Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6456 от 27.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10954/2026
Вид
Решение № 6456
Подписан
27.10.2026
В сила
27.10.2026
Състав
Нели Алексиева, Валерия Родопова Диева, Елена Светлинова Шипковенска

Цитирани разпоредби

  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 6456 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело № 20261100510954 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на С. М. М. срещу отказ от 22.06.2026 г. на частен съдебен изпълнител Н.М., рег. № 841 КЧСИ, по изп. д. № 20158410406753, да прекрати изпълнителното производство, на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят намира обжалвания отказ за незаконосъобразен, немотивиран и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и правото му на защита. Счита, че правата му са нарушени, тъй като в обжалвания акт не е посочено кое е последното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия и кога е направено то; не е посочено кое е последното годно изпълнително действие; кои действия съдебният изпълнител счита за прекъсващи срока за перемция. Посочва, че от акта не става ясно дали съдебният изпълнител е извършил проверка на цялото изпълнително дело и защо е приел, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Излага доводи, че изпълнителното производство следва да се счита прекратено по силата на закона, ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, с които може да бъде прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

1

Иска от съда да отмени обжалвания отказ на частния изпълнител, като му даде указания да постанови прекратяване на изпълнителното дело и вдигне всички действащи обезпечителни и изпълнителни мерки. Претендира направените разноски.

Препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело „Макроадванс“ АД, като в законоустановения срок е подадено възражение срещу жалбата, в което се излагат доводи за нейната неоснователност.

Съдебният изпълнител по изп. д. № 20158410406753 е изложил подробни мотиви по обжалвания отказ, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Изпълнителното производство е образувано на 23.06.2015 г. по молба на „Макроадванс“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 01.10.2014 г., издаден от СРС, по гр. д. № 39296/2014 г., с който длъжникът С. М. М. е осъдена да заплати на кредитора главница по договор за банков кредит в размер на 9098.46 лв., ведно със законна лихва за периода от 16.07.2014 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава по договора в размер на 1487.97 лева и направените в заповедното производство разноски. С молбата взискателят иска да бъдат предприети действия по принудителното събиране на присъдените с изпълнителния лист суми, както и на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. С молбата взискателят е поискал и да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и всички други банки на територията на РБългария.

В изпълнение на възложеното с молбата за образуване на делото по чл. 18 от ЗЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника, с разпореждане от 23.06.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД, както и запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо от работодателя „БонанзаБачорски“ ООД.

Запорни съобщения за така наложения запор са изпратени до 2 банките на 25.06.2015 г., като са постъпили отговори, че по откритите сметки на длъжника „Юробанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД няма парични средства, които да бъдат преведени в изпълнение на наложения запор. При връчване на запорното съобщение на работодателя, последният е заявил, че лицето не е негов служител.

На 14.08.2015 г. взискателят отново е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 19.11.2015 г. взискателят е информирал съдебния изпълнител за постигнато с длъжника споразумение от 01.10.2015 г. за разсрочено изпълнение на задължението по изпълнителното дело, във връзка с което и по молба на длъжника е поискал от съдебния изпълнител да вдигне наложения запор на банковите сметки на длъжника, открити в „Уникредит Булбанк“ АД, където се превежда трудовото му възнаграждение.

На 20.11.2015 г. съдебният изпълнител вдига наложения запор на банковите сметки на длъжника, открити в „Уникредит Булбанк“ АД.

На 30.03.2016 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, след като съдебният изпълнител извърши справка за регистриран трудов договор на длъжника.

На 10.10.2016 г. взискателят иска да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника, открити в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

Такъв запор е наложен на 12.10.2016 г.

На 25.05.2017 г. взискателят иска да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, установени след извършена от съдебния изпълнител справка.

На 02.08.2018 г. взискателят иска да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, установени след извършена от съдебния изпълнител справка.

С разпореждане от 22.04.2019 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, който да се състои на 25.06.2019 г.

На 14.10.2019 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо от работодателя „Принцес хотел“ АД.

На 22.10.2019 г. взискателят е информирал съдебния изпълнител за постигнато с длъжника споразумение за доброволно погасяване на дължимите суми, във връзка с което е поискано съдебният изпълнител да вдигне наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Този запор е 3 вдигнат на 23.10.2019 г.

