Протокол № 167 от 23.09.2021, Окръжен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 167 гр. Разград, 20.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия М. Йорданова

Рая П. Йончева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело № 20213300500050 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ

ЮРИСК.СГЪНАТОВА.

„Напоителни системи“ ЕАД - София се явява

ВЪЗЗИВАЕМИТЕ „А. 2001“ООД и Л. ЮМ. АРСЛ. редовно призовани, не се явяват, не се явява техен представител.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА се явяват.

ЮРИСК. СГЪНАТОВА: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице пречки по даване ход на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА представеното заключение Комплексна Съдебно икономическа и техническа експертиза.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:

Пл. Хр. П. - 63г., женен, неосъждан, без взаимоотношения със страните.

В. Ив. Обр. – 57г., неженен, неосъждан, без взаимоотношения със страните.

НАПОМНИ СЕ НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ на вещите лица на основание чл.

1

291 НК за даване на безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Поддържам представеното заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ О.: Поддържам представеното заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Чисто технически тази сграда, която съществува върху съоръжението дали е пречка да се работи с това съоръжение, съгласно предназначението му в заключението съм отговорил на този въпрос. Не е пречка да се работи. Не мога да се ангажирам с понятието търпимост и към момента на огледа водопровода се използваше по предназначение. Там където се пресича сграда, основите на сградата с тръбопровода имаме заради заснемането, което съм направил след разкриване от страна на въззивника 30 см. изчислено покритие между тръбата и основата, има 30см. пръст, там където е подовата плоча е между 60см. и 1,20м. - 1,30м. т.е. ако изключим спора за сервитута няма никаква пречка водопровода да се използва във вида, в който е. Би настъпил проблем, ако под основите на сградата настъпи авария, спукване на водопровода, тъй като е с изтекла експлоатационна годност, много е стар, тогава вече ще се наложи някакъв друг вид техническо решение, аз съм споменал, че има три такива, възможни решения, но като цяло и към момента на огледа водопровода си функционира.

При авария има възможност за достъп, има възможност, където е началото на сградата, където не е бетонирана настилка и от другата страна на имота се прави един изкоп и в тази тръба 450 се вмъква друга полиетиленова тръба, има и други способи и се ликвидира проблема с теча.

Сградата построена върху съоръжението е изградена в съответствие с разрешението, което е дадено, нямаме отклонение в строителството и мисля, че би могло да се намери компромисно решение, ако в частта, където преминава водопровода се направи един охранителен бетонов канал, в който този водопровод да е поместен и в случай на авария първо водите да бъдат изведени навън от съответния теч и да могат да се поставят съответните скоби, защото посредством скоби се ликвидират течовете в този тип тръбопроводи – интернитови, стоманени, каквито и да са.

ЮРИСК. СГЪНАТОВА: Не съм съгласна с това, което казва вещото лице.

По т.4.6 на стр. 15 казвате, че извършеното строителство не оказва техническо влияние върху нормалното функциониране на тръбопровода и може да се използва по предназначение.

По надолу имаме противоречие, че аварии биха били затруднени.

Защо в сервитута, който сте посочили, че се прилага не се допуска застрояване и засаждане на трайни насаждения?

2

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Хронологично не мога да отговоря на въпроса при какви условия и при какъв режим е издадено строителното разрешение. По отношение на сервитута и какво би могло да се изгради и да не се изгражда, това според мен е правен въпрос, който е посочен в съответните нормативи и не мога да променя отговора си в тази му част.

ЮРИСК. СГЪНАТОВА: Как установихте, че не се оказва техническо влияние върху функционирането на тръбопровода? Някакви изчисления правихте ли от рода на , какво натоварване понася тръбопровода? Има ли опасност от слягане, от тежестта на сградата?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Сградата е с ивичен фундамент, който е под критичния минимум т.е. под 80 см. Тези 80см. са необходими за да предпазят почвата от замръзване и следователно динамични процеси – свиване, разтягане, размекване на почвата и т.н. по скоро под сградата би се запазила една константна температура, биха се запазили тази динамика не би била толкова драстична, както в откритите части на водопровода и смятам, че това няма да доведе до разместване, до слягане, до каквото и да било. Сградата не е многоетажна, тя е бетонова, масивна сграда, която е метална конструкция, лека метална конструкция със сандвич панели, така че нямаме някакъв тип вибрация за самата сграда или голямо натоварване от етажност и т.н. за да може тази основа да поддаде. Смятат и, че този, който се подписва под проекта си носи съответната отговорност, даже в много от случаите имаме над 30% презапасяване от страна на конструктори и архитекти в тази част.

