Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 852 от 18.07.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2510/2023
Вид
Решение № 852
Подписан
18.07.2024
Състав
Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231000502510 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.

Инициирано е с жалби и от двете спорещи страни.

Във ВЖ от ищеца И. Л., депозирана чрез пълномощника му адв. В. се поддържа, че Решение №3830/12.07.2023г. по гр.д.№3579/2023г. на СГС в частите, в които са отхвърлени исковете за неимуществени и имуществени вреди, е неправилно. Изложени са обстойни доводи са необоснованост на фактическите констатации са липса на по – големи от обичайните вреди при незаконен наказателен съдебен процес за ищеца, респ . за несъстоятелност на извода на СГС, че тези вреди е основателно да се обезщетят с обезщетение в размер на 20 000лв.Ето защо жалбоподателят иска от САС да отмени първоинстанционният акт за разликата над 20 000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв.

По отношение на имуществените вреди са наведени съображение за пряка причинно – следствена връзка между наказателното производство и реализирането н всички разходи от Л. за адвокатска защита, пътни разходи и такива за нощувки в гр. София, които той претендира да му се присъдят в настоящото производство. Сочи, че е ангажирал доказателства за присъствието си във всички открити с.з. пред СПС и горните съдебни инстанции, както и документи удостоверяващи тези разходи. Поради това заявява, че обжалваното решение е неправилно в частта в която са отхвърлени исковете му за неимуществени и моли същите да бъдат уважени в пълен 1 размер от САС.

Претендира заплащането на разноски за настоящата инстанция от ответника на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1, т.3, пр.2 от ЗА.

Във ВЖ от ответника Прокуратурата на Р България е заявено, че определеният размер на обезщетението от СГС е висок и не отчита обстоятелството, че Л. не е понесъл неимуществени вреди повече от обичайно търпимите при водене на наказателно производство срещу едно лице.

Посочено е, че то не е довело до промяна в личния и професионалния му живот и не е повлиял на авторите му в обществото. Това възражение е обосновано с подробни доводи, въз основа на които е поискано решението, в частта за уважените неимуществените вреди да бъде отменено, алтернативно да бъдат намалени същите, със съответната корекция и на иска за мораторна лихва.

По отношение на имуществените вреди се поддържа, че изцяло следва да бъдат отхвърлени исковете за заплащане на разходите за пътни, както в границите на страната, така и за пътуванията от Испания до България и обратно и за хотелското настаняване в гр. София, във връзка с тези пътувания.

В жалбата са изложени подробно основанията за това искане свързани с липсата на причинно – следствена връзка между наказателното производство и тези разходи, като и поради липсата на доказателства, които категорично да установяват извършването им.

Във въззивната инстанция е прието ново писмено доказателство на осн. чл. 266, ал. 2 от ГПК.

От анализа на събрания от първоинстанционния съд доказателствена материал, Софийският апелативен съд заключава, че са изведени обосновани фактически констатации в обжалвания акт. Фактическите констатации са следните :

Видно е от представените копия на актове от ДП№31/2012г. по описа на СО-СП, пр.преписка №450/2012год. и по НОХД №1909/2014г. и НОХД №507/2015г. на СНС, включително приемо- предавателния протокол от 14.05.2015г. по ДП за предаване на веществени доказателства, че са извършени процесуално-следствени действия по претърсване и изземване от 19.07.2012год. на адрес с.***, ул.*** №*, на който е присъствала съпругата на ищеца Н. Д. Л., в Складова база с наемател „Л.“ ЕООД на адрес гр.***, ул.Магистрална №41, както и в производствена база, цехове и офиси на адрес. гр.Лясковец, обл.***, ул.Оборище, използвани от „Л.“ ЕООД.

С постановление за привличане на обвиняем от 08.10.2014г. по пр.пр.

№ 450/2012год. по описа на СП И. Л. е бил привлечен като обвиняем за извършване на две престъпления по 321, ал. 3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК и по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК. С оглед на това му процесуално качество с протоколи от 20.10.2014год., 21.10.2014год., 01.12.2014год. 02.12.2014год., 08.12.2014год., 09.12.2014год. и 12.12.2014год. са предявени на ищеца материалите по ДП №31/2012год. по описа на Специализараната прокуратура - СО, пр.пр.№450/2012по описа на СП.

2

Установено е, че с разпореждане от 28.01.2015г. по НОХД № 1909/2014г. на съдия при СпНС, е прекратено образуваното по обвинителен акт срещу ищеца съдебно производство, като делото е върнато на СП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

С постановление за привличане на обвиняем от 27.04.2015г. по пр.пр. № 450/2012г. отново е повдигнато обвинение на ищеца за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК и чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК, а на 29.04.2015год. са му предявени материалите по ДП.

Последвало е второ внасяне на обвинителен акт съд, по който е образувано НОХД № 507/2015г. по описа на СпНС. Видно е от анализа на приложените протоколи от откритите с.з. по това дело, че ищецът е взел участие в общо 66 от тях, проведени в периода от 28.05.2015 г. до 02.03.2020г.

Наказателното производство е приключило с присъда от 02.03.2020г. на СпНС, с която И. Л. е бил признат за невинен и оправдан в извършването на престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК, за което му е било повдигнато обвинение, както и за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК.

Присъдата е била протестирана от Прокуратурата и е образуваното ВХОД № 373/2020г. по описа на АСпНС, като ищецът е взел участие в общо 3 съдебни заседания в периода 19.02.2021г. – 14.05.2021г. Приключило е с решение №260000/25.01.2022год., с което присъдата на първата инстанция е била изменена по отношение на подсъдимия М. Т..

