Решение № 2770 от 18.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2770 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330104503 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № *, ап. * против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, с която се предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 8 от договор за потребителски кредит от **** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е недействителна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 316,02 лева, представляваща заплатена сума при начална липса на основание по договора за периода от 21.02.2020 – 30.12.2022г., а именно: недействителна клауза за неустойка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /28.03.2023г./ до окончателното й изплащане /съобразно допуснатото увеличение на иска, обективирано в протокол от с.з., проведено на 16.05.2024г./.

В исковата молба се твърди, на **** г. ищецът сключил с ответното дружество договор за кредит по силата на който му били представени в собственост заемни средства в размер от 800 лева при фиксиран лихвен процент по заема 40.05% годишен процент на разходите – 48.75%. Съгласно чл. 6 от договора, заема следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които да отговаряли кумулативно условия да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по други договори за заем, да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем сключени със заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активи, така и по погасени задължения, съгласно справочни данни на ЗКР към БОН, да представят 1 служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл. 6 от договора, респ. на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за кредит от договора, същия дължал неустойката визирана в чл. 8 на кредитора в размер на 316.02 лева, която следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащания за неустойка. Твърди сe, че целта на фирмата за бързи кредите с условията по кредита за банкови гаранции или поръчители била да се заобиколи разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или банкова гаранция е загубила присъщата на неустойка обезпечителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Сочи, че предвидената неустойка в размер на 316.02 лева е загубила присъщите за неустойката обезпечителна функция, като заемодателя не търсел обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезпечението не служило за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водело до скрито оскъпяване на кредита и създало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Посочва се, че на плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения създаващи условия кредитополучателя да не може да изпълни отговорното си задължение, като за кредит от 800 лева, поръчителя по същия трябвало да е с доходи от 3920 лева, което било в пъти повече от заемната сума. Ограничение в договора за заем било налице и по отношение на изискванията относно лицата, които можело да поръчителстват – те да могат да бъдат само физически, но не и юридически. Посочва се също че гарантите трябвало да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото сумата по кредита, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор.

Ограничението относно получавания трудов доход било необосновано, тъй като физическо лице можело да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага с движимо и недвижимо имущество, с което да отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД. Твърди се, че така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излязла извън присъщата и обезпечителна функция. Неустойката по спорния договор имала санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението препятствия, противоречало на принципа на добросъвестността, тъй като целяло да създаде предпоставки за начисляването на неустойка. По изложените съображения, неустойката излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите и функции. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя била добавка към възнаградителната лихва на търговеца и го обогатявало неоснователно. С оглед горе изложеното моли исковете да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава 2 иска. Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото. Сочи се, че ответното дружество не е претендирало от ищеца заплащането на неустойка, не е изпращало покани, уведомления и други съобщения в тази връзка. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Страните не спорят, а и от приетия по делото Договор за паричен заем № **** към искане № **** от **** г. се установява, че на ищеца е предоставена в заем сумата от 800 лева при фиксиран лихвен процент от 40.05% и ГПР- 48,75% платима на три месечни вноски в размер на 284,66 лева всяка от тях. Посочена е в договора общо дължимата сума853,98 лева В разпоредбата на чл. 6 от Договора е предвидено задължение за обезпечаването му посредством банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които да отговаряли кумулативно условия да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по други договори за заем, да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем сключени със заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активи, така и по погасени задължения, съгласно справочни данни на ЗКР към БОН, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл. 6 от договора, респ. на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за кредит е предвидено, че същият дължи неустойка в размер на 316.02 лева, която следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за паричен заем от **** г. и искане за сключване на договор за кредит. от заключението на приетата по делото съдено-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Д. С. се установява, че в чл. 8 от приетия по делото Договор за паричен заем от **** г. е предвидено задължение за заплащане на неустойка в размер на 316,02 лева при непредоставяне на обезпечение от страна на заемополучателя.

С посочената неустойка заемът би се оскъпил с 39,5025%.

При извършена справка в счетоводството на „Сити Кеш“ ООД се установява, че за периода от 21.02.2020г. до 30.05.2020 от А. Л. са платени общо 1170 лева по Договор за паричен заем от **** г., с които са погасени главница в размер на 800 лева, неустойка в размер на 316,02 лева ии договорна лихва в размер на 53,98 лева. С извършените плащания напълно е погасено задължението по процесния договор за кредит.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за паричен кредит, усвояването на сумата от 800 лева от ищеца, както и че по договора същият е заплатил сумата от общо 1170 лева, в това число- главница 800 лева, неустойка в размер на 316,02 лева и договорна лихва в размер на 53,98 лева.

С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, то съдът следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на 3 същата.

Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.

По отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, съдът намира следното:

В разпоредбата на чл. 15 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора като обезпечение физическо лице поръчител, което да отговарят на изброените в клаузата условия. При неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Предвидено е в договора неустойката да се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение.