Решение № 1230 от 16.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1230 гр. Варна, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20263110202422 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. В. Д., с ЕГН **********, с адрес: ******, подадена чрез процесуалния му представител адв. Й. А. от Адвокатска колегия – Варна, със съдебен адрес: *********, против Наказателно постановление № 25-0819-000581 от 21.02.2025 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. (петдесет лева), равностойни на 25.56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента), и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 (десет) контролни точки.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление и се прави искане за неговата цялостна отмяна. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление не му е било надлежно връчено, поради което като дата на връчване следва да се приеме датата на получаване на препис – 21.05.2026 г. По същество поддържа, че не е извършил вмененото му деяние виновно, тъй като страда от 1 заболяване, което не му позволява да ползва обезопасителен колан, за което при проверката бил уведомил контролния орган и представил съответен медицински документ. Навеждат се възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващи се в липса на достатъчно пълно фактическо описание на нарушението и непосочване на категорията на управляваното моторно превозно средство. Възразява се и срещу отнемането на 10 контролни точки с твърдение, че в НП не е цитиран конкретен законов текст за отнемането им. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на 245.00 евро с включен ДДС.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от упълномощения процесуален представител адв.Й.

А. от АК-Варна, който поддържа жалбата на посочените основания, ангажира писмени доказателства и пледира за отмяна на атакувания санкционен акт и присъждане на съдебните разноски.

Въззиваемата страна – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния представител гл. юрк. К.Л.А., с които жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че административнонаказателното производство е проведено при спазване на процесуалните правила, нарушението и вината са безспорно доказани, а санкцията е законосъобразно определена. Излагат се съображения за неприложимост на института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за потвърждаване на наказателното постановление, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена по реда на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.02.2025 г. около 13:36 часа в гр. Варна жалбоподателят Д. е 2 управлявал лек автомобил марка „****“, модел „****“, с регистрационен номер ****, собственост на З. Д.а. Движението е осъществявано по бул. „Цар Освободител“ в посока изхода на града, като в района до „Дом на камиона“ превозното средство е било спряно за проверка от полицейски служители при сектор „Пътна полиция“ – ОД МВР – Варна. При извършената на място проверка контролните органи са констатирали, че водачът Д. по време на движение на превозното средство не използва обезопасителния колан, с който автомобилът е фабрично оборудван.

За констатираното нарушение младши автоконтрольор Г. П. е съставил на място в присъствието на свидетеля К.Е. Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3317918 от 06.02.2025 г. срещу Д. В.

Д. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на водача, който се е запознал със съдържанието му, подписал го е без възражения и е получил екземпляр от него срещу разписка на същата дата – 06.02.2025 г. В законоустановения 7-дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу съставения акт.

Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, на 21.02.2025 г. началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, надлежно оправомощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е издал обжалваното Наказателно постановление № 25-0819-000581, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП на нарушителя е наложена глоба в размер на 50.00 лв.

(25.56 евро) и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

По делото е приложен картон на наказателното постановление от Автоматизираната информационна система „Административнонаказателна дейност“ (АИС АНД) на МВР, от който се установява, че на 18.07.2025 г. в 15:02:07 часа по електронен път (online трансакция) е извършено плащане на сумата от 40.00 лв. (20.45 евро), съответстваща на 80 на сто от размера на наложената глоба по реда на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е оспорено пред съда с жалба, изпратена чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 03.06.2026 г., заведена в ОДМВР – Варна под рег. № 819000-27204 от 03.06.2026 г. и депозирана в Районен съд – Варна на 09.06.2026 г.

3

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан актосъставителят св. П., който потвърждава, че нарушението е констатирано през светлата част на денонощието при добра видимост и че водачът ясно е възприет да управлява без поставен обезопасителен колан. Свидетелят пояснява общата практика на контролните органи при проверка на лица, твърдящи здравословни проблеми, като заявява, че поради изминалия период от време няма конкретен спомен жалбоподателят да му е представял медицинска документация на място.

От страна на жалбоподателя по делото са представени: Амбулаторен лист от 04.12.2022 г., Амбулаторен лист от 23.02.2024 г. и Етапна епикриза от 18.05.2026 г., издадена от Медицински център „Валем 2000“ ЕООД – гр. Варна чрез лекуващия лекар Д-р Д. И. (кардиоревматолог), в която е отбелязана терапия и текст: „чувство на задушаване, не се препоръчва поставяне на колан при шофиране“.

