Решение № 63 от 07.07.2023, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Дряново, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20234220100086 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид :

Предявени са субективно и обективно свързани искове с правно основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Т. Д. Д. чрез пълномощника си адвокат Х. Й. от САК основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 14.10.2020 г. сключила потребителски договор за кредит № 500034885 с ответното дружество за сумата 500 лв. Твърди, че погасяването на задължението било договорено за срок от 11 месеца. В договора било посочено, че искането за кредит щяло да бъде разгледано бързо, за което се дължала сума от 144,82 лв. или 29 % от главницата. Допълнително в договора било разписано, че клиентът щял да се възползва и от още една услуга - т. нар. „динамично плащане по кредита", за което също се дължало възнаграждение в размер на 23,31 лв. или 4,7 % от главницата. Цената на двете допълнителни услуги била 168,31 лева или 33,6 % от главницата. Заплащането на двете допълнителни такси било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит № 500034885.

Счита, че клаузите по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2, с които били договорени допълнителни плащания към кредитора, били неравноправни, следователно и нищожни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като задължавали потребителя да заплати суми в размер на почти 40 % за услуги, които не били извършени. Също така тези клаузи не били индивидуално уговорени съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурирали в Общите условия към договор за 1 потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на ответното дружество.

Посочва, че съгласно т. 7.3 от Общите условия, бързото разглеждане на искането за кредит означавало приключване на процедурата по разглеждане на искането и произнасянето по одобрението в рамките на 2 (два) часа от момента на подаването на самото искане. От една страна, прегледът на необходимия набор от документи, подготвящи отпускането на потребителски кредит, не би трябвало и в общия случай да трае повече от два астрономически часа, което правело излишно начисляването на изрична такса за бързина, още повече, че небанковите институции за кредитиране били известни като фирми именно за бързи кредити. От друга страна, ако с този вид услуга се целяло приоритетното (уж) обслужване на кредитоискатели, то възниквал въпросът доколко логично изглеждал човек, изпаднал в очевидна нужда, доброволно да се съгласи да увеличи дълга си с още 144,82 лева или с 29 % от сумата на заема.

Аргументите за нищожност на чл. 9, ал. 1 от процесния договор били напълно валидни и по отношение на чл. 9, ал. 2 - тази договорка била изцяло против икономическия интерес на кредитоискателя, тъй като допълнително увеличавала дълга му към кредитора с 23,31 лв. или 4,7 % от главницата. В тази връзка следвало да се отбележи, че ищцата не била посетена от служител на дружеството, комуто да заплаща дължимите на падежа вноски, тъй като за внасянето на месечните си задължения към „Би енд джи кредит" ЕООД, Т. Д. ползвала услугите на Изипей или извършвала плащанията на каса в офисите на дружеството.

Твърдят нищожност на клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора, където било именно задължението за заплащане на двете такси в общ размер на 144,82 лв.

Твърдят, че тези клаузи били нищожни и поради противоречие с добрите нрави. Така договореното заплащане на суми и такси водело до оскъпяване на кредита, за което не се предоставяла каквато и да била услуга, а се целяла допълнителна печалба.

Уговорената в чл. 9 ал. 1 такса била в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК била да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Освен това горепосоченото възнаграждение представлявало печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означавало, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, били нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. В договора страните били уговорили възнаградителната лихва да бъде в размер на 14,95 лв., а допълнителните възнаграждения в размер на 2

168,13 лв., т. е. горепосоченото ограничение било превишено. В този смисъл и § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК. Следователно клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2, начисляващи допълнително възнаграждение за кредитора, били нищожни - чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В този смисъл решение № 264073/ 18.06.2021г. по В. гр. д. № 7007/ 2020г. на Възз.

Ill-б състав на Софийски градски съд.

Смята, че посочените клаузи от процесния договор били нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, като накърняват и добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 1, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 144,82 лв. от договор за паричен заем № 500034885, сключен между страните, както и да прогласи нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 2 от договора, представляваща възнаграждение за услугата „динамично плащане" в размер 23,31 лв., като нищожни на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10 и чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Молят съда да присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника „Би енд джи кредит“ ООД. В същия се посочва, че всички твърдения, изложени от ищеца, не отговаряли на обективната истина и били неоснователни.

Твърдяло се, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договор № 500034885/ 2020г. били нищожни поради противоречие с добрите нрави. С тези клаузи не се накърнявали добрите нрави. Те не били в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото. Нямало и как да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществявала при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантирала пазарната дисциплина и сигурността на клиентите.

Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл.

9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не били етични, а правни принципи, които били скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В практиката съществували решения, които аргументирано приемат изложената по- горе постановка, напр. решение № 272/ 31.03.2009г. по гр. дело № 1115/ 2008 г. на Апелативен съд София, ГК, I състав.

Твърдяло се, че предлаганите от кредитора доброволни действия представлявали 3 скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикалял законът. Твърдението било неоснователно. Изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК било да бъдел наличен Годишния процент на разходите (ГПР), което било сторено в договора. Твърдението на жалбоподателя, че този процент не отговарял на истината и не бил изчислен съгласно методиката посочена в закона било неоснователно. В допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита.

Следвало да се отбележи, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит сам пожелал допълнителните действия. Всяко действие, което кредиторът предоставил, било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит" ООД, т. е. договорът за кредит можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъствал в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т. е. не можело да се твърди, че ищецът не бил разбрал за него. Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищецът сам пожелал да го ползва, отхвърлял и твърдението, че клаузата била уговорена индивидуално от кредитора и била неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли като неоснователно твърдението на ищеца, както и да присъдите в полза на дружеството направените разноски, включително да юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.10.2020г. между страните бил сключен договор за кредит № MAX_500034885, по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата 500 лв. срещу насрещното задължение на ищцата –кредитополучател да върне сумата на 11 бр. месечни вноски по 53,18 лв. Размерът на годишния лихвен процент бил уговорен в размер на 32,55 %, а размерът на годишния процент на разходите бил 36,40 %. Общият размер на сумата, който ищцата следвало да върне възлизал на 584,98 лв.

В клаузата на чл. 9, ал. 1 страните са уговорили, че при кандидатстването за кредит кредитоискателят изрично заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от общите условия. Паричната сума за бързото разглеждане на искане на кредит е в размер на 175 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. Съгласно ал. 2 на същия член от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично заявил желание да ползва динамично плащане по своя кредит при условията на т. 7.4 от раздел V на общите условия. Паричната сума за динамичното плащане по кредита била в размер на 250 лв., и била дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във 4 всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

В чл. 9, ал. 3 от договора е приложен погасителен план с вноските за допълнителни услуги в размер на 91,82 лв. месечно и общо дължимо по кредита в размер на 1010,02 лв.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.

2 от ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител ищцата разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР 36,40 %, като този размер не надвишава максимално предвидения. Този размер обаче не отразява действителни те разходи по кредита, тъй като не включва сумите по услугите „Динамично плащане“ и „Бързо разглеждане“, които се начисляват на равни части през периода на договора съгласно погасителен план по чл. 9, ал. 3.