Решение № 3630 от 18.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3630 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330115717 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

В исковата молба от И. Х. Г. срещу „Стик – Кредит” АД се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № *** от 28.06.2022г., по силата на който бил предоставен кредит в размер на 900 лв., при уговорена възнаградителна лихва 36 % и ГПР 42.58 %. Общата дължима от заемателя сума била в размер на 1765.76 лв. Съгласно чл.4 от договора ако в 3-дневен срок от сключването му ищецът не предоставил обезпечение – двама души поръчители или банкова гаранция, дължима била неустойка в размер на 721.47 лв. За периода от 05.10.2022г. до 09.02.2023г. ищецът заплатил сумата от 2039.07 лв.

Договорът бил потребителски, недействителен на основание чл.22 ЗПК. В нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради протИ.речието й с добрите нрави. Лихвата надвишавала както двукратния, така и трикратния размер на законната. В нарушение на т.10 не бил посочен начин на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същият. Ако неустойката била добавена към общата сума за плащане по договора, потребителят щял да установи, че ГПР надвишава 50 %. Неустойката също била нищожна клауза. Била прекомерна, нямало предвидени правила, по които да се определи кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечение и които ще се компенсират от неустойката. Клаузата за неустойка била недействителна и на специалното основание по чл.21, ал.1 ЗПК. ПротИ.речала и на материалния закон – чл.71 ЗЗД. С неустойката единствено се натоварвал кредитополучателят с допълнителни финансови разходи. Клаузата протИ.речала на чл.33 1

ЗПК. Изложени са обстоятелства, че недължимо платена по договора била сумата от 994.78 лв., като за събиране на това вземане по ч.гр.дело № 43112 по описа на СРС за 2023г. била издадена заповед № *** от 29.09.2023г., като с оглед подаденото от длъжника възражение, се предявявали и настоящите искове. Направено е искане за признаване за установено, че ответното дружество дължи сумата от 994.78 лв., недължимо платени суми по договор за потребителски кредит от разстояние № *** от 28.06.2022г., ведно със законната лихва от 31.07.2023г. до окончателното изплащане. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Стик – Кредит“ АД със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние от 28.06.2022г., по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума от 950 лв. Ищецът се задължил да върне посочената сума заедно с дължимото възнаграждение за нейното ползване съгласно погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Ответникът твърди, че в чл. 20 и сл. от договора за кредит е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, може да бъде начислена неустойка, като кредиторът не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.

Сочи, че комуникацията между страните се извършвала по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит, чрез попълване на електронна заявка на сайта на ответното дружество. Електронната поща, която потребителят посочвал във формата/заявлението за кандидатстване, представлявала средство за индивидуализация на същия от страна на кредитора. Поддържа, че в Общите условия към договора е посочено, че използването на идентификационния номер, профил на клиента/електронен профил и електронна поща от потребителя, представлява електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. На 28.06.2022 г., чрез създадения от ищеца личен профил, същият попълнил заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението въвел личните си данни, бил посочен и т.нар. идентификационен номер. След попълване на заявлението за кандидатстване и в съответствие с чл. 6, ал. 2 от Общите условия, на ищеца била изпратена необходимата преддоговорна информация, вкл. Стандартен европейски формуляр. Твърди се, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита, ищецът е натиснал бутон „подпис“, с което е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. Посочва се, че сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и всички други приложими нормативни документи. Относно неустойката при непредоставяне на обезпечение е изложено становище, че независимо от това, че такава неустойка не е начислявана и събирана от ответното дружество, тази клауза е валидна и отговаряща на всички законови изисквания. Твърди, че неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. Счита, че по отношение на нейната действителност не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива № 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Заявява, че в случай на неизпълнение на задължението, което тя обезпечава, 2 размерът на задължението на длъжника се увеличава, като това обстоятелство не я прави нищожна с оглед факта, че това е присъщата за нея функция. Твърди, че в настоящия случай са налице всички предпоставки за възникване на задължението за неустойка. Същата била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, като нейният вид се определял в зависимост от това дали заемателят ще изпълни в някакъв момент своето задължение. В тази връзка сочи, че размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява докато не бъде изпълнено задължението и зависи от волята на заемателя. Заявява, че видно от договора, неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят не е предоставил обезпечение и ако такова бъде предоставено впоследствие, същата спира да се начислява, т.е. причината за евентуално начисляване на такава неустойка би било единствено виновно поведение на ищеца. Твърди, че така уговореният размер на неустойката от 0,9 %, изпълнява предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага, независимо, че в текста на договора за кредит е посочен вече изчисленият размер, който обхваща целия период на договора. Счита, че уговорената неустойка не е излязла извън присъщите й функции, като същата има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си. Твърди се, че в случай на непредоставяне на обезпечение кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено. Поддържа, че основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. С оглед изложеното счита, че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение, са валидни и не протИ.речат на добрите нрави. Твърди, че няма въведено ограничение на максималния размер на неустойката и в случай, че се приеме, че същата е прекомерно голяма, следва нейният размер да бъде намален, а не цялата клаузата да бъде обявена за недействителна. Счита, че нищожността поради протИ.речие с добрите нрави следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основа на размера, който се получавал в резултат на неизпълнението. Намира за правилно размерът на неустойката да е предварително уговорен между страните и включен като част от погасителните вноски, като изрично било записано, че това е дължимата вноска само при хипотезата на чл. 20 от договора, а именно – в случай, че заемателят не предостави обезпечение. Излага съображения, че не е била налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания, като твърди, че ищецът е бил предварително запознат с договора и е имал възможност да прецени дали ще успее да изпълни това си задължение.

Заявява се, че потребителят е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, след като изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение. Поддържа, че неустойката се начислява само докато не бъде предоставено обезпечение, като същото може да бъде предоставено, както преди подписването на договора, така и в процеса на неговото изпълнение. Позовава се на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, която предвижда възможност задължението по договора да стане предсрочно изискуемо при непредоставяне на обещано обезпечение от страна на длъжника.

3

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 43112 по описа на СРС за 2023г. е видно, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.09.2023г., по силата на която е разпоредено „Стик-Кредит“ АД да заплати на И. Х. Г. сумата от 994.78 лв., недължимо платени суми във връзка със сключен между страните договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***/28.06.2022г., ведно със законната лихва за период от 31.07.2023г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25 лева.

По делото е представен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, както и договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 28.06.2022г., сключен между страните по делото, в качеството им съответно на потребител и кредитор. Представен е и погасителен план към договора, както и разписка за извършено плащане от дата 28.06.2022г.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което общата сума, която потребителят е изплатил на ответното дружество по договор за потребителски кредит № *** от 28.06.2022г. до 09.02.2023г. е 2 341.32 лв. Със сумата са погасени 900 лв. главница, 140.86 лв. договорна възнаградителна лихва, 704.26 лв. неустойка за обезпечение, 596.20 лв. такси и вземания.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 43112 по описа на Софийски районен съд за 2023г., че срещу издадената заповед за изпълнение е било подадено в срок възражение от длъжника по делото, като в рамките на съответния срок, е предявен и настоящият иск, поради което същият е процесуално допустим, като подаден при наличие на съответните процесуални предпоставки.

По делото не се спори, че на 28.06.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***, по силата на който „Стик-Кредит“ АД е предоставило на И. Х. Г. сумата в размер на 900 лв., със срок за погасяване 8 месеца, с падеж на първа погасителна вноска 28.07.2022г. и падеж на последна погасителна вноска 28.02.2023г.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху 4 действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК.