Решение № 1454 от 08.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1454 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000502511 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение от 01.06.2023 г., постановено по гр.д. № 6469/2020 г. по описа на Софийски градски съд, І-22 състав, е отхвърлен предявения от А. С. В. срещу Д. И. Т. иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 40, том І, рег.№ 2049, дело № 34/2020 г. от 05.05.2020 г. като неоснователен и е уважен иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, като договорът е развален и на основание чл.34 от ЗЗД ответникът Д. И. Т. е осъден да предаде на А. С. В. владението върху имота, предмет на развалената сделка.

Недоволен от така постановеното решение, в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.87, ал.3 и чл.34 от ЗЗД е останал ответника Д.

И. Т..

Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 05.09.2023 г., а въззивната жалба е подадена чрез ССЕВ на 19.09.2023 г.), ответникът Т. е подал въззивна жалба вх.№ 285766/20.09.2023 г.

1

Въззивната жалба е подадена чрез пълномощник адвокат Д. А. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощни приложени на л.185 и л.187, том І от първоинстанционното дело, както и съобразно молба депозирана в открито съдебно заседание от ответникавъззивник пред настоящата съдебна инстанция.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 09.07.2024 г., представен по делото с молба вх.№ 275355/09.07.2024 г.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

Въззивникът счита, че решаващите изводи, въз основа на които е уважен искът за разваляне на алеаторния договор, са проява на пристрастност и тенденциозност от страна на решаващия състав.

Поддържа се неправилност и необоснованост на извода: “че става въпрос за някакъв вид измама или най-малкото непозволена и абсолютно непрофесионално (до степен на пълна негодност-лошо изпълнение) осъществена дейност“. Твърди се, че този извод на съда не почива на установени в процеса факти, а представлява предположение. Твърди се още, че напълно произволно, не почиващо на никакви събрани по делото доказателства, е заключението, че „в дома на свидетелката М. И. е живяла и „втора възрастна жена“ (явно и тя е гледана)“. Поддържа се, че няма доказателство по делото, от което може да бъде направен подобен извод, както и че съдът превратно е тълкувал заявеното от свидетелката И.. Поддържа се, че е непонятно и неотносимо към конкретиката на казуса, позоваването от страна на съда на Закона за лечебните заведения и на ПМС № 283/03.12.2010 г. Поддържа се, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на събраните гласни доказателствени средства. Неправилно е интерпретирал заключението на комплексната СМЕ и заявеното от вещите лица при разпита им в съдебно заседание, като е приел, че на Н. К. не са давани необходимите медикаменти.

Развиват се подобни съображения по съществото на спора, прави се анализ на събраните свидетелски показания.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от 2 въззиваемата страна-ищецът С. А. В., правоприемник по реда на чл.227 от ГПК на починалия в хода на настоящото производство ищец А. С. В. чрез процесуалния му представител адвокат К. с надлежно учредена представителна власт по делото.

Счита решението за правилно и законосъобразно, а въззивната жалба за изцяло неоснователна по подробни съображения изложени в отговора.

Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба вх.№ 284011/21.08.2023 г. на ищеца В. срещу Определение от 08.08.2023 г., с което съдът е оставил без уважение молбата му с правно основание чл.248 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 във връзка с чл.259, ал.1 от ГПК (препис от определението е връчен редовно на 08.08.2023 г., а жалбата е подадена на 21.08.2023 г.), чрез процесуален представител адвокат К. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.21, том І от първоинстанционното дело.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 04.09.2023 г., представен по делото с молба вх. № 284778/04.09.2023 г.

Счита, че определението е неправилно и моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което осъди ответника да заплати на ищеца сторените от него разноски в пълен размер от 9 450 лв. за адвокатско възнаграждение, както и разноските в размер на 3 428,69 лв. да бъдат присъдени в тежест на ответника.

Отговор от ответната по частната жалба страна, не е постъпвал.

Въззивникът в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител поддържа въззивна си жалба. Няма претенции за разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемият в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски, съобразно представения списък. Моли съда да се произнесе и по отношение на частната жалба.

Апелативен съд-София, 12-ти граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и 3 на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е сезиран с евентуално съединени искове, предявени от А. С. В., починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследника си по закон С. А. В. срещу Д. И. Т., както следва:

1.иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключен между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 40, том І, рег. № 2049, дело № 34/2020 г. от 05.05.2020 г., поради липса на основание,

2.иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на договора, поради липса на представителна власт от страна на пълномощника на продавача, предвид нищожността на пълномощно с нотариално удостоверен вместо подпис отпечатък на десния палец на лицето с рег.№ 1716/26.03.2020 г. и съдържание общ.рег.№ 1718, том 1, акт 99/26.03.2020 г. на нотариус с рег.№ ***, заверено от помощник нотариус Б. Д., в нарушение на чл.579 и сл.от ГПК, 3.иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради пълното му неизпълнение от ответника.

