Решение № 587 от 20.09.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Варна , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110202507 по описа за 2021 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „РОМАН 07“ЕООД ЕИК 200855485, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к."Чайка"№13, вх.Г, ет.3, ап.20, представлявано от управителя С. Т.Л., депозирана чрез адв. Д.Ж. К. от ВАК против Наказателно постановление № 580909F613191/04.06.2021г. издадено от директора на ТД на НАП-Варна, с което на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лв. на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1 и ал.4 вр. чл.118, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В жалбата се иска отмяна на НП. Сочат се допуснати нарушения на административнопроизведствените правила, визирани в ЗАНН. Не се оспорва нарушението, но се сочи, че то се дължи на неволна грешка на работещия в обекта служител. Изтъкват се основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивното дружество редовно призовано, се представлява ат надлежно упълномощен процесуален представител- адвокат К., която поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства и моли НП да бъде отменено на 1 посочените в жалбата основания. Алтернативно пледира за измяна на НП и налагане на наказание в минимален размер, претендира и за присъждане на адвокатско възнаграждение под формата на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Георгиева, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на възнаграждение за юрусконсулт.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.05.2021 год. св. Т.С. - служител на ТД на НАП-Варна, извършила проверка за наличие или липса на основания за регистрация по ЗДДС на възз.дружество„РОМАН 07“ЕООД ЕИК 200855485, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к."Чайка"№13, вх.Г, ет.3, ап.20. Проверката била възложена с Резолюция № 032692101757176/11.05.21г. и приключила с отказ за регистрация по ЗДДС №031022101871610/20.05.2021 г, връчен на дружеството на 20.05.2021г. При проверката било установено, че дружеството стопанисва автомивка, към която имало бар, находящ се в гр. Варна, ул.“Подвис“ №10. В обекта имало регистрирано от 28.06.2019г ФУ с инд.номер DT789417. От представените от дружеството документи, било констатирано, че на 17.09.2020г. дружеството е сторнирало сумата по издаден фискален касов бон №0007244/17.09.2020г. на стойност 1414,00лв. поради операторска грешка, като е издадена сторно касова бележка от кочан №2/17.09.20г. Същевременно във фискалното устройство не била отразена сторно операцията. От друга страна фискален касов бон №0007244/17.09.2020г. на стойност 1414,00лв. бил издаден в 11:30:10ч., а в 11:30:40ч. бил издаден фискален касов бон №0007246/17.09.2020г. на стойност 14,00лв., като в 11:30:27ч. на ФУ била отразена операция „служебно изведени лв.“-1414.00 лв.

При тези констатации проверяващите преценили, че „РОМАН 07“ с ЕИК 200855485 не е изпълнило изискванията на чл. 31 ал.1 от Наредба Н-18/2006г: „Сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. Отчели, че съгласно чл.31, ал.4 от Наредба Н18/2006г, сторно операции се отразят на ФУ, до 7-число на месеца, следващ месеца, в който е допусната операторската грешка. Преценили, че възз. е следвало да издаде документ за извършената сторно операция от ФУ DT789417, съгласно разпоредбите на чл.31 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, в срок до 07.10.2020г., съгласно чл.31 ал.4 на същата разпоредба. Поради това на 25.05.2021г. св. С. съставила АУАН срещу въззивното дружество, в което било описано допуснатото според нея нарушение на 2 чл.33, ал.1 и ал.4 вр. чл.118, ал.4, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

АУАН бил съставен в присъствието на представляващия въззивното дружество, който след предявяването му не посочил възражения. В срокът по чл.44 от ЗАНН, въззивното дружество депозирало писмени възражения, в които посочило, че от приложените копия от месечен отчет и сторно бележки от кочан за м. септември било видно, че служителят е направил опит в рамките на минути да спази изискванията на наредбата, в частта за сторниране на сумата поради операторска грешка, но вместо да сторинира сумата, същата била въведени като служебно изведена. Отделно от това била попълнена сторно бележка от кочан. АНО възприел възражението на възз. дружество за неоснователно, като изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя. На 04.06.2021г. било издадено НП, предмет на настоящата въззивна проверка. НП било връчено на представляващия дружеството на 15.06.2021г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, фискални бонове, сторно бележки, фактури, включително представените на ел.носител, декларация, заповеди, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни, логични и взаимно допълващи се, съдът кредитира показанията на св. Т.С., депозирани в с.з.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – представител на ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на 3

НАП –гр.Варна, съобразно цитираната заповед , ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е издадена на основание чл.118,ал.2 и ал.4 от ЗДДС. В нея, в чл. 60 е посочено, че контролът за спазване на наредбата се осъществява от органите на НАП. Отделно от това в чл.193, ал.1 от ЗДДС е посочено, че установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а съгласно ал.2 на същия текст актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая АУАН е съставен от орган по приходите, който съгласно чл.193, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е компетентен да установява нарушения на нормативни актове по приложението на ЗДДС, какъвто е Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. НП пък е издадено от Директора на ТД на НАП-Варна, който е оправомощен от Изпълнителния директор на НАП съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., приложена по преписката. Ето защо възраженията за липса на компетентност на издателя на НП и на актосъставителя не се споделят от съда.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

В хода на административнонаказателното производство, настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на дружеството, спрямо което е наложена имуществената санкция. Съставеният АУАН и издаденото НП притежават изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, приложим на основание чл. 193, ал. 1 ЗДДС. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени пълно и ясно. Отдавна в теорията и съдебната практика е утвърдено 4 разбирането, че наказаният субект се защитава срещу фактите описани в АУАН и НП, а не срещу дадената им правна квалификация. А фактите в АУАН и НП ясно посочват каква е волята на АНО и за какво нарушение е санкциониран въззивникът.

Непосочването на ЕГН на свидетеля по АУАН не е сред реквизитите на АУАН, които да ограничат правото на наказания субект да разбере в какво е обвинен.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл.185, ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал.4 от Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите.

Цитираната Наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и в тази връзка представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на горната разпоредба.

Самата норма в чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ сторно операция при "операторска грешка" след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД, а съгласно чл. 31, ал. 4 документа от ФУ или ИАСУТД, трябва да се издаде до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. Предвид горецитираните разпоредби на наредбата сторно операцията е следвало да се направи чрез регистрираното от лицето ФУ DT789417 с отбелязване, че се касае за сторно операция, а не чрез поредица от операции в това число и използване на операцията „служебно изведени суми“ и чрез издаване на сторно касова бележка от кочан.

Доказателствата по делото сочат, че на описаните в АУАН и НП дата и място, дружеството – жалбоподател формално не е изпълнило задължението си в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., като при допуснатата на 17.09.2020г. "операторска грешка" след приключена сметка на клиента не е документирало сторно операцията като такава чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД . Горното не се оспорва от въззивното дружество. Това е установено и от писмените доказателства- сторно касова бележка от кочан №2/17.09.20г., фискален касов бон №0007244/14.09.2020г. на стойност 1414,00лв. издаден в 11:30:40ч. фискален касов бон №0007246/17.09.2020г. на стойност 14,00лв., фискален бон от 11:30:27ч. на ФУ с отразена операция „служебно 5 изведени лв.“-1414.00 лв. От изложеното съдът намира, че формално неизпълнение на задължението в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. е било осъществено от обективна страна.