Решение № 145 от 07.02.2022, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 145 07.02.2022 Година Град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар

Димитров

Секретар И.Л.

Прокурор Х.К. като разгледа докладваното от съдия Димитров, административен характер дело номер 1907 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІ от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на П.И.М.-М. с постоянен адрес ***, против Национален осигурителен институт, с адрес гр.София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, със законен представител И.Иванов, по която са предявени при условията на кумулативност два обективно съединени иска с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 АПК, уточнени в съдебно заседание от 20.10.2021г.

Цената на първия иск е в размер на 965,00 лева, равними на 568,17 щатски долара по курса на БНБ към 14.01.2021г., когато сумата е била преведена от страна на Банка ДСК от личната банкова сметка ***, в изпълнение на Разпореждане №РС-4-02-00849238/03.12.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас. Касае се за причинена според ищцата имуществена вреда от противоправно бездействие на дл. лице на ответника изразила се в отказ да бъде възстановена пълната валутна стойност на неоснователно надвзета от ищцата сума, чието отнемане е било разпоредено едностранно в полза на НОИ със запорно съобщение на Ръководителя на ТП на НОИ , изх. № ЗС - 14 - 4 - 02 - 00858195/29.12.2020г. Тази сума възлиза според според исковата претенция на левовата равностойност на върнати 568,17 щатски долара по-малко от отнетите й, към датата на възстановяване на останалата част от надвзетата сума, а именно 965,00 лева.

Цената на вторият иск е в размер на 2000,00 лева, претендирани като обезщетение за неимуществените вреди - болки, страдания и др. негативни емоционални преживявания, претърпени вследствие действията на ответника по неоснователно изискване и получаване на средства вповече от дължимото от банковата сметка на ищеца и бездействието му в период от повече от два и половина месеца до възстановяването им. Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен представител – адв. В., която поддържа исковата молба. Ангажира доказателства, включително гласни такива. Иска присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – Национален осигурителен институт гр.София, се представлява от ю.к. В.. По делото, на основание чл.131 от ГПК, е постъпил отговор на искова молба, с който ответната страна излага доводи за недопустимост на исковата претенция поради липса на отменен административен акт по съответния ред като незаконосъобразен, което обстоятелство да бъде основание за провеждане на производство по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и сл. АПК. В условията на евентуалност оспорва исковата претенция по основание и размер, като счита че претендираните от ищцата вреди са в резултат на висящи производства, по които няма налице влязъл в сила съдебен акт. Намира, че искът е необосноват и недоказан, тъй като е била възстановена пълната левова стойност, получена от страна на банката на ищцата, след служебноизвършено превалутиране.

Прокурорът дава становище за основателност на исковата молба, както в частта касателно търсените имуществени вреди, така и по отношение на претенцията за обезвреждане на неимуществени вреди, като счита искът за имуществена обезвреда за доказан изцяло по основание и размер, а този за неимуществени пледира да бъде уважен по справедливост в по-малък от претендирания размер.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:

С писмо изх. № Ц1029-02-5950 (л.44 от делото) била уведомена ищцата, че във връзка с изплатени пенсии за периода м. април 2015г. – м. юни 2017г. на И.Милушев, обявен за починал на 17.03.2015г., “Банка ДСК“ АД е възстановила сума от изплатените пенсии в размер на 1737,79лв., но поради извършени разходи (теглене от АТМ, плащане на ВиК услуги, електроенергия, такси за месечно обслужване, СМС известяване, комуникационни услуги, месечно извлечение, вноска за погасяване на КТП, годишен данък лихва) недостатъчната наличност по сметката е в размер на 16 105,58 лв. С оглед на изложеното било посочено, че М. следва да възстанови по сметка на НОИ – гр.Бургас сума в размер на 16 105,58 лв. Посочено било, че в случай на неизпълнение, на наследниците ще се издаде разпореждане за възстановяване на пенсията със законната лихва, съгласно чл.113, ал.1 от КСО. Писмото е връчено на ищцата на 21.10.2020г., видно от известието за доставяне (л.45).

Идентични писма били изпратени и на майката и сестрата на ищцата, респ. с № Ц1029-02-5949 (л.42 от делото) и № Ц1029-02-5951 от 20.10.2020г. (л.46 от делото), с които ТП на НОИ Бургас ги поканила да възстановят доброволно изплатената пенсия на техния наследодател за периода от месец април 2015г. до месец юни 2017г.

С разпореждане № РС-4-02-00849238/03.12.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас (л.50 от делото), на основание чл.114, ал.4 от КСО е разпоредено П.И.М. – М. да възстанови неоснователно изплатената на И.Милушев, за периода след смъртта му, сума в размер на 23 391.15 лева, от които 16 105.58 лева главница и 7 285.57 лева лихва – от датата на неправомерно получената пенсия до датата на издаване на разпореждането, представляваща пенсия за осигурителен стаж и възраст на Милушев за периода от 01.04.2015г. до 30.06.2017г. Разпореждането е връчено на ищцата на 09.12.2020г., видно от известието за доставяне (л.51 от делото).

Разпореждане с идентичен номер и съдържание е издадено и по отношение на останалите наследници на И.Милушев – Мария М. (л.49 от делото) и Нели М. (л.48 от делото).

Разпореждане № РС-4-02-00849238/03.12.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас е обжалвано от трите наследници пред директора на ТП на НОИ – Бургас с жалба с вх. № Ц1012-02-254/22.12.2020г. (л.52 от делото), който го потвърдил с Решение № 1040-02-4/07.01.2021г. (л.60 от делото).

