Решение № 99 от 07.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Велико Търново, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000094 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 5/ 16.01.2023 г. по т. дело № 90/ 2022 г. по описа на ОС – Плевен ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на М. В. Г. и на Е. З. Д. – малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител М. В. Г. по 160 000 лв. застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 17.10.2020 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – смъртта на З. Е. Д. вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП – 01.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като исковите претенции за разликата над 160 000 лв. до пълните претендирани размери обезщетение от по 200 000 лв. са отхвърлени като неоснователни.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни.

Жалбоподателите М. В. Г. и на Е. З. Д. обжалват решението в отхвърлителната му част. Считат, че съдът е достигнал до правилни изводи за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия, но необосновано и в противоречие с материалния закон – нормата на чл.52 ЗЗД и установената съдебна практика е присъдил занижени по размер обезщетения. Съдът не обсъдил в пълнота 1 събраните по делото доказателства, при което не преценил правилно интензивността на претърпените от ищците болки и страдания, отражението на случилото се върху тях към момента и за в бъдеще, обстоятелството, че малолетното дете тепърва ще осъзнава невъзвратимостта на загубата на своя баща. Съдът не съобразил лимитите на застрахователно покритие, представляващи ориентир за икономическата обстановка в страната, относима към определянето на справедлив размер на обезщетенията. Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да присъди пълните размери на претендираните от тях обезщетения. Претендират разноски за производството.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗД „Бул Инс“ АД със становище за нейната неоснователност. Счита, че съдът действително е допуснал нарушение на материалния закон, но то се изразява тъкмо в присъждането на прекомерно високи обезщетения за причинените вреди, а не в занижаването им.

Изложените от ангажираните свидетели твърдения били „хвърчащи приказки“, неподкрепени с доказателства за обективни факти. Застрахователят обжалва решението в частта, с която съдът е присъдил обезщетения на двете ищци за сумите над 70 000 лв. до 160 000 лв., както и по отношение началния момент на лихвата за забава. Поддържа, че ищците не са материално легитимирани да търсят обезщетение, тъй като по делото не било доказано фактическото съжителство на М. В. Г. с починалия при ПТП Д., а детето Е. не било припознато приживе от последния и родствената връзка между тях била установена по исков ред само въз основа на свидетелски показания и за нуждите на производството по застрахователната претенция. Съдът безкритично ценил ангажираните гласни доказателства за фактическите отношения и емоционалната свързаност на лицата, не извършил анализ на същите, а ги приел дословно. Не съобразил, че ищцата и починалият нямат общи деца, а имат такива от други връзки, че и двамата не са работили и съответно не са имали финансова възможност за изграждане на общо домакинство. Неправилен бил изводът на съда за неоснователност на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат вследствие непоставен предпазен колан и возене в автомобил на неправоспособен водач. Приетото заключение установило, че Д. е пътувал без обезопасителен колан, с какъвто процесното МПС било снабдено, а според вещите лица поставен такъв би предотвратил лицевата травма, която пряко довела до смъртта му. Становището на вещите лица, че при избраната висока скорост на движение поставеният предпазен колан би действал като твърдо тяло с възможност за причиняване на травматични увреждания, включително смъртоносни, било хипотетично и не държало сметка за конкретната фактическа обстановка на ПТП. В случая след удара в краката на животното автомобилът продължил да се движи, а пътникът на предната седалка Д., именно защото бил без поставен колан, изпаднал от него и получил лицевите травми и тези в областта на главата. Същевременно водачът, 2 върху когото са действали същите инерционни сили, не получил сериозни наранявания. Счита, че заключението на експертизата следва да се възприеме корективно. По отношение на лихвата съдът не съобразил приложимата разпоредба на чл.497 ал.1 т.2 КЗ, защото в случая увредените лица не представили изискани от застрахователя доказателства, при което последният не е изпаднал в забава. Моли решението да бъде отменено в обжалваните му части и исковете да бъдат отхвърлени за разликата над по 70 000 лв. обезщетение за всяка от ищците. Претендира разноски.

В постъпилия отговор на въззивната жалба на застрахователя насрещните страни излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Считат, че изводите на съда както по отношение правото на ищците да получат обезщетение, така и във връзка с направените възражения за съпричиняване изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства. Относно лихвата за забава сочат, че в случая застрахователят не е изисквал никакви други документи от увредените лица, а се е произнесъл с отказ осем дни след сезирането му. Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната му част и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Решението на ОС – Плевен в частта, с която е претенциите на М. В. Г. и Е. З. Д. за обезщетение са уважени до размерите от по 70 000 лв., е влязло в сила поради необжалването му.

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства: Ищците М. В. Г. и Е. З. Д. са съответно фактически съжител и дъщеря на З. Е. Д., загинал при ПТП на 17.10.2020 г. Обстоятелството, че Г. е живяла на семейни начала с Д. се установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които безпротиворечиво излагат, че през 2015 г. те заживели заедно в дома на З. в гр. Кнежа, направили сватба без да сключват граждански брак, както обичайно се практикувало в общността им, били добро и сплотено семейство, обичали се, заедно полагали грижи за роденото през 2016 г. дете Е., като и след смъртта на З. М.