Всеки един от трите иска, предявен в условията на евентуалност е кумулативно съединен с иска за реституция по чл.34 от ЗЗД на даденото по договора, а именно връщане на получения недвижим имот, представляващ апартамент № 38, находящ се в гр.София, район ***, ж.к.“***“, бл.*, ет.*, ап.*, със застроена площ от 41,60 кв.м.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Ищецът е единствен, универсален правоприемник по силата на закона на починалата на 14.05.2020 г. Н. В. К.. Същата е починала неомъжена, без деца, поради което е наследена от наследници в трети наследствен ред-братя и сестри, а по право на заместване от техните низходящи без ограничение в степените. В случая ищецът А. С. В. е внук на М. В. В. (починала) - сестра на Н. В. К..

4

Останалите наследници на Н. К., които се установяват с приетото по делото удостоверение за наследници изх.№ РОК20-УГ01-2889/1/ от 15.07.2020 г. на Столична община, район Овча Купел (стр.155-157, том І от първоинстанционното дело), М. А. З. и Т. И. Е., са се отказали по надлежния ред от наследството на Н. В. К., които откази са вписани в особената книга по чл.49, ал.1 от ЗН (стр.158-160, том І от първоинстанционното дело).

Праводателката на ищеца се легитимира като собственик на процесния апартамент № 38 въз основа на сделка: покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 026, том ІІІ, рег. № 8372, дело № 374/28.11.2003 г. на нотариус В. А. с рег.№ *** на НК.

На 05.05.2020 г. Н. В. К., действаща чрез пълномощника си-ответника по делото Д. И. Т., прехвърля в собственост на последния процесния апартамент срещу задължението му да поеме цялостното гледане и издръжка на прехвърлителката Н. В. К., като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива. Пред нотариуса е представено пълномощно с нотариално удостоверен вместо подпис отпечатък от десния палец на лицето, рег. № 1716/26.03.2020 г. и съдържание общ рег.№ 1717, том 1, акт 98/26.03.2020 г. на нотариус рег. № *** РС София, заверено от пом.-нотариус Б. Д.. По делото е прието извлечение от регистъра за процесното пълномощно, предоставено от Нотариалната камара на Република България. Представен и приет като доказателство по делото е и оригиналът на пълномощното (стр.193, том І от делото на СГС).

От представените по делото писмени доказателства-справка от СВСофия и нотариални актове, се установява, че на 05.05.2020 г. Н. В. К., действаща чрез пълномощници Г. Н. И. и Д. И. Т. се е разпоредила с още свои три собствени недвижими имоти в полза на упълномощените от нея лица, срещу задължение за издръжка и гледане.

От приетото и неоспорено от страните заключение на комплексна СМЕ пред първоинстанционния съд се установява, че основните медицински проблеми при К., са били от неврологично и травматично естество. При К. са били налице нормални за възрастта пато-физиологични промени, които са хронични състояния, не са били изострени и не водят до скорошна смърт. К. се е лекувала системно и състоянията са били компенсирани, няма данни за изострянето им. Същата е страдала от МСБ - генерализирана атеросклероза, 5 мултиинфарктна енцефалопатия, състояние след исхемични мозъчни инсулти, с КТ-данни за мозъчна атрофия и исхемична енцефалопатия.

Дискоординационен и психоорганичен синдром, със слабост в двете ръце до степен до невъзможност да се обслужва, артериална хипертония, спондилоартроза, дископатия с двигателен дефицит в горни крайници и хипотрофия на мускулатурата в раменния пояс, двустранно, с ЕМГ-данни за вторични аксонални дегенерации на нервус перонеус декстра и нервус медианус декстра. Н. К. е лекувана многократно във ВМА София, УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, УМБАЛ „Царица Йоана"-ИСУЛ“, най-вече поради оплаквания от дегенеративни изменения в гръбначния стълб, до голяма степен посттравматични. Описаните в медицинската документация увреждания на мозъка, представляват нарушение на мозъчното кръвообращение, на хидродинамиката у пациентката и могат да обусловят разстройства на паметта с дезориентация, смущение в познавателната способност в праксиса.

От разпита на вещите лица в съдебно заседание, проведено на 03.05.2022 г., се установява, че К. е приемала лекарства заради високо кръвно налягане, имала е бъбречни проблеми, атеросклероза, но К. е била лекар с висше образование и се е поддържала добре в живота си. Обръщала си е внимание и е била в абсолютно компенсирано състояние при приемането й в Пирогов и изписването й. За целият престой в Пирогов, тя е била в достатъчно добро състояние.

От приетата пред първоинстанционния съд СГЕ, се установява, че Н. В.

К. се е подписвала сама към м.март 2020 г., като подписите в медицинските документи в Пирогов са положени от нея. В писмено-двигателните навици на К. има изменения с течение на времето отразени в почерка й, изразяващ се като признаци характери за т.нар.“старчески почерк“.Те се дължат на нормални възрастови изменения, но не и на болестни изменения, употреба на лекарствени и упойващи средства и други.

Въззивният съд не обсъжда заключенията на приетите пред първоинстанционния съд дактилоскопни експертизи, тъй като счита, че същите са неотносими и не установяват, и не доказват факти и обстоятелства, които са предмет на правния спор, така както е въведен от ищеца с исковата му молба и които да са спорни между страните.