Решение № 701 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110122111 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 161518/09.05.2025г. от “*********” ЕАД срещу П. Е. Д., с която се предявени осъдителни искове за вземанията за сумите от 2019,90лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. „*******“, бл. 1, ет. 4, ап. 11 за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, 287,97 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енетгия, начислено за периода от 15.09.2023г. до 12.04.2025г., както и 38,85 лв. – главница за цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и 9,43 лв. за обезщетението за забава върху тази главница в размер на законната лихва за периода от 17.07.2022г. до 12.04.2025г.

Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника като наследник по закон на Д. П. ******, по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Съгласно общите условия ответникът бил в забава, поради което претендира законна лихва. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, като счита същите за недоказани и неоснователни. Твърди, че в имота не е имало монтирани радиатори и измервателни уреди, а наследодателят му бил тежко болен, поради което не е могъл да осигури достъп на длъжностните лица за проверка и отчет. В тази връзка излага и, че наследодателят му не е считал за необходимо да осигурява достъп за отчет, именно защото в имота не е имало отоплителни тела и измервателни уреди. Иска от съда да отхърли исковете. Претендира разноски

1

Третото лице-помагач на страната на ищеца " *******" ООД, конституирано по делото с определение от 21.09.2025 г., не ангажира становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство не е спорно, че е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия по отношение на процесния имот между ищеца и наследодателя на ответника Д. П. Д., починал на 30.01.2024г. . Това обстоятелство се установява и от съвкупния анализ на приетите като писмени доказателства нотариален акт №90 от 13.06.1996г., молба-декларация за откриване на партида, справки в НБДН за данни за смърт и наследници за ****** П. Д. и ******* П. Д.. Не се твърди и не се доказва ответникът да се е отказал от наследството, оставено от вуйчо му, поради което именно П. Е. Д. отговаря за задълженията, с които е било обременено това наследство до откриването му. За исковия период след откриване на наследството ответникът е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове в качеството му на собственик на имота на основание наследствено правоприемство.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач "*******" ООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по 2 съдебнотехническата експертиза.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установяват от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Според експертизата за процесния период не е бил осигурен достъп до имота за отчет от ФДР.При отчетите са попълнени протоколи за неосигурен достъп, които са ангажирани по делото и от третото лице-помагач. Вещото лице изяснява, че по данни на ФДР в имота действително не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. Според експертизата в имота има щран-лира за отопление в банята, за която е начислявана служебно ТЕ по реда на НТ. Вещото лице изяснява, че по данни на ФДР в имота се е ползвала топла вода, при което поради липсата на топломер за топла вода разходът за БГВ бил изчисляван за един брой потребител при норма 140 литра за едно денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 НТ. Според експертизата отопляемият обем на имота по проект е 156 м3, като изчисленията за количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са съгласно действалата през исковия период методика. Вещото лице изяснява, че различието в стойността на цената на ТЕ според експертизата и общата фактура за периода от 01.07.2022г. -30.04.2023г. се дължи на промяна в ставката на ДДС. Констатира, че уредите са търговско измерване в абонатната станция за преминали през задължителния метерологичен контрол.

В действащите към съответния период Наредби за топлоснабдяването е предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това срок, а представените по делото протоколи за неосигурен достъп съответстват на нормативните изисквания. Ето защо съдът счита за правно ирелевантни твърдените в отговора обстоятелства, които са препятствали осигуряването на достъп на топлинния счетоводител, както и субективното убеждение на наследодателя на ответника, че не дължи такъв.

От кредитирана ССчЕ се установява, че за процесния период не са налице плащания.

Вещото лице изяснява, че сумите са начислени коректно, като след края на всеки отчетен период е извършено изравняване на прогнозните стойности. Вещото лице е посочило, че за исковия период дължимата се цена за доставена ТЕ е в общ размер 2019,90 лв. Експертизата не е оспорена от страните и се кредитира от съда.

Ето защо претенцията за топлинна енергия е изцяло основателна и следва да се уважи за предеявения размер от 2019,90 лв. Върху уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.04.2025г. до окончателното погасяване.

3

По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.

36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето защо съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът не е легитимиран да предявява съдебно това вземане,

Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от кредитираната ССчЕ, а именно – 38,85 лв. за исковия период, което се установява от приложените писмени доказателства. Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу ответника е основателна в цялост. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2025г. до окончателното погасяване.