Определение № 1373 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1373 гр. София, 04.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501177 по описа за 2024 година Производството е образувано по частни жалби с вх.№ 27348 и 27350 /8.03.2024 г. ( по регистратурата на СГС) на А. М. Л. и Й. К. Л., двете от село *** чрез представителя им по пълномощие – адвокат К. А. от АК – Хасково, срещу определение № 1055 от 23.01.2024 година, постановено от СГС, IV – г въззивен състав по в.гр.д.№10295/2023 г., за прекратяване на въззивното производство поради недопустимост на подадените от тях въззивни жалби .

В частните жалби, с еднакво съдържание , има оплаквания за неправилност на определението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила . Оспорен е изводът на СГС, че диспозитивът по исковете и по разноските удовлетворява двете жалбоподателки. В мотивите на обжалваното пред СГС решение било посочено, че „ исковете са основателни по основание и размер“ , в диспозитива са „ обявени за такива “, но са отхвърлени поради заплащане на вземането , а не като „ недоказани “ , какъвто е правилният правен извод.

В срока по член 276,ал.1 от ГПК ответникът по частната жалба – „Топлофикация София “ ЕАД ,град София оспорва частните жалби като неоснователни .

Третото лице – помагач „ Бруната“ ООД, град София не подава отговор на частната жалба .

1

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица с правен интерес да искат отмяна на обжалваем акт по член 274,ал.1,т.1 от ГПК пред компетентния съд – член 274,ал.2, от ГПК . Правото на частна жалба е упражнено редовно в срока по член 275,ал.1 от ГПК, считан от 5.03.2024 г. и изтекъл на 12.03.2024 г. Частните жалби са процесуално допустими, но неоснователни .

С решение № 6333 от 24.04.2023 година, постановено от СРС - 138 състав по гр.д.№ 17157/2022 г. са отхвърлени в цялост исковете по член 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с член 149 от ЗЕ и член 86 от ЗЗД на „Топлофикация София “ ЕАД, град София срещу А. М. Л., Й. К. Л. и трето лице . СРС е приел, че между страните е възникнало валидно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди . Доказано е възникването на задълженията на ответниците за заплащане на доставената топлинна енергия, чието количество и стойност са правилно отчетени и фактурирани и погасяването им чрез плащане, извършено след подаване на исковата молба .

С подадените от съответниците А. Л. и Й. Л. въззивни жалби са оспорени изводите на СРС, че наследодателят или всяка от тях е „ битов клиент “ и „ потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ , ищецът е доставил топлинната енергия до процесния имот , стойността й е правилно отчетена и ответниците са уведомени за възникването и изискуемостта на задълженията. Поддържа се, че исковете са неоснователни , но не защото заявените с тях вземания са погасени чрез плащане след завеждане на делото, както е приел СРС, а защото са недоказани. Оспорено е възлагането в тяхна тежест на отговорността на разноските.

За да остави без разглеждане въззивните жалби, СГС се приел, че те са насочени срещу мотивите на решението, което ги удовлетворява изцяло като резултат . Позовал се е на разясненията на т.18 от ТР № 1 от 4.01. 2002 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС .

Действително съгласно т.18 от посоченото Тълкувателно решение страната не може да обжалва само мотивите на решението , когато то я удовлетворява като резултат. Това разрешение се основава на разбирането, че съдебното решение е единство на диспозитив и мотиви, на обжалване подлежи то , а не отделно неговите мотиви , които не се ползват със сила на пресъдено нещо . Разрешението по ТР обаче не изключва правото на 2 обжалване в случаите, в които диспозитивът на решението удовлетворява страната като резултат само формално.

Например , ако паричното задължение на ответника по осъдителен иск е отречено не поради това, че не е възникнало, а защото е възникнало , но не съществува , тъй като е погасено чрез : прихващане, плащане, опрощаване или друг способ.

В случая, ответниците са избрали да се защитават, като оспорват възникването на претендираните вземания и чрез несъвместимо с това оспорване възражение за „ плащане по съдебно дело“ „ още преди получаване на исковата молба “ по приложен към исковата молба „ фискален бон“ . При това положение с оглед така проведената от тях искова защита следва да се приеме, че отхвърлянето на исковете ги удовлетворява не само формално и въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са недопустими по липса на правен интерес . Направената от въззивния съд преценка за същото е правилна . е . Частните жалби срещу прекратителното определение на СГС са неоснователни

Воден от горните съображения , САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1055 от 23.01.2024 година, постановено от СГС, IV – г въззивен състав по в.гр.д.№10295/2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3