Решение № 12350 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12350 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110146951 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, уточнена с молба вх. № 381884/20.11.2025 г., с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу ответника С. Р. М., както следва:

1/ Иск с правно основание чл. 79, вр. чл. 365 ЗЗД за сумата от 4601.63 евро /9 000 лева/, дължима съгласно сключено между страните Споразумение от 07.02.2025 г., представляваща стойността на регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, възникнало в полза на ищеца, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, срещу ответника - застрахован при него делинквент, в размер на изплатеното от застрахователя в полза на увреденото лице обезщетение по щета № 1500126802/26.11.2024 г. за вреди, причинени при ПТП, възникнало по вина на ответника, управлявал МПС под въздействието на нарокотични вещества, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /23.09.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането; както и 2/ Иск с правно основание 92 ЗЗД за сумата от 345.12 евро /675 лв./, представляваща неустойка за забава по т. 5 от сключеното между страните Споразумение от 07.02.2025 г., дължима за периода 09.09.2025 г. – 23.09.2025 г. върху неплатената част от главницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /23.09.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът излага твърдения, че на 07.08.2024 г. в гр. Пазарджик ответникът С. М., управлявайки лек автомобил „Сеат“, модел „Алхамбра“, е причинил ПТП, при което е пострадал пешеходецът Л.С.К.. Сочи, че видно от 1 изготвен констативен протокол за ПТП ответникът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества: амфетамини. На виновния водач, застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е съставен акт за извършеното нарушение, като се посочва, че пострадалата е получила рани и натъртвания.

Сочи, че увреденото лице е отправило към ищеца – застраховател на гражданската отговорност на виновния водач, претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от нея вследствие на инцидента неимуществени вреди, оценени от пострадалата на сумата от 25000 лева.

Твърди, че в рамките на образуваната застрахователна преписка по щета 1500126802/26.11.2024 г., застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 9000 лева, отговарящо по размер на получените от пешеходеца телесни и психически увреждания.

Сочи, че в тази връзка, на 13.12.2024 г., между ЗД „Евроинс“ и пострадалата Л.К. е сключен договор за спогодба, с който ищцовото дружество е поело задължение да изплати обезщетение в размер на 9 000 лв., което задължение е било изпълнено на 10.01.2025 г.

Пояснява, че с оглед извършеното плащане и предвид обстоятелството, че ответникът е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества, за застрахователя се е породило право на регрес, съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

С оглед на това сочи, че е изпратил покана до ответника на 03.02.2025 г., като на 07.02.2025 г. страните сключили извънсъдебно споразумение, с което ответникът е признал задължението си в размер на 9 000 лв., като се съгласил да го изплати на 36 месечни вноски, съгласно изготвен погасителен план. Поел задължение за заплащане на неустойка за забава в полза на застрахователя в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден.

Сочи, че ответникът не е изпълнил поетите от него задължения в срок, поради което, с покана от 26.08.2025 г., получена от ответника на 01.09.2025 г., ищецът обявил всички вземания по споразумението за предсрочно изискуеми.

Намира, че предвид липсата на постъпило плащане на сумите в дадения с поканата допълнителен срок, ответникът е изпадал в забава за погасяването на пълния размер на главницата от 9000 лева, поради което дължи и уговорената между страните неустойка в размер на 0.5% на ден, за периода 09.09.2025-23.09.2025 г., възлизаща на сумата от 675 лева.

Предвид изложеното, отправя искане за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. М., чрез назначения от съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който сочи, че признава и не оспорва предявения иск за главница в размер на 9000 лева, дължима съгласно сключеното между страните извънсъдебно споразумение.

Оспорва предявения иск за неустойка с доводи за нейната нищожност поради противоречие с морала и добрите нрави. Пояснява, че ответникът има 2 качеството потребител спрямо застрахователното дружество ищец, като в съответствие с това обстоятелство така уговорената неустойка е недействителна поради противоречие със ЗЗП – уговорена е без краен предел и в прекомерен размер. Излага твърдение, че неустойката е уговорена извън присъщите функции, като наред с това е несъизмеримо висока с очакваните вреди за кредитора ищец от забавеното изпълнение от страна на ответника.

Сочи, че не е бил надлежно уведомен за отправената към него от ищеца покана за плащане, която е била връчена на лице, което не е член на домакинството му, като наред с това данните на получателя и данните за приемане на поканата не са били правилно посочени.

Моли съда да отхвърли предявения от ищеца иск за неустойка за забава.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявения са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 365 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, вр. чл. 365 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1/ Наличието на валидно сключено между страните извънсъдебно споразумение от 07.02.2025 г. с твърдяното в исковата молба съдържание, в това число – че ответникът се е задължил да изплати на ищеца сумата от 9000 лева – регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ; 2/ Настъпването на предсрочна изискуемост на цялото вземане.

