Решение № 260053 от 27.11.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260053

27.11.2020 г., гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на осемнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя

Петрова

Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 379 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 379/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на И.В.М., подадена чрез адв. Ж.Г., против решение № 260103/23.07.2020 г., постановено по т.д. № 1642/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди (физически и психологически болки и страдания), претърпени вследствие на ПТП на 07.07.2017г., причинено от водача на МПС л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. №В1829РХ, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество за горницата над сумата от 17 000 лева до претендираните 40 000 лева.

Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон (чл. 52 от ЗЗД) с изложени съображения за определяне от окръжния съд на дължимото обезщетение в крайно занижен размер спрямо степента и характера на претърпените от него травматични и психически увреждания и за нарушение на принципа за справедливост. Молил е за отмяната му в обжалваната част и уважаване на иска в претендирания размер /с лихвите от ПТП/, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, чрез юрисконсулт Й.С., е подало писмен отговор, с който е оспорило въззивната жалба по съображения за правилността на решението в обжалваната му част и е молило за отхвърлянето й с присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в останалата му част /осъдителната за имуществените вреди изцяло и за неимуществените вреди до размер на 17 000 лв. ведно с лихвите, считано от датата на ПТП – 07.07.2017г. до окончателното й изплащане/.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът чрез адв. Г. е поддържал въззивната жалба и е молил за присъждане на разноските. Въззиваемият „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД с писмена молба е изразил становище за неоснователност на жалбата и е молил за присъдане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Възразил е срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от И.В.М., чрез адв. Ж.Г. от ВАК, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД искове по чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84 от ЗЗД: - за заплащане на сумата от 40 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на 07.07.2017г., причинено от водача на МПС л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег.

№В1829РХ, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на ПТП – 07.07.2017г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на същото ПТП, както следва следва: 1. по фактура № ********** от 25.06.2018г. - сумата от 300 лева за кинезитерапия, ведно със законната лихва считано от датата на издаването й до окончателното изплащане на сумата; 2. по фактура № ********** от 22.05.2018г. - сумата от 200 лева за кинезитерапия, ведно със законната лихва считано от датата на издаването й до окончателното изплащане на сумата; 3. по фактура № ********** от 04.08.2017г. - сумата от 945 лева за лечение с хипербарна оксигенация, ведно със законната лихва считано от датата на издаването й до окончателното изплащане на сумата; 4. По фактура № ********** от 08.05.2018г. - сумата от 300 лева за ЯМР изследване, ведно със законната лихва считано от датата на издаването й до окончателното изплащане на сумата; 5. фискални бонове: №0619 за сумата от 38 лева - за ортеза; №0005450 за сумата от 17.40 лева - потребителска такса; №04081730088 за сумата от 6.60 лева - лекарства; №012408 за сумата от 7 лева - лекарства; №0024558 за сумата от 9.12 лева - лекарства; №0197009 за сумата от 2.90 лева - потребителска такса;

№0197010 за сумата от 5 лева - потребителска такса; №0196943 за сумата от 30 лева - преглед; №03795230034 за сумата от 67.08 лева - лекарства; №03795240035 за сумата от 22.32 лева - лекарства; №001612 за сумата от 70 лева – преглед, всичките на обща стойност 275.42 лева, ведно със законната лихва считано от 15.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът

"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, е оспорил исковете, като е молил за отхвърлянето им, евентуално за намаляване размера на обезщетението, като релевантно към настоящото производство е възражението му за завишаване размера на претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди с оглед характера, вида и тежестта на уврежданията и претърпените болки и страдания.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязлата в сила част от решението на окръжния съд досежно обезщетението за имуществените вреди и обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 17 000 лв., са установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по договора за застраховка за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца при ПТП на

07.07.2017г. в гр. Варна от водача Т.П.Т. при управление на л.а. марка "Рено Меган Сценик" с per. № В 1829 РХ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника. С решение №1189/03.07.2018г. по АНД №2302 по описа за 2018г. на ВРС, V състав,

Т.П. Т. е бил признат за виновен в това, че на 07.07.2017г. при управление на л.а. марка "Рено Меган Сценик" с per. № В 1829 РХ, нарушил правилата за движение на ЗДвП и по непредпазливост е причинил на

И.М. средна телесна повреда, изразяваща се в: 1. счупване на дясната лопатка, обуславящо трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник за около 2.5 - 3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Установено е също така /прието като безспорно между страните/ по делото, че при пътнотранспортното произшествие, ищецът е управлявал мотоциклет марка „Ямаха“, че вследствие на произшествието е получил и открита рана на предната повърхност на дясното рамо и че на 28.03.2019г. е завел извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, плащане по която не е получил, предвид несъгласието му с размера. Установен с назначената и приета по делото автотехническа експертиза е механизма на произшествието, както и че сблъсъкът технически е бил непредотвратим от водача на мотоциклета и основната причина за загуба на контрол над мотоциклета е била съприкосновението с автомобила, както и че наличието на торби с бутилки на кормилната конзола не са довели до установената опасна ситуация и до ПТП. И.

