Решение № 155 от 10.06.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. гр. Хасково, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200272 по описа за 2026 година Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят – А. Р. П., ЕГН **********, от гр.***, *****, е депозирал жалба против Наказателно постановление №26-1253000323/05.03.2026г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за това, че на 09.02.2026г. в 22:30 часа, в община Хасково, на път Общински № HKV1123 - път номер 50625, в посока от с.Спахиево към с.Сираково, на около 2 км. преди с.Сираково управлява лек автомобил „*******“ с рег.№ ****, собственост на Е.Д.Т. от *****, като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия (снеговалеж, заснежен път) на ляв завой водача губи контрол над управляваното МПС, излиза в дясно по посоката си на движение извън пътя и пада в коритото на река, реализира ПТП с пострадали лица, с което за виновното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 (триста) лева.

В жалбата е посочено, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се посочват аргументи за нарушения на процесуалните правила, моли се за неговата отмяна.

В с.з. жалбоподателят- редовно призован, не се явява, не взема становище по жалбата си. Постъпиело е писмено становище и искане от упълномощен по делото процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление.

Изтъква доводи в тази насока, претендира и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

АДМ.НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН – Началник група в ОД-МВР-Хасково, 1

Сектор „Пътна полиция“- редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В писмено становище моли да не се уважава постъпилата жалба, а наказателното постановление да бъде потвърдено. Прави алтернативно искане и възражение за прекомерност на разноските от другата страна при уважаването й.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебно заседание такива, съдът установи следното:

На 09.02.2026г. около 22,30ч. бил получен сигнал в Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково, за станало ПТП в района преди с.Сираково.

Дежурният полицейски служител изпратил на място двамата полицейски служители, които същата вечер изпълнявали служебните си задължения- св.А.

А. и св.А. Ч.. Пристигайки на място- Общински път № HKV1123 - път номер 50625, в посока от с.Спахиево към с.Сираково, на около 2 км. преди с.Сираково, същите установили лек автомобил – „*******“ с рег.№ ****, собственост на Е.Д.Т. от гр.Хасково, като автомобилът бил извън пътното платно, паднал в коритото на река. В същото време атмосферните условия били лоши- снеговалеж, заснежен път. Контролните органи установили, че автомобилът на ляв завой е излязъл в дясно по посоката си на движение.

Установили, че водач на този автомобил е настоящия жалбоподател- А. Р. П. от гр.***, като в същия автомобил пътувало и още едно лице, което било пострадало при излизане на автомобила от пътното платно и откарано до ЦСМП-Хасково за оказване на медицинска помощ.

За констатираното нарушение, св.А. А. съставил на водача П. АУАН серия GA, №4063156/10.02.2026г., в който е описано че е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Актът е подписан от водача П. без да посочва възражения.

Въз основа на така съставения акт било издадено и предметното на делото НП №26-1253-000323/05.03.2026г. на Началник група в ОД-МВРХасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за описаното по-горе нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП на водача П. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 (триста) лева.

Постановлението е било връчено на жалбоподавателя на 15.03.2026г. видно от описаното в получената писмена справка от АИС-АНД, а жалбата против него е получена в административно- наказващия орган на 19.03.2026г.– видно от поставения входящ номер - т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от АУАН серия GA,

№4063156/10.02.2026г., НП №26-1253-000323/05.03.2026г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, както и от показанията на актосъставителя А. А. и на свидетеля по съставянето на акта А. Ч..

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Подадена е жалба от лице на което по реда на ЗДвП е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от същия закон, против издаденото НП е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което жалбата се разгледа по същество. Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

2

При съставяне на АУАН серия GA, №4063156/10.02.2026г. като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

При издаване на обжалваното НП като цяло е описано правилно извършеното от жалбоподателя нарушение. Текстовото описание съответства на цифрово изписаното в АУАН нарушение, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. ".