Така установената фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства: АУАН серия GA № 3317918 от 06.02.2025 г.; НП № 25-0819-000581 от 21.02.2025 г.; картон на НП от АИС АНД; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; справка за нарушител/водач на ОДМВР – Варна; потвърждение за връчване през ССЕВ; приобщените медицински документи; както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля П., които съдът кредитира изцяло като последователни, логични, обективни и съответстващи на писмените материали.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирано лице – адресат на наказателното постановление, имащо правен интерес от оспорването. Доколкото по делото липсва надлежно оформена разписка за лично връчване на хартиения препис на НП с подпис на лицето, а се съдържат данни за плащане на 80% от глобата по реда на чл. 79б от ЗАНН на 18.07.2025 г. и подаване на жалба след узнаване и получаване на препис на 21.05.2026 г., съдът намира, че жалбата следва да бъде разгледана по същество относно цялостната материална и процесуална законосъобразност на акта, включително с оглед разпореденото в него отнемане на контролни точки.

4

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на актовете и да налагат тяхната отмяна.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, в рамките на неговите правомощия съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Обжалваното наказателно постановление е издадено от материално и териториално компетентен наказващ орган съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 във връзка с ал. 1, б. „б“ от ЗАНН – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, изрично оправомощен в т. 3.11 от цитираната министерска заповед. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство и за издаване на санкционния акт.

АУАН и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от закона реквизити съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно, пълно и непротиворечиво, като са посочени датата (06.02.2025 г.), часът (13:36 ч.), точният адрес на местоизвършването (гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ в посока изхода на града, до „Дом на камиона“), конкретното управлявано моторно превозно средство, обстоятелствата, при които е осъществено деянието (управление в движение без използване на наличния в автомобила обезопасителен колан), нарушената правна норма и приложимата санкционна разпоредба. По този начин правото на защита на наказаното лице не е било ограничено и то е могло да разбере в пълен обем какво нарушение му е вменено и какви факти са положени в основата на административното обвинение.

Неоснователно е възражението в жалбата, че липсата на изрично буквено отбелязване на категорията на автомобила в текста на акта и постановлението съставлява съществено нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на двата документа превозното средство изрично е индивидуализирано като „лек автомобил **** ****“ с държавен контролен номер. По дефиниция съгласно Закона за движението по 5 пътищата леките автомобили представляват моторни превозни средства от категория M1, предназначени за превоз на пътници. Доколкото чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП обхваща категории M1, M2, M3 и N1, N2, N3, управлението на лек автомобил без поставен колан безусловно попада в приложното поле на законовата забрана. Индивидуализацията чрез марка, модел, вид („лек автомобил“) и регистрационен номер е напълно достатъчна за определяне на характера на превозното средство и не поражда никакво съмнение относно приложимостта на нормата.

От материалноправна страна деянието е безспорно доказано.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да използват обезопасителните колани, с които превозните средства са оборудвани. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН има доказателствена сила за отразените в него фактически констатации до доказване на противното. В настоящото производство жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят констатацията, че автомобилът е бил оборудван с обезопасителен колан и че водачът не го е използвал по време на движение.

Съдът намира за неоснователно възражението, че спрямо жалбоподателя е било налице изключение по смисъла на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (лица, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан). За да се приложи това изключение, по делото следва да бъде доказано по несъмнен начин, че към точния момент на извършване на проверката – 06.02.2025 г., здравословното състояние на водача обективно е изключвало възможността за поставяне и използване на колан. Представените Амбулаторни листове от 04.12.2022 г. и 23.02.2024 г. удостоверяват проведени медицински прегледи и назначена терапия за общи хронични заболявания (артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, ставни оплаквания), но в тях липсва каквото и да било лекарско предписание, заключение или препоръка, че тези заболявания обуславят невъзможност за поставяне на обезопасителен колан при шофиране. От своя страна представената Етапна епикриза от 18.05.2026 г., съдържаща вписването „не се препоръчва поставяне на колан при шофиране“, е съставена повече от една година и три месеца след датата на нарушението. Този документ отразява моментното здравословно състояние на лицето към май 2026 г. и не притежава обратно действие, поради 6 което с него не може да се установи със задна дата, че към 06.02.2025 г. физическото състояние на жалбоподателя не е позволявало използване на колан. Показателно е и обстоятелството, че при съставянето на АУАН на 06.02.2025 г. жалбоподателят собственоръчно е вписал, че няма възражения и не е представил какъвто и да е медицински документ пред контролните органи.