Разпореждане № 5292 от 06.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5292 гр. Кюстендил, 06.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520102392 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ет. 1, офис 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 511,29 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 06.09.2025 г.; 34,68 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 06.09.2025 г. до 03.06.2026 г.; 285 евро – такса ангажимент; законната лихва за забава върху главницата от 04.06.2026 г. до окончателното изплащане.

С разпореждане от 08.06.2026 г. съдът е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи дали длъжникът е погасил всички или част от дължимите суми по договора, включително такса ангажимент, респективно в какъв размер.

В предоставения от съда срок указанията му не са изпълнени.

В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33;

Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно задължението на националните 1 съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора (Решение от 21.04.2016 г. по дело C‑377/14 на СЕС, т. 67; Решение от 04.10.2007 г. по дело C-429/05, т. 61 и 65). Като коментира особеностите на заповедното производство в други държави, СЕС приема, че специфичните характеристики на това производство не могат да представляват фактор, който би могъл да засегне правната защита, от която се ползва потребителят по силата на разпоредбите на Директива 93/13 (Решение от 04.06.2009 от C-243/08, т. 55).

Поради това съдът може да дава указания, чрез които да изясни обстоятелствата около претендираното от потребителя задължение. Вж. в този смисъл и практиката на български съдилища: Определение № 17 от 10.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 503/2023 г. на Окръжен съд – Шумен, Определение № 343 от 21.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 269/2023 г. на Окръжен съд – Търговище и др.

В случая съдът е поискал информация за плащанията, тъй като е длъжен да ги приспадне от всички недължимо платени суми по договора за кредит.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане. В случая съдът намира, че таксата „Ангажимент“ представлява установено задължение на кредитополучателя, свързано с управление и връщане на кредита, поради което клаузата за дължимост на таксата е уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита. Тази такса представлява скрита възнаградителна лихва, т.е. уговорена е единствено с цел неоснователно обогатяване на кредитора. Вж. в този смисъл Определение № 1544/21.05.2025 г. по в.ч.г.д № 1194/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Очевидно е, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса „Ангажимент“ е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, защото е уговорена във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Няма данни клаузата да е уговорена индивидуално – напротив, част е от бланков договор на заявителя.

В случая съдът трябва да приспадне от претендираните суми заплатените от потребителя суми за такса ангажимент, ако има такива. Според Решение от 19.06.2025 г. по дело C-396/24 на СЕС („Lubreczlik“), § 44, разпоредбата чл. 7, § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, съгласно която, когато договор за кредит е 2 обявен за нищожен, тъй като съдържа клауза, квалифицирана като неравноправна, търговецът има право да иска от потребителя връщане на цялата номинална сума по отпуснатия кредит, независимо от размера на погасителните вноски, изплатени от потребителя в изпълнение на този договор, и независимо от остатъка от дължимата сума. Тази практика следва да се приложи по аналогия и за хипотези, в които договорът не е изцяло нищожен, а са нищожни само отделни негови клаузи. Идеята е потребителят да не трябва да води отделен процес, а неоснователното обогатяване да се отстрани незабавно.

Принципно възможността за приспадане се допуска и от Решение от 30.06.2022 г. по дело C‑170/21 на СЕС („Профи Кредит България“ ЕООД“). В него е направен извод, че чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО не предвижда задължение за служебно приспадане на суми, платени по неравноправна клауза. На националната юрисдикция обаче са дадени указания да прецени дали в такива случаи не се накърняват принципите на равностойност и ефективност.

Според настоящия съд принципът на равностойност ще е нарушен, ако не се извърши приспадане при неравноправни клаузи. Както самият СЕС сочи в решението си, прилагането по аналогия на чл. 19, ал. 6 ЗПК, разглеждан във връзка с член 76 от ЗЗД, би позволило в рамките на производство за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, основано отчасти на неравноправна клауза, да се извърши и служебно прихващане по-специално на плащанията, извършени въз основа на тази клауза, така че да не е необходимо засегнатият потребител да започва отделно производство, за да си възстанови неправомерно платените суми. Това на практика означава, че според СЕС принципът на равностойност изисква приспадане и в случаите на неравноправна клауза.

В решението на СЕС се сочи, че принципът на ефективност по принцип не е нарушен само поради това, че потребителят трябва да води отделен процес, за да събере вземането си. Макар че настоящият състав не е съгласен с този извод (а и решението позволява именно на националния съд да направи преценката), в случая е достатъчно, че би се стигнало до нарушение на принципа на равностойност.

В българската съдебна практика приспадане в подобна хипотеза е допуснато например в Решение № 413/29.06.2020 г. по в.т.д № 271/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

Предвид неизпълнението на указанията на съда, заявлението за издаване на заповед за изпълнение подлежи на отхвърляне изцяло.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 8301/04.06.2026 г. по входящия регистър 3 на Районен съд – Кюстендил, подадено от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ет. 1, офис 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 511,29 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 06.09.2025 г.; 34,68 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 06.09.2025 г. до 03.06.2026 г.; 285 евро – такса ангажимент; законната лихва за забава върху главницата от 04.06.2026 г. до окончателното изплащане.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4