Решение № 3768 от 22.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3768 гр. Пловдив, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330111290 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от С.

М. С. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД за заплащане на сумата от 10 лева, предявена като частичен иск от общо вземане в размер на 677 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем от 03.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 03.01.2022 г. е получил от ответното дружество заемна сума в размер на 1000 лева. Поддържа, че впоследствие е извършил плащания по правоотношението в общ размер на 1677 лева, с което е погасил изцяло получената главница и е заплатил допълнително сумата от 677 лева без правно основание. Излага, че договор не му е бил предоставен и ответникът не е доказал наличието на валидно основание за получаване и задържане на сумите над размера на предоставения заем. Поради това претендира връщането им като дадени при начална липса на основание.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че плащанията са извършени въз основа на валидно облигационно правоотношение и 1 съответстват на дължимите по договора суми.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

От фактическа страна

По делото е безспорно установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 1000 лева. Това обстоятелство се установява както от представените писмени доказателства, така и от счетоводните данни на ответното дружество.

Установява се още, че в периода от 02.02.2022 г. до 18.04.2023 г. ищецът е извършил плащания чрез системата на „****“ в общ размер на 1677 лева.

Плащанията са постъпили по сметка на ответника и са били осчетоводени по процесното правоотношение. Това обстоятелство се установява от представените платежни документи и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено.

По делото не се установява ответникът да е представил договор, погасителен план или други документи, от които да е видно на какво основание е начислена и получена сумата над размера на предоставената главница. Не са представени доказателства за валидно уговорени възнаградителни лихви, такси, неустойки или други плащания, които да обосноват получаването на общата сума от 1677 лева.

При така установените факти съдът пристъпва към правната им преценка.

От правна страна

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – връщане на дадено при начална липса на основание.

За уважаването на този иск ищецът следва да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже наличието на валидно правно основание, което оправдава получаването и задържането на съответната имуществена престация.

В настоящия случай ищецът е доказал извършването на плащания.

Следователно в тежест на ответното дружество е било да установи 2 основанието, въз основа на което е получило и задържа сумата над размера на предоставения заем.

Такова доказване не е проведено.

Безспорно е, че ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 1000 лева. Следователно до този размер е налице основание за извършените плащания. Относно разликата от 346,14 евро / след направеното и допуснато изменение на иска/ по делото липсват доказателства за съществуването на валидно облигационно основание.

Съдът намира, че когато кредиторът претендира суми над предоставената главница, именно той следва да установи правопораждащите факти за тяхната дължимост – валидно договорно основание, размер на уговорените възнаграждения и настъпване на предпоставките за изискуемостта им. При липсата на такива доказателства не може да се приеме, че е съществувало основание за получаване на процесната сума.

Следователно имущественото разместване между страните над размера на предоставената главница се явява лишено от правно основание и подлежи на реституция по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, да заплати на С. М.

С., ЕГН ********** сумата в размер на 346,14 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем от 03.01.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба/23.6.2025г/ до окончателното 3 изплащане.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877 да заплати на С. М.

С., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 22 евро.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877 да заплати на адв. Б. хонорар на осн. чл.38 ЗА в размер на 200 евро/ с ДДС/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4