Налице е изводимо задължение за водачите, да управляват ППС със скорост, съобразена с неизчерпателно изброените в цитираната правна разпоредба, пътни условия, за да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Видно е, че при описаните и приети по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение и поконкретно – не е съобразил скоростта на движение на управляваното от него МПС, с метеорологичните условия- а именно заснежен път и снеговалеж, в резултат на което излизайки от лентата за движение преминава през участък с дървета и попада в коритото на река, причинявайки ПТП не само с материални щети по автомобила, но и с пострадало лице- пътуващо в същия автомобил. Тук следва да бъде отбелязано, че както в обстоятелствената част на АУАН, така и в тази на НП съдържат конкретно описание, че скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, е била несъобразена с атмосферните условия, които са посочени конкретно какви са били. Касае се за скорост на управление на МПС от страна на жалбоподателя, която е била несъобразена с пътните условия и която се явява непосредствената причина, довела до противоправния резултат – ПТП с материални щети и пострадало лице.

Съобразно показанията на разпитаните свидетели- полицейски служители, идвайки на мястото на произшествието същите са установили снеговалеж и снежна покривка върху пътната настилка. В случая не е предмет на настоящото производство дали снегопочистващите структури са изпълнили задълженията си и дали носят съответна отговорност. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е ясна относно задълженията на водачите на МПС- без да се поставя под условие коя от структурите, поддържаща пътя си е изпълнила задълженията или не. За водачите е налице задължението да съобразят скоростта си на движение съобразно описаните обстоятелства, независимо от кого са причинени или предизвикани. И двамата свидетели в показанията си са категорични, че пътната настилка е била заснежена, като освен автомобилът на жалбоподателя, по същата пътна лента след инцидента са преминали и други автомобили, без да е налице причинено ПТП или излизане извън лентата за движение.

Съдът кредитира техните показания като конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно 3 обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Също така показанията на актосъставителя и свидетеля кореспондират напълно с приобщените като доказателства по делото писмени документи.

Следва да се отбележи, че съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят не е посочил обстоятелства или данни, които да го оневиняват в причиненото ПТП в резултат на несъобразена с пътните условия и релефа на местността скорост.

Следователно от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят П., като водач на МПС, при движение с несъобразена скорост с пътните условия /снеговалеж, заснежен път/, е загубил контрол над управляваното МПС, излязъл е вдясно по посоката си на движение извън пътното платно и с автомобила си е попаднал в коритото на река, като е реализирал ПТП с пострадало лице, пътуващо в автомобила и материални щети по същия автомобил.

Причиняването на ПТП е съставомерен елемент на деянието за квалифицирането му като административно нарушение, наказуемо по чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП. В случая изложената в наказателното постановление фактическа обстановка е пълна и включва всички обстоятелства, свързани с обективните признаци от състава на нарушението, които не само, че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна. Описанието на нарушението съдържа всички факти и обстоятелства от съставомерен характер - изрично е посочено в какво точно се изразява ПТП по смисъла на легалната дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП.

Съгласно §6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По делото се доказа, че при процесното събитие – настъпилото излизане от пътното платно и спирането в коритото на река, са настъпили не само материални щети, но и пострадало лице-поради което е налице ПТП по смисъла на закона. Относно приложението на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, са посочени конкретни действия от страна на жалбоподателя по движение с несъобразена скорост с пътните условия – снеговалеж и заснежен път, и съответно обуславящи извършване на вмененото му нарушение. Съгласно чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с 4 конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т. е. при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие. В конкретния случай се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събрания доказателствен материал може да се направи извод относно скоростта, с която се е движил в посочения участък от пътя управляваният от жалбоподателя лек автомобил, и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътните особености. В тази насока, и от вида и характера на причинените телесни наранявания и съответните имуществени вреди на управлявания автомобил, може да се направи категоричен извод, че скоростта на движение на автомобила не е била съобразена с пътните условия - снеговалеж и заснежен път, в резултат на което е реализирано ПТП с пострадало лице и материални щети по автомобила.