ЮРИСК.СГЪНАТОВА: Тъй като нормалното функциониране на това съоръжение включва и неговата поддръжка в изправност т.е. извършването на визуални огледи на терена, на тръбопровода за евентуално овлажняване на почвата, според Вас как би се установило наличието на теч от тръбопровода в частта под сградата?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: В такива случаи, в частите където са краищата на сградата по протежение на водопровода става разлив на води, който избива в почвата отгоре, във всички случаи едни такива течове се появяват и са динамични, няма как това да бъде скрито и да не бъде видимо и да не стане ясно.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ О.: Тръбопроводите есенно време се зазимяват т.е. водата от тях се извежда. Пролетно време се пускат, ако има теч то пръскалките няма да работят. Веднага ще се установи, че някъде има теч на вода и не може да се захрани самото съоръжение.

ЮРИСК. СГЪНАТОВА: Една такава авария под сградата носи ли опасност за самата сграда?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Не, сградата е около 70м. дълга, пресичането е около 40-50см, така че основата би могла и служи за премостване над самото съоръжение. В никакъв случай не може да предизвика слягане или каквото и да било. В двата края, където е водопровода, край самата сграда по протежение на изкопните работи за самия тръбопровод ще се появят мокри петна и съответно течове.

3

ЮРИСК. СГЪНАТОВА: Вие как установихте, че тръбопровода е гравитачен с Ф 475?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Помолих да ми направят шулфове, разкриване в двора на процесния имот и отвън на подходящо място, избрано от бригадата, която обслужва района. Това беше направено и аз видях интернитови тръби, не видях стоманени тръби или някакви други тръби.

Доколкото имам опит диаметъра мисля, че беше 475.

ЮРИСК.СГЪНАТОВА: Диаметърът там е с Ф 400 на пет атмосфери.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Говорим за едно и също нещо 475 е външния диаметър на тръбата, 400 е вътрешния диаметър на тръбата. Съгласих се, че вътрешния диаметър е 400.

ЮРИСК. СГЪНАТОВА: А това, че е на пет атмосфери не говори ли, че тръбопровода е напорен, а не гравитачен?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Във всички случаи, всеки един тръбопровод има известно налягане предвид разликите във височините откъдето влиза водата и откъдето излиза.

Появяват се така наречените налягания в случаите, когато имаме дюкер т.е. водата трябва от по високо да мине през много ниска точка и след това да се качи на по висока точка, но в този случай не е така. Точно там, където е сградата, там е изцяло гравитачно, още повече че като се запознах с водопровода, там си имаше изпускатели, имаше си отклонения, за които в никакъв случай не можем да говорим за дюкерно решение на проблема, предвид това, че при дюкера има само един оток и има шахта в началото и в края, с които да може, да се контролира налягането и евентуалната му експлоатация.

ЮРИСК.СГАНАТОВА: Видяхте ли откъде се захранва тръбопровода?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Беше ми показаното място, трябва да го покажа на картата и от материалите по делото разбрах, че това е един изравнител, който е в района, самият изравнител не съм го посетил. Той затова е изравнител защото с помпа се изкачва в него водата и от там гравитачно се пуска по цялото поле. Няма случай, при който напоителното поде да се захранва от такъв напор. Освен това при тия атмосфери, то си е работно налягане, така че няма никакъв проблем.

ЮРИСК. СГАНАТОВА: Това, че изравнителя е на много по висока надморска височина спрямо тръбопровода, който минава много по ниско, тази денивелация не формира ли напор?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Да, формира, но не можем да кажем, че тази вода е принудително вкарана в тръбопровода, аз това съм имал предвид. Тя си тече гравитачно благодарение на по-високото място, където е изравнителя и по ниските части, където е напоителното поле.

4

ЮРИСК. СГАНАТОВА: Т.е. заради това казвате, че тръбопровода е гравитачен защото водата пада в гравитация.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Точно така. Ако от ниската към високата точка тласкахме с помпи водата и от тласкателите бяха разположени отклонения, които да напояват тогава щяхме да имаме напорен водопровод.