В тежест на ответника е да докаже надлежно плащане на задължението си по извънсъдебното споразумение.

В конкретния случай, съобразявайки изявленията в отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1/ наличието на сключено между страните споразумение от 07.02.2025 г., с твърдяното в исковата молба съдържание, по силата на което С. М. е признал наличието на регресно вземане на ищеца по реда на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в размер на 9010 лева /включващо ликвидационни разноски/ за причинените от М. – вследствие на управление на МПС под въздействие на наркотични вещества, вреди на Л.К. при ПТП от 07.08.2024 г., обезщетени от застрахователя, както и 2/ настъпването на предсрочната изискуемост на цялото вземане за главница в размер на 9000 лева.

Тълкувайки съдържанието на волеизявленията по представеното Споразумение, съдът намира, че същото има характер на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, по силата на която страните доброволно са уредили отношенията си, произтичащи от породените в полза на застрахователя регресни права по реда на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ срещу застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ делинквент, нанесъл вреди на участник в движението при управление на МПС под въздействието на наркотични вещества.

Легалната дефиниция на чл. 365 от ЗЗД определя спогодбата като договор, по силата на който страните прекратяват един съществуващ спор или 3 избягват един възможен спор като си правят взаимни отстъпки. Когато със спогодбата се поема ново задължение, подобно на възникването на нови права, правното основание за това е самата спогодба.

Намери ли, че спогодбата е валидна, съдът трябва да реши делото съобразно нея, като зачете именно нейния материалноправен ефект, без да обсъжда облигационното отношение, във връзка с което е сключена спогодбата.

Срещу материалноправния ефект на спогодбата насрещната страна по спора може да се брани с възражение за нищожност или унищожаемост – каквито ответникът не е реливирал в настоящото производство, а и съдът не констатира служебно наличието на пороци, касаещи действителността на сделката, изводи пряко от представеното споразумение.

В този смисъл са и Определение № 153 от 25.03.2015 г. по т. д. № 2171/2014 г. на 2-ро т. о на ВКС, както и Определение № 575 от 28.09.2011 г. по т. д. № 1135/2010 г. на 1-во т. о на ВКС, съгласно които спогодбата по чл.

365 ЗЗД е двустранен възмезден договор, с който страните прекратяват съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно твърдение на страната и тя е средство, а не цел на спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. За да се постигне тази цел спорещите са готови да пожертват действителното правно положение, като се съгласяват да считат помежду си, че то е било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. Именно за това тя включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение - чл. 365, ал. 2 ЗЗД.

В случай, че спогодбата отговаря на действителното правно положение, тя има характеристиките на договор с правоустановително действие, чиято цел е именно избягване на бъдещи спорове между страните.

В конкретния случай, съдът намира, че представената по делото спогодба е валидно сключена, като представеното споразумението не е оспорено от ответника относно автентичността и валидността на изявленията, поради което следва да се приеме, че договорът за спогодба е действителен и обвързващ за страните.

При извънсъдебната спогодба правоотношенията между страните са такива, каквито спогодбата ги прогласява. Приетата като доказателство спогодба обективира признание на неизгодния за длъжника факт, че ищецът е титуляр на процесното вземане, поради което предявения иск за заплащане на сумата от 9000 лева – стойност на регресното вземане на застрахователя по реда на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, без да е необходимо да бъдат обсъждани предхождащите спогодбата правни и фактически отношения /В този смисъл и Решение по гр. д. № 2480/94 г. на ВКС, 5-то г.о, съгласно което “спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащо я правното положение”/.

На следващо място, по делото не се твърди и не се доказва от страна на ответника да са извършвани плащания по така сключената спогодба, поради което предявения иск по чл. 79, вр. чл. 365 ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан в заявения му по делото размер от 4601.63 евро /9 000 лева/ и подлежи на уважаване.

По иска с правно основание 92 ЗЗД:

В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже: 1/ Наличието на валидна клауза за неустойка в сключеното между страните извънсъдебно 4 споразумение от 07.02.2025 г.; 2/ настъпването на предвиденото в договора основание за пораждане на задължение в тежест на ответника за заплащане на неустойка – в случай, изпадането му в забава за погасяване на цялата главница по споразумението; 3/ размера на договорената неустойка; 4/ периода да забавата.

В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора за заплащане дължимата главница в размер на 9 000 лв. в уговорения срок, евентуално – заплащане на неустойката.

Установява се от представеното по делото извънсъдебно споразумение от 07.02.2025 г., че в т. 5 страните са договорили, че делинквентът се задължава, при забавяне на плащането на каквато и да е част от главницата, разсрочена на 36 месечни вноски, всяка по 250 лева, да заплати неустойка в размер на 0,5% на ден върху непогасената част от главницата.