3 продължила да живее в дома на родителите му. Обстоятелството, че Е. З. Д. е дете на пострадалия, се установява от проведено след смъртта на Д. производството по иск с правно основание чл.69 СК, по което с влязлото в сила Решение по гр.д.№ 384/2021 г. по описа на ОС – Плевен е признато, че починалият е нейн биологичен баща.

Очевидно е от бащиното име на пострадалия, че детето е кръстено на неговата майка.

Механизмът на ПТП е изяснен от заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза: На посочената дата, на път ІІІ-114 при км 36+000 в землището на с. Бело поле, общ. Ружица, обл. Видин, в тъмната част на денонощието, лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ ВН 65****, управляван от З. Н. В. със скорост 160.85 км/ч, осъществил челен сблъсък с намиращо се на пътното платно домашно животно – биволица, при което автомобилът се отклонил наляво спрямо първоначалното си направление, излязъл от левия банкет, навлязъл в крайпътната канавка, загубил устойчивост, започнал вертикална ротация на купето с навлизане в терен с храсти и дървета, ударил се в дървета и се установил на място. Според вещото лице по приетата автотехническа експертиза от техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо от водача при спазване на ограничението на скоростта за конкретния пътен участък от 60 км/час или дори при движение със скорост 90 км/час и предприети своевременни действия за спиране с максимална ефективност на спирачната система.

При ПТП пътникът на предната дясна седалка Д. получил черепно-мозъчна травма, лицева травма със счупване на долната челюст и избиване на зъби и счупване на дясна ключица и като пряко усложнение от първите две увреждания – от черепно-мозъчната травма, довела до безсъзнателното му състояние и потискане на кашличния рефлекс и кръвозагубата от лицевата травма, настъпила смъртта му вследствие на механична асфикция по механизма на вдишване на кръв. Безспорно е установено, че и водачът, и Д. са били без поставени предпазни колани, които при огледа са открити в прибрано състояние. При ПТП са се отворили аербеците на автомобила, счупено е предното панорамно стъкло и тялото на Д. е изпаднало от купето. Според вещите лица по комплексната експертиза травмите на Д. са резултат от удари върху прилежащите вътрешни повърхности на купето и в обекти от местопроизшествието и по своите медико-биологични белези не са несъвместими с живота. Във връзка с възражението на застрахователя за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия експертите са дали заключение за действието и ефективността на предпазния колан при механизма на конкретното ПТП и действалите инерционни сили. Посочили са, че поставен обезопасителен колан би предотвратил лицевата травма, но не и черепномозъчната травма, която има инерционен характер – в резултат на сътресение на мозъка в черепната кухина от инерционите движения на главата. Заключили са, че поради високата скорост на движение на автомобила поставеният колан би действал като твърдо тяло с възможност за причиняване на травматични увреждания, включително смъртоносни такива – счупване на ребра, травми на гръдни и коремни 4 органи, гръбначно-мозъчна травма в областта на шията.

Отговорността на водача на процесния автомобил е била застрахована по валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ЗД „Бул Инс” АД. На 01.07.2021 г. ищците са предявили претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение и по образуваните преписки по щета на 09.07.2021 г. са постановени откази.

Същата фактическа обстановка е възприета от ОС – Плевен и ВТАС напълно споделя формираните въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявените субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно противоправно поведение на водач, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество – З. Н. В. е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП, като е управлявал автомобила със скорост, многократно навишаваща разрешената за конкретния пътен участък.

Вследствие на това поведение е настъпила смъртта на З. Е. Д. и при наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение на правоимащите лица. Неоснователно е оплакването на застрахователя за неправилен извод на първоинстанционния съд, че двете ищци са материално легитимирани да получат такова обезщетение. По делото е доказано, че ищцата Г. е била фактически съжител на загиналия, а ищцата Д. – негова дъщеря. Относно първия факт съдът кредитира показанията на множеството свидетели включително на тези, които се намират в близки отношения с ищците, защото те изцяло кореспондират помежду си и не се установяват дори минимални различия в твърденията им за началния момент на фактическото съжителство, естеството на отношенията между двамата, възприемането им от обществото като семейство, местоживеенето им в едно домакинство с родителите на мъжа, продължителността на съжителството до датата на смъртта на Д. и пр. Не е ясно откъде застрахователят черпи информация, че ищцата и починалият нямат общи деца, а имат такива от други връзки – по делото липсват доказателства, установяващи подобни факти. Относно бащинството на детето Е. ирелевантно е обстоятелството, че то не е било припознато приживе от Д. – свидетелските показания, че Е. е негово дете, също са безпротиворечиви, но същественото е, че произходът от бащата е установен с влязло в сила съдебно решение, което обвързва всички да приемат този титул за произход.