Срещу решението е подадена жалба до Административен съд-Бургас, чрез административния орган с вх.№ 1012-02-38/27.01.2021г., във връзка с която е образувано адм. дело № 297/2021г. по описа на Административен съд – Бургас. С решение № 631/27.04.2021г. по горепосоченото дело, Административен съд – Бургас отхвърлил жалбата като неоснователна.

Със запорно съобщение № 1029-02-300/11.01.2021г. (л.54 от делото), на основание чл.110, ал.5, т.1 и чл.110, ал.6 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ – Бургас наложил запор по всички сметки на ищцата в „Банка ДКС“ АД за задължения към държавното обществено осигуряване.

Идентични запорни съобщения били изпратени и до обслужващите банки на Мария М. и Нели М., респ. с № ЗС-14-4-02-00858193 (л.56 от делото) и изх.№ ЗС-25-4-02-00858191 от 29.12.2020г. (л.58 от делото), с които е наложен запор по всички сметки на лицата за задължения към държавното обществено осигуряване.

След постъпване на сума по сметката на ТП на НОИ –

Бургас по наложения запор на 15.01.2021г., наложените запори са отменени с писмо изх.№ ОЗ-14-4-02-00865546 (л.67 от делото), писмо изх.№ ОЗ-25-4-02-00865548 (л.68 от делото) и писмо изх.№ ОЗ-14-4-02-00865547 (л.69 от делото), всички от 18.01.2021г., което обстоятелство липват данни да е било доведено до знанието на ищцата, респ. роднините й.

С писмо изх.№ 1012-02-38#5/17.03.2021г. (л.71 от делото) на директора на ТП на НОИ – Бургас била уведомена ищцата, че след извършена справка е установено, че задължението по разпореждане № РС-4-02-00849238/03.12.2020г. е погасено, запорът е отменен, но е налице надвзета сума в размер на 12 832,27лв., която подлежи на възстановяване. Посочено е, че въпреки проведените разговори, не е предоставена банкова сметка, *** сума. На ищцата е предоставен 7-дневен срок за посочване на банкова сметка, ***, че ако не бъде посочена такава, сумата ще бъде възстановена по сметката, посочена в преводното нареждане за погасяване на дълга. Писмото е връчено на М. на 22.03.2021г., видно от известие за доставяне (л.72 от делото).

Със заявление вх.№ 1019-02-389/30.03.2021г. (л.73 от делото) ищцата е поискала да ѝ бъде възстановена неоснователно надвзетата сума от личната ѝ валутна сметка ведно със законната лихва за периода от датата на извършения банков превод до датата на връщането ѝ. Посочена е и банкова сметка, ***.

С разпореждане № ВР-4-02-00901775/31.03.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас (л.74 от делото) е разпоредено да се възстанови на П.М. – М. сума в размер на 12 832,27лв. В мотивите на разпореждането е посочено, че задълженията по разпореждане № РС-4-02-00849238/03.12.2020г. са погасени в по-голям размер чрез запори на банковите сметки на солидарните длъжници, като събраната в по-голям размер сума подлежи на възстановяване. По отношение на искането на М.-М. за възстановяване на сумата ведно с лихвите е посочено, че в осигурителното законодателство липсва разпоредба, по силата на която сумата следва да се възстанови с лихва.

Разпореждането е връчено на ищцата на 02.04.2021г., видно от известие за доставяне (л.75 от делото).

Разпореждане № ВР-4-02-00901775/31.03.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас е обжалвано от ищцата пред директора на ТП на НОИ – Бургас с жалба с вх. № 1012-02-99/16.04.2021г. (л.77 от делото), който го потвърдил с Решение № 1040-02-73/26.04.2021г. (л.79 от делото).

Срещу решението е подадена жалба до Административен съд-Бургас, чрез административния орган с вх.№ 1012-02-128/11.05.2021г., във връзка с която е образувано адм. дело № 1094/2021г. по описа на Административен съд – Бургас. С решение № 1004/08.07.2021г. по горепосоченото дело, Административен съд – Бургас отхвърлил жалбата като неоснователна в частта за лихвите и оставил без разглеждане в останалата част.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

По допустимостта на исковата претенция:

Неоснователно получените от трети лица пенсии, представляващи нанесена на бюджета на ДОО щета по своя характер са публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК. Разпоредбата на чл.110, ал.5 КСО предвижда два изпълнителни способа за събиране на тези средства - запор в банките по сметките на длъжниците и на свързани с тях лица за вземания на държавното обществено осигуряване и изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжниците и вземанията им към трети лица; Първият бива реализиран директно, съгласно ал.6 на същата норма, като ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща запорно съобщение до банките. В този случай той изпълнява специфични функции на публичен изпълнител, чиито действия целят директно постъпване на дължимите суми в НОИ. Според чл.110, ал.10 КСО „събирането на вземанията чрез изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника и вземанията към трети лица се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Искането до публичния изпълнител се прави от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.“ Безспорна предпоставка за законосъобразно реализиране на изпълнените процедури е не само постановяването на законосъобразни актове, явяващи се основание за провеждането им, но и осъществяване на самите действия по изпълнението им по един законосъобразен начин.

Съгласно чл.17, ал.6 от ДОПК, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Въпреки, че подобна специална норма в КСО липсва, разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ е обща и безспорно обхваща исковете за обезвреда срещу противоправни изпълнителни действия на органи и дл. лица на НОИ по начин, идентичен на този реализиращ отговорността на публичните изпълнители за незаконосъобразни действия по изпълнението.