Решение № 547 от 30.09.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

547

30.09.2019 г. град

Стара Загора

В И М

Е Т О Н А Н А

Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКИ състав

На тридесети септември 2019 година

В закритото заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. БОРЯНА ХРИСТОВА

Секретар: …………………………………………………………………………. като разгледа докладваното от съдията-докладчик НИКОЛАЙ УРУКОВ в.гр.дело № 1199 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е на основание чл.

251, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, във вр. с ал.

4 от ГПК /2008г./, и по чл.248, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК.

По делото е постъпила писмена молба от насрещния въззивник и въззиваем С.Г.Р. ***, в качеството му и на ОТВЕТНИК П. П. С. по в.гр. дело № 1199/2019г. по описа на ОС-Стара Загора за тълкуване на решение по чл. 251, ал. 1 ГПК, в случай, че съдът приеме, че молбата му се явява допустима и основателна и същевременно с това на основание чл.248, ал.1 от ГПК да се допълни Решението в частта му за разноските, като му бъдат присъдени в негова полза и разноските направени от него пред въззивния съд.

Считат, че постановеното въззивно решение следва да бъде тълкувано в осъдителната му част, в която е определен размера на издръжката за в бъдеще време, присъдена в полза на първия въззивник А.С.Р.. Подробните съображения са изложени в писмената молба на насрещния въззивник и въззиваем С.Г.Р..

В законоустановения срок не е подаден писмен отговор от първия въззивник А.С.Р..

По отношение на двете искания , направени с писмената молба на насрещния въззивник и въззиваем С.Г.Р. въззивният съд намира следното:

По направеното искане за тълкуване на въззивното решение въззивният съд възприе следното:

Съдът констатира, че в постановеното от въззивния съд решение № 517/30.07.2019г. по в.гр.дело № 1199/2019г. ОС-Стара Загора е ОТМЕНИЛ отчасти решение № 102 от 25.01.2019 г., постановено по гр.дело № 5565/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, с която РС-Стара Загора ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на А.С.Р. с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Г.Й. против С.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес *** в частта й ЗА БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ над дължимия размер от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ до присъдения размер на издръжката от 200 лв. /двеста лева/ месечно, считано от 01.11.2018 г. и за напред до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата, като неправилно и незаконосъобразно в тази му част, като вместо това е ПОСТАНОВИЛ:

ОСЪЖДА С.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на А.С.Р. с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Г.Й. ОЩЕ сумата ОТ 50 лв. /петдесет лева/ месечно, считано от завеждане на исковата молба в съда на 01.11.2018 год. до настъпването на основания за изменение или прекратяване на същата, като съдът е ПОТВЪРЖДИЛ решение № 102 от 25.01.2019 г., постановено по гр.дело № 5565/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата му част.

Въззивната инстанция приема по отношение на издръжката за минало време, че тя е правилно и законосъобразно определена в размера на 150 лв. издръжка от 28.02.2018г. до 01.11.2018Г. т.е. до завеждането на искова молба в съда. Същото е отбелязано ясно и точно в мотивите на Решението.

Също така в мотивите на Решение е прието ясно и категорично, че дължимият размер на дължимата издръжка за в бъдеще време следва да се УВЕЛИЧИ ОТ 200 ЛЕВА НА 250.00 лева месечно, СЧИТАНО от завеждане на исковата молба в съда на 01.11.2018 год. до настъпването на основания за изменение или прекратяване на същата.

Налага се категоричния извод, че размерът на дължимата от молителя издръжка ЗА В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ СЕ УЕЛИЧАВА от 200 лева на 250 лева. В тази насока е и ясната и категорична постановка и в дизпозитива на Решението, че присъдената от първоинстанционния съд издръжка от 200 лева се увеличава с още 50 лева и се получава крайният резултат от 250 лева.

В заключение съдът счита, че с оглед пълнота на диспозитива все пак следва да извърши тълкуване на Решението за да е ясна и точна волята на съда, изразена в неговия съдебен акт, а именно:

ОСЪЖДА С.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на А.С.Р. с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Г.Й. ОЩЕ сумата ОТ 50 лв. /петдесет лева/ месечно, или общо дължимия размер от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща дължимата ежемесечна издръжка за БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ, считано от завеждането на исковата молба в съда 01.11.2018 г. и за напред до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата.

По отношение на разноските, направени от насрещния въззивник по делото въззивния съд възприема следното:

Отново в мотивите на въззивното си Решение въззивната инстанция ясно и точно е постановила, че пред въззивната инстанция насрещния въззивник С.Р. също е поискал присъждане на разноските, които е направила пред тази инстанция. С оглед частичното уважаване на въззивната жалба на първоначалния въззивник А.С.Р. в негова полза са присъдени разноски съразмерно уважената част на неговата първоначална въззивна жалба, и поради това че на практика се оставя без уважение насрещната въззивна жалба на насрещния жалбоподател С.Р., то разноски в полза на насрещния въззивник не следва да бъдат присъждани.

В тази връзка молбата на молителя и насрещен жалбоподател С.Р. по чл.248, ал.1 от ГПК следва да се остави без уважение.

Видно от всички доказателства по делото, се установява, че в случая молбата на въззиваемия и молител С.Р. се явява основателна по първия пункт от същата, а по отношение на втория пункт, същата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение в тази й част.

Налага се категоричният извод, че въззивният съд следва да извърши тълкуване на горецитираното въззивно решение на ОС-Стара Загора, съобразно мотивите на настоящото решение, подробно изложени по-горе.

На основание чл.248, ал.3 и чл.251, ал.5 от ГПК настоящото Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

Предвид изложените мотиви по-горе и на основание чл.248, ал.1, чл. 251, ал.1 и ал. 3, ал. 5, във вр. с ал.4 от ГПК /2008г./ във връзка с чл.273 от ГПК, във вр. с чл. 154, ал. 1 от КТ, въззивният съд

Р Е Ш

И :

ПОСТАНОВЯВА да се извърши тълкуване на Решение № 517/30.07.2019г. по в.гр.дело № 1199/2019г. по описа на ОС-Стара Загора, съобразно мотивите изложени в обстоятелствената част на настоящото Решение, по чл. 251 от ГПК, както следва:

ОСЪЖДА С.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на А.С.Р. с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Г.Й. ОЩЕ сумата ОТ 50 лв. /петдесет лева/ месечно, или общо дължимия размер от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща дължимата ежемесечна издръжка за БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ, считано от завеждането на исковата молба в съда на 01.11.2018 г. и за напред, до настъпването на основания за изменение или прекратяване на същата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес *** в останалата й част да му бъдат заплатени разноските за въззивната инстанция по чл.248, ал.1 от ГПК като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ

: 1.

2.