Срещу въззивното решение на АСпНС е бил подаден протест и е образуваното к.н.д. № 198/2022г. по описа на ВКС, като по делото е постановено решение № 66 от 08.06.2022г. на ВКС , 2-ро н.о., с което е оставено в сила решението на въззивната инстанция.

Първоинстанционният съд е установил, че на Л. е представена правна защита и съдействие и е реализирано процесуално представителство по ДП№ 31/2012год. и пр.пр.№450 на основание договор от 15.10.2014год., сключен между него и адв. Д., за което е платено възнаграждение в размер на 2000лв.

Заедно това, ищецът е представил договор за правна защита и съдействие от 08.10.2014г. с Адвокатско дружество, представлявано от адв. И. за същото ДП и пр.пр., за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 5 000лв., а по договор за правна защита и съдействие №480470 за представителство по същото наказателно производство е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв.

От служебна бележка с изх.№059/22.08.2022год., първоинстанционият съд е констатирал, че И. Л. е упражнявал длъжност юрисконсулт в „Ден и нощ“ООД, считано от 20.12.2010год. до 12.02.2015год., когато е освободен от длъжност. Обосновано СГС не е извел фактическа констатация от удостоверение изх.№15/02.03.2023год., за причината за прекратяване на трудовия му договор, тъй като е частен свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила не обвързва съда, а следва да се преценява заедно с другите доказателства по делото. Ето защо и поради факта, че това 3 основание следва да е отразено в заповедта за прекратяване на трудовия договор, която не е представена като доказателство, обосновано е да се приеме, че не е доказано основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в удостоверението.

По делото са представени самолетни билети за пътувания на ищеца от гр. Билбао /Испания/ до гр. София, с оглед вземането на участие в съдебни заседания в СпНС и АСпНС, които според настоящия състав съответстват на представените протоколи за проведени открито с.з. в съдебната фаза на процесното наказателно производство, а относно направените разходи по тях счита, че не следва да ги обсъжда самостоятелно, тъй като въз основа на тях е изготвена ССЕ, чието заключение кредитира.

От последното се установява, че общата стойност на закупените билети за международни полети е 4444.44лв. Общо платените суми за хотелско настаняване са в размер на 1564.64 лв. Стойността на транспорта по направление гр. *** –гр. София при цена на еднопосочен билет 20 лева и 5 пътувания е 200лв., а стойността на 28 пътувания - при цена на еднопосочен билет 19 лева е 1064 лв. Тази стойност вещото лице е определило на база представеното удостоверение от 22.03.2023год. от „Юнион ивкони“ООД, в което се сочи, че в периода от 01.07.2015год. до 14.01.2016год. цената на автобусен превоз по направление гр. ***- гр. София е в размер на 20лв., а за периода от 15.01.2016год. до 31.12.2017год. редовната цена на автобусен превоз е 19лв.

Представени са преписи от статии, публикувани в електронни медии, в които е изложена фактология по т.нар. спецоперация „Захар“ и делото „Захарната афера“ с информация за хода на разследването, както и срещу кои лица се провежда. Видно е от статията на местен за гр. *** информационен сайт „Янтра днес“, че има самостоятелна статия за това, че Прокуратурата е повдигнала обвинение на И. Л. като участник в ОПГ за данъчни престъпления.

Установява се от информация на сайта на Прокуратурата на Република България от 06.01.2015год., че е внесен обвинителен акт срещу десет участници в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на данъчни престъпления (избягване установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи 5 размери) и ръководена от Г. Г..

Обвинителният акт от 200 страници засяга дейността на групата от 1 януари 2012г. до 15 май 2012 година. Посочено е участието на Л. като помагач на извършителите, чрез фирмата си „Л.“ ООД.

С договор от 05.02.2018г. ищецът е продал всичките си дялове в „Л.“ЕООД на „Алком“ ООД за сумата от 2 500 000лв., като това обстоятелство е вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството.

По делото са разпитани като свидетели И. И. и И. М., които заявяват, че са приятели на ищеца, което обстоятелство следва да бъде отчетено при обсъждане на показанията им. Първият твърди, че заради делото много приятели на Л. са спрели да общуват с него. Във връзка с участието му съдебните заседания се е налагало да пътува често и да нощува в гр. София, докато е живял в България, а след това да пътува от Испания.

4

Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел, че наказателното дело срещу ищеца е причина да загуби приходите от бизнеса си, тъй като това са обстоятелства които следва да се установят със съответни счетоводни документи, а и се опровергава от гореобсъдения договор от 05.02.2018г., с който ищецът е продал бизнеса си на висока цена, което е индиция, че бизнесът му не е бил губещ или ликвидиран. Свидетелят И. знае, че Л. е бил регистриран като адвокат, но не знае дали е практикувал. Относно преместването му да живее в Испания не сочи свои възприятия за факти, а прави изводи и свои оценки за възможната причина за това решение, а именно наказателното производство, поради което тези субективни изводи не следва да се кредитират като показания за непосредствено възприети факти.

Свидетелят И. М. заявява, че е работил в периода 2010г. – 2018г. в „Л.“ ООД и знае за извършените през лятото на 2012г. претърсвания в офиса на дружеството, както и в дома на ищеца. Свидетел е на това, че от офиса са иззети документи, а от разговор с Л. знае, че от дома му са иззети компютри и телефони.

Твърди, че ищецът никога преди това дело не е имал проблемни с полицията, прокуратурата и съда, поради което е бил много притеснен за децата си, тъй като *** е малък град. Според свидетеля ищецът е възприемал субективно отношението на хората, които го познават, че го порицават и са настроени срещу него.