На 05.08.2021 г. взискателят иска да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и върху установените от съдебния изпълнител негови банкови сметки. На същата дата е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо от „Сентръл парк хотел София“ АД. На 08.10.2021 г., в изпълнение на така наложения запор, по изпълнителното дело е постъпила сумата от 2.93 евро.

На 14.02.2022 г. взискателят иска да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, като го уведомява, че по банковата сметка, открита в „Банка ДСК“ ЕАД, от образуване на делото до 26.01.2022 г. са постъпвали доброволни вноски в общ размер на 950 лева.

На 24.02.2022 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо от 120-то ОУ. На 14.03.2022 г. съдебният изпълнител е уведомен от третото задължено по запора лице, че от 14.03.2022 г. трудовото правоотношение с длъжника е прекратено.

На 10.10.2023 г. взискателят иска да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника. На 20.11.2023 г. е наложен запор на вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД.

На 04.04.2024 г. взискателят иска да наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 06.06.2024 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо от ЕТ „Рокай-В.З.“ На 29.01.2025 г. взискателят иска да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 03.02.2025 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо от Столична община, район Красна поляна. В отговор третото задължено лице признава вземането, но заявява, че трудовото възнаграждение е под минималната работна заплата и не може да преведе суми по наложения запор на съдебния изпълнител.

На 22.05.2026 г. взискателят иска да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и банковите сметки, които бъдат установени след извършена от съдебния изпълнител справка.

Длъжникът е искал да се запознае с изпълнителното дело със заявления от 31.07.2020 г.; 03.02.2021 г. и 20.11.2023 г., като е удостоверено, че 4 във връзка с тези заявения делото е било предоставено на упълномощените от длъжника адвокати. По искане на длъжника от 03.04.2023 г., на 08.04.2024 г. е изготвена справка на длъжника за задълженията му по изпълнителното дело, която е получена от него на 10.04.2024 г.

Със заявление от 18.06.2026 г. длъжникът иска прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като с обжалваното в настоящето производство разпореждане от 22.06.2026 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи тази молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. Предпоставка за настъпване на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за прекъсване на давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, но не и за наличието на горепосоченото прекратително основание. Тази разпоредба представлява санкция за тези кредитори, които за един сравнително дълъг период от време бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права.

Прекратяването на изпълнителното производство не означава, че имуществените права на кредитора, които са били предмет на принудителното изпълнение, се погасяват с прекратяване на делото, но освобождава 5 длъжника от ограниченията, наложени му в хода на водения спрямо него изпълнителен процес. Доколкото взискателят продължава да бъде носител на материалното си право на вземане, същият разполага с възможността отново да поиска образуване на изпълнително дело срещу длъжника. Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 2/2013 г. изпълнителните действия, които са от категорията на тези, прекъсващи законово установения двугодишен срок по смисъла на чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК са следните: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Противно на поддържаното в жалбата, липсата на изложени от съдебния изпълнител мотиви в обжалвания акт защо приема, че не е налице прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не представлява незаконосъобразност на постановения акт, която да обуслови неговата отмяна от съда. Актовете и действията на съдебния изпълнител имат за цел да осигурят своевременното развитие и приключване на изпълнителното производство, по предварително установените в закона правила за това, поради което липсва нормативно предвидено изискване тези актове и действия да бъдат мотивирани. Такива мотиви следва да бъдат изложени при подадена жалба срещу съответното действие или акт на съдения изпълнител – арг. от чл. 436, ал. 3 от ГПК, като тези мотиви се изпращат на Съда, заедно с преписката по постъпилата жалба, в това число и препис на изпълнителното дело. Настъпването на перемцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е обективен факт, който не зависи от волята на съдебния изпълнител, като последният единствено констатира наличието, съответно липсата на това прекратително основание. В този смисъл липсата на изложени мотиви в процесния акт по никакъв начин не нарушава правото на защита на длъжника, доколкото същият е имал достъп и възможност да се запознае с изпълнителното дело, съответно да установи обстоятелствата, които са относими към разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.