Решение № 207 от 18.11.2022, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Административно наказателно дело 338/2022
- Вид
- Решение № 207
- Подписан
- 18.11.2022
- В сила
- 14.12.2022
- Състав
- Милена Асенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 207 гр. Горна Оряховица, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милена Ас. Карагьозова при участието на секретаря Мария Ат. Първанова като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно наказателно дело № 20224120200338 по описа за 2022 година Производството е по жалба на Е. Й. Г. против Наказателно постановление № 22-0350-000092 от 12.05.2022 г.на Началник РУ към ОДМВР В.Търново, РУ-Стражица-Д.М..
С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 160573/12.04.2022г., на основание чл.182 ал.5, вр.ал.2 т.5 от ЗДвП на Г. е наложено наказание глоба в размер на 800 лв. и същата е лишена от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В законоустановения срок Е. Й. Г. обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно постановление.Моли да се отмени НП. Излагат се подробни доводи в тази насока.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателката не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище/л.27 и сл./. Претендират се разноски в размер от 300 лева.
Ответникът по жалбата не заема становище.
Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
1
В приложения по делото АУАН бланков № 160573/12.04.2022г. /л.6/ е посочено, че на 19.03.2021 год. жалбоподателят Е. Й. Г. управлявала лек автомобил с рег.№ В****ВМ в нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, а в издаденото по-късно и обжалвано в настоящото производство Наказателно постановление № 22-0350-000092 от 12.05.2022 г.на Началник РУ към ОДМВР В.Търново, РУ-Стражица-Д.М./л.7 от делото/ се сочи осъществено със същия автомобил нарушение, но на датата 12.04.2022г., която е различна от посочената в АУАН. Актосъставителят Д.Й. съставил акт за установяване на адм. нарушение АУАН/ бланков № 160573/12.04.2022г., в който се съдържа констатация за неспазване разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В съдебно заседание актосъставителят поддържа констатациите по АУАН/СЗ 15.09.22г.-л.39/. Издадено е атакуваното /л.7 от делото/, с което за извършено нарушение по чл.21 ал.1 е наложено наказание глоба в размер на 800 лв. и жалб.Е. Й. Г. е лишена от право да управлява МПс за срок от 6 месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При преценката на процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в съставяне на акта за установяване на адм. нарушение след изтичането на едногодишния срок от осъществяване на нарушението, уреден в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.
Тъй като в АУАН и в НП се сочат различни дати на нарушението, ако се приеме от приложените на л.10, л.11 и от приложената на л.14 декларация, дата на нарушението 19.03.2021г., то АУАН е съставен на 12.04.2022г.- тоест след изтичане на едногодишния срок.
Така, в конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана в нарушение на чл.34 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН в 2 закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено. Разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН предвижда два срока за административно - наказателно преследване.
Първият срок започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е открил, т.е. узнал нарушителя, а вторият срок е от извършване на нарушението.След получаване на акта за установяване на нарушение наказващият орган е бил длъжен да прекрати незаконосъобразно образуваното административнонаказателно производство. Вместо да стори това, се е произнесъл по същество, издавайки обжалваното наказателно постановление. По този начин наказващият орган е пренесъл допуснатото от актосъставителя съществено процесуално нарушение във фазата по налагане на административното наказание. Образуваното в противоречие със закона административнонаказателно производство е приключило с издаването на незаконосъобразно наказателно постановление.
Предвид констатираната незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, свързана с изтичането на визирания в закона срок за образуване на административнонаказателното производство и преклудираща възможността на административнонаказващия орган законосъобразно да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя за извършено административно нарушение - основание, обуславящо отмяната му като незаконосъобразно, съдът не следва да обсъжда останалите доводи на жалбоподателя по същество на спора.
На следващо място следва да се посочи и това, че в АУАН и оспореното НП се сочат две различни дати на осъществяване на нарушението.
Актът за нарушение е документът, който поставя началото на административнонаказателното производство и има сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона състав на нарушение. Датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от 3 обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното производство, респ. се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на административнонаказателната процедура и финализиращият я такъв-наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице- това число да направи възражения преди издаването на НП. Посочвайки в наказателното постановление дата на извършване на нарушението, различна от визираната в акта, наказващият орган на практика е предявил на жалбодателя ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения акт. По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е обвинен, за да организира адекватно защитата си. Административнонаказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от законодателя в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.
Всичко изложено налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед на това, че жалбоподателят е сторил разноски и не е станал причина за това, следва да му се присъдят направените такива до размера на заплатеното адвокатско възнаграждение/л.38 от делото/ Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0350-000092 от 12.05.2022 г.на Началник РУ към ОДМВР В.Търново, РУ-Стражица-Д.М., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на Е. Й. Г. , с ЕГН ********, сумата от 300 лева/триста лева/, направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5