М. не е нарушил чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП, т.к. не е предприел изпреварване на автомобила, а аварийна маневра с цел да го избегне, както и че е спазвал безопасна дистанция от лекия автомобил, а последният е пресякъл пътното и неправомерно не го е пропуснал. Предвид това, неоснователно се явява и възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия. По така установеното, оплаквания не са наведени пред настоящата инстанция.

Спорен пред апелативния съд е въпросът за размера на дължимото обезщетение, определено по реда на чл. 52 от ЗЗД.

Към момента на произшествието на 07.07.2017 г., ищецът е бил на 40 години и при инцидента е управлявал мотор. Приет е в Клиниката по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св.Анна –Варна“ АД в същия ден, където е лекуван до 10.07.2017 г. /три дни/ с диагноза „други уточнени локални инфекции на кожа и подкожна тъкан – дясно рамо с придружаващо заболяване „счупване на дясна лопатка“. Извършено му е почистване, лечение и зашиване на раната, както и имобилизация на дясната ръка в ортеза. Установено със заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експретиза е, че вследствие на процесното произшествие, ищецът е получил следните травматични увреждания в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие: счупване на дясна лопатка, обусловила трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни; разкъсно-контузна рана по предното лице на дясна раменна става, увреждане на ротаторния маншон на дясна раменна става, ожулвания в областта на десен долен крайник и увреждане на десния брахиален плексус, обусловили заедно и потделно временно разстройство на здравето неопасно за живота. На 22.01.2018 г. /т.е. около 6 месеца след произшествието/ ищецът е посетил невролог, който след електро –миографско изследване е установил увреждане на десен брахиален плексус /ограничена абдукция, елевация, ротация в дясно рамо/, като състояние след счупването на лопатката, като му е назначено медикаментозно лечение и физио и кинезитерапия. На 08.05.2018 г. /около десет месеца след произшествието/ е извършен и ядрено-магнитен резонанс на раменната става и е установена лезия на ротационния маншон. Според вещото лице, счупената лопатка е лекувана консервативно с имобилизация с ортеза за 30 дни, а след това е провеждан курс за раздвижване с обичаен срок за лечение 2 -3 месеца. Раната е обработена хирургично и е с обичаен срок за лечение 15-20 дни, а продължителността на лечението на плексусната увреда е обичайно 20-40 дни. Според вещото лице, по принцип лечението на увредения ротаторен маншон е оперативно, ако причинява ограничение на движенията в дясната раменна става и рецидивиращи болки, но при ищеца движенията в раменната става са констатирани в пълен обем, неболезнени и не се налага оперативно лечение. Според експерта, след третия месец той е могъл да започне трудова дейност. Два месеца след инцидента, И.М. изпитвал затруднения с ръката, като жена му го возела с колата /св. П.Ж./, имал болки в рамото и дълго време правил рехабилитация /св. Н.Д./. Според заключението на съдебно –психиатричната експретиза, след произшествието ищцецът е реагирал с прояви на дезадаптация спрямо последиците на стресогенното събитие - първоначално със симптомте на Остра стресова реакция F43.0, с последващо Разстройство в адаптацията F43.2 в рамките на година и Специфична фобия F40.2 спрямо ситуации напомнящи инцидента, като последните продължават да персистират и към момента. Вещото лице е посочило, че няма налична медицинска документация за психичното състояние на ищеца след инцидента и тежестта на състояниято му, като заключенито е извършено на база казаното от него /анамнеза/, от наблюдението по време на изследването и на база професионалния опит на експерта. Според обясненията на специалиста в съдебно заседание, психична травма винаги има при такива ситуации като става въпрос за внезапно психогенно събитие, което е довело до излизане от обичайния ежедневен ритъм.

Това са нармални психологични до известна степен реакции, но така или иначе те водят до някакво разстройство в адаптацията. Според експерта, в случая не е имало противоречие между отговорите на обследвания, психичния му статус и наблюдението. Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, защото същото е обективно и компететно дадено, обосновано е и почива на професионален опит на специалиста в изследваната област. В подкрепа, че ищецът е изживял посочените стресови реакции, са и показанията на свидетелите П.Ж. и Н.Д., които са споделили, че след произшествието И.М. бил психически разстроен, затворил се, чувствал се безполезен, че не може да помага за децата, не можел и не искал да шофира, като катастрофата оставила психологическа следа. Следва да бъде отчетено в тази връзка обаче, че междувременно отношенията на ищеца в семейството му са се влошили и той е преживял развод /св. Н.Д./, поради което и част от негативните му преживявания, сочени от свидетелите и вещото лице, следва да бъдат отнесени и към това събитие, като няма доказателства, а и житейско оправдание и основание да се приеме, че бракът му е бил провален, вследствие на катастрофата и промяната му.

Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c851a95b-a3e1-483c-b24c-bafb0c0a9797