“ АД. С определение № 4252 от 05.12.2023г. първоинстанционният съд е отказал да измени определението си относно разноските при частичното прекратяване на производството, основно по съображения, че все още е налице висящ правен спор.

Определението е било отменено от Апелативен съд – София с решение № 293 от 27.05.2025г. по в.т.д. № 659/2024г. Счетено е било, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, при която разноски относно прекратената част от производството са дължими. Стойността на всеки от оспорените 5 договори за особен залог е била 430 000 евро и според Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение е било по 34 880. 21 лева без ДДС, съответно по 41 856. 25 лева с включен ДДС, което и е следвало да бъде присъдено на „С.Г.Груп“ ЕАД. Протоколното определение от 03.05.2023г. на Софийски градски съд е било изменено и „Обединена българска банка“ АД е било осъдено да заплати на „С.Г.Груп“ ЕАД сумата от 83 712. 48 лева.

При тези установени обстоятелства втори и трети от въпросите на касатора (материалноправни) не удовлетворяват изискването на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те не са правни въпроси от значение за изхода на делото съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Това е, защото са основани на конкретни фактически обстоятелства (дали сторените от ответника разноски са след като той е бил уведомен за прекратяване на производството, съответно дали по исковете в прекратеното им част е извършвана адвокатска работа) и съдържат питане относно тези обстоятелства. Съгласно постановките на т. 1 от посоченото тълкувателно решение, материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Третият от въпросите на касатора (процесуалноправен) относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните, като мотивира актовете си, в контекста на задълженията на този съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от състава на Апелативен съд - София процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл.

280, ал. 1 от ГПК.

Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато.

6

Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). В мотивите на въззивния съд пряко или имплицитно е отговорено на доводите на касатора дали адвокат Н. Д. М. е осъществявала процесуална защита по исковете за нищожност на договорите за особен залог, съответно дали това е било свързано с адвокатското дружество, с което е бил сключен договор за правна защита и съдействие; имали ли са връзка исковете за нищожност с отрицателните установителни искове относно вземанията по Договор за кредитна линия № 044CL-S-000015/05.12.2011г.; прекомерно ли е заплатеното адвокатско възнаграждение и дали то е платено преди прекратяване на делото.