Определение № 975 от 23.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 975 гр. Варна, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502742 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на А. Х. А. чрез пълномощника му адвокат С. Н. против решение № 3454 от 06.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 11425 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Н. К. К. и „Ем карс Варна“ ЕООД иск за приемане за установено, че ищцата е собственик на лек автомобил марка БМВ ** с ДК№ ***, рама № ******, на основание член 108 от ЗС; както и е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Н. К. К. и „Ем карс Варна“ ЕООД иск за прогласяване за нищожен на договор за продажба на лек автомобил марка БМВ ** с ДК№ ***, рама № ******, от 24.05.2023 г. поради невъзможен предмет и поради липса на съгласие, на основание член 26, алинея 2 от ЗЗД; осъдена е А. Х. А. да заплати на Н. К. К. сумата от 1 500 лева, сторени от него по делото пред първата инстанция разноски, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се, че съдът неправилно е приел, че ищцата не е собственик на процесния автомобил, поради което и е отхвърлил предявеният иск по член 108 от ЗС, като се излагат аргументи в тази насока. По иска за нищожност на договора се заявява, че съдът 1 неправилно е възприел, че ищцата го оспорва само досежно името и адреса си, както и, че не е провела съответно доказване относно автентичността на подписа си. Сочи се, че още в исковата молба е посочено, че и подписът не е положен от нея и е поискано допускане провеждането на съдебнографологическа експертиза с такава задача. Излага се, че съдът не е разпределил доказателствената тежест по иска с правно основание член 26, алинея 2 от ЗЗД. Отделно от това се излага подробни доводи, че ответното дружество не е станало собственик на автомобила, поради което и не е могло да го прехвърли на ответника К.. Оспорва се възражението на Н. К. с правно основание член 72, алинея 2 и алинея 3 от ЗС, тъй като същият не е добросъвестен владелец. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-графологическа експертиза, която след като се запознае с договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 24.05.2023 г., изготвен на немски език, съгласно който А. Х. А. е прехвърлила лек автомобил марка БМВ ** с ДК№ ***, рама № ******, на „Ем карс Варна“ ЕООД, да установи дали подписът за продавач е положен от А. Х. А..

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. К. К. чрез пълномощника му адвокат И. В., с който жалбата се оспорва. Излага се, че решението на съда е правилно и законосъобразно, като се сочат подробни аргументи за това. Иска се решението да бъде потвърдено.

Възразява се по искането за назначаване на съдебно-графологическа експертиза, като се твърди, че ищцата е поискала допускането на такава, само ако ответникът „Ем карс Варна“ ЕООД представи оригинал на договора.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по 2 тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Регламентацията на доклада по делото и указанията на съда е отражение на съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес - служебно начало, при което съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна; състезателно начало, чиято основна характеристика е свързана с необходимостта заинтересуваните страни да посочат фактите, на които основават исканията си, и да проведат доказване на тези факти; осигуряване на равенство на страните при упражняване на тези им процесуални права; създаване по този начин на предпоставки за установяване на истината относно фактите, които са от значение за решаването на делото. Поради това и докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /член 269, алинея 2 от ГПК, но когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в член 146, алинея 1 от ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на член 266, алинея 3 от ГПК е извинителна причина за допускането на тези 3 доказателства за първи път във въззивното производство.

В тази връзка въззивният съд констатира, че с определение № 3616 от 18.03.2025 г. по член 146, алинея 1 от ГПК, макар да е приел, че са предявени искове с правно основание член 108 от ЗС и член 26, алинея 2 от ЗЗД, първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест само по иска по член 108 от ЗС, като е пропуснал да стори това по иска с правно основание член 26 от ЗЗД, какъвто довод е наведен във въззивната жалба.

Поради това следва да бъде разпределена доказателствената тежест по този иск и да се даде възможност на страните да посочат относими към този иск доказателства.

Доколкото в исковата молба ищцата е направила доказателствени искания, свързани с твърденията й, че не е подписвала договор за покупкопродажба на употребявано МПС от 24.05.2023 г., изготвен на немски език, съгласно който А. Х. А. е прехвърлила лек автомобил марка БМВ ** с ДК№ ***, рама № ******, на „Ем карс Варна“ ЕООД, то същите следва да бъдат уважени с изключение на искането да бъде задължено ответното дружество да представи оригинала на договора, тъй като управителят му в съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 08.07.2025 г. е заявил, че не притежава „такъв договор“. Следва да бъде уважено искането за назначаване на съдебно-графологическа експертиза, като с оглед липсата на оригинала на договора да се извърши по представеното ксерокопие.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищцата А. А., че във връзка с предявения иск по член 26, алинея 2, предложение второ от ЗЗД в нейна доказателствена тежест е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че договорът е 4 сключен без нейно съгласие /че не е подписан от нея/.

УКАЗВА на ответниците „Ем карс Варна“ ЕООД и Н. К. К., че в тяхна доказателствена тежест е да докажат, че процесният договор за покупкопродажба на употребявано МПС от 24.05.2023 г. отговаря на условията за валидност и преследва типичните цели на извършеното разпоредително действие.

ДОПУСКА провеждането съдебно-графологическа експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с копие на договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 24.05.2023 г., изготвен на немски език, съгласно който А. Х. А. е прехвърлила лек автомобил марка БМВ ** с ДК№ ***, рама № ******, на „Ем карс Варна“ ЕООД, да установи дали подписът за продавач е положен от А. Х. А..

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изпълнение на задачата по допуснатата експертиза в размер на 250 /двеста и петдесет/ евро, вносими от въззивницата в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача Е. А., което да бъде уведомено за ангажираността му по делото.

УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание на основание член 197, алинея 2, член 198 и член 199 от ГПК, както и отговорността, която носят по член 86 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20 април 2026 година от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, както и вещото лице след внасяне на депозита.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от 5 тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 975 гр. Варна, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502742 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на А. Х. А. чрез пълномощника му адвокат С. Н. против решение № 3454 от 06.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 11425 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Н. К. К. и „Ем карс Варна“ ЕООД иск за приемане за установено, че ищцата е собственик на лек автомобил марка БМВ ** с ДК№ ***, рама № ******, на основание член 108 от ЗС; както и е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Н. К. К. и „Ем карс Варна“ ЕООД иск за прогласяване за нищожен на договор за продажба на лек автомобил марка БМВ ** с ДК№ ***, рама № ******, от 24.05.2023 г. поради невъзможен предмет и поради липса на съгласие, на основание член 26, алинея 2 от ЗЗД; осъдена е А. Х. А. да заплати на Н. К. К. сумата от 1 500 лева, сторени от него по делото пред първата инстанция разноски, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се, че съдът неправилно е приел, че ищцата не е собственик на процесния автомобил, поради което и е отхвърлил предявеният иск по член 108 от ЗС, като се излагат аргументи в тази насока. По иска за нищожност на договора се заявява, че съдът 1 неправилно е възприел, че ищцата го оспорва само досежно името и адреса си, както и, че не е провела съответно доказване относно автентичността на подписа си. Сочи се, че още в исковата молба е посочено, че и подписът не е положен от нея и е поискано допускане провеждането на съдебнографологическа експертиза с такава задача. Излага се, че съдът не е разпределил доказателствената тежест по иска с правно основание член 26, алинея 2 от ЗЗД. Отделно от това се излага подробни доводи, че ответното дружество не е станало собственик на автомобила, поради което и не е могло да го прехвърли на ответника К.. Оспорва се възражението на Н. К. с правно основание член 72, алинея 2 и алинея 3 от ЗС, тъй като същият не е добросъвестен владелец. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.