Решение № 399 от 08.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Пловдив, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20245330201382 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 675/08.09.2023 г. на Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на Л. Д. К.-Ц. с ЕГН ********** от *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.178д от ЗДВП.

Жалбоподателката Л. Д. К.-Ц. не се явява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител – адвокат – адв. Т. от АК Пловдив, по съображения, изложени в жалба, допълнение към нея и поддържани и в съдебно заседание, моли съда да отмени наказателното постановление /НП/ като неправилно и необосновано – с аргумент за недоказаност авторството на деянието – кой да е паркирал автомобила на процесното място, с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения – че жалбоподателката не е била собственик на автомобила, а също и че свидетелят по акта не е присъствал при установяване на нарушението. Претендират се разноски за процесуалното представителство от адвокат.

Въззиваемата страна – Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, се представлява в съдебно заседание от процесуален представител – юрисконсулт – юрк. М.. Оспорва се жалбата и наведените с нея доводи, иска се потвърждаване на НП. Прави се възражение за прекомерност 1 на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок /доколкото съдът по изложени в съдебно заседание от 28.11.2024 г. съображения прие, че не са били изпълнени изискванията на чл.58 ал.2 от ЗАНН и липсват ангажирани от въззиваемата страна доказателства за надлежно връчване на обжалваното НП на конкретна дата/, изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателката Л. Д. К.-Ц. е правоспособен водач на моторни превозни средства, като постоянният й адрес е ***, а настоящият й адрес е ***.

На 07.08.2023 г. в град Пловдив на ул. „*** Л. Д. К.-Ц. паркирала управляван от нея лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250Д 4МАТИК“ с регистрационен № *** /собственост на дружество „Ф-РЕНТ ЕООД“ с *** Ц./ на място, предназначено за паркиране на пътни превозни средства за хора с трайни увреждания /за ***и/ - обозначено с пътен знак „Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“, въпреки че нямала право на това /не била лице *** и нямала карта за паркиране на хора с трайни увреждания/. В автомобила липсвало каквото и да е обозначение, което да показва, че се управлява от лице с трайни увреждания.

За паркиране на място за хора с увреждания без автомобила да е обозначен със стикер или с поставен карта за право за паркиране от лице *** бил подаден сигнал в Оперативна дежурна част на Първо РУ на МВР гр. Пловдив от лице с трайни увреждания, при което около 21:45 часа на място бил изпратен автопатрул в състав Р. П. П. и св. Д. Р. С. – *** в Първо РУ Пловдив.

Пристигналите на място полицейски служители видели паркираното пътно превозно средство, установили, че е паркирано в нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДВП /“Освен в посочените в ал.1 случаи паркирането е забранено: … 4. на места, определени за хора с трайни увреждания;“/, тъй като на него нямало залепен стикер или поставен талон/карта, които да свидетелстват, че се управлява или обслужва от лице ***.

За констатираното на място Р. П. П. съставила фиш – фиш с № 0002511621/07.08.2023 г., в отсъствие на водач, за прието за извършено нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДВП и с налагане на глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

В този момент към автомобила се насочила жалб. Л. Д. К.-Ц., която при запитване от контролните органи заявила, че е водач на автомобила /обективирано в изготвена от полицай П. докладна записка до Началника на Първо РУ Пловдив – л.7 от делото/, както и че не притежава удостоверение, което да доказва, че автомобилът се управлява от лице с трайни увреждания, но че баща й – свидетелят Д.К., е ***, за което го повикала. Последният 2 дошъл, но не представил увреждания. удостоверение доказващо, че е лице с трайни

Срещу съставения фиш жалб. Ц. подала възражение до Началника на Първо РУ на МВР - гр. Пловдив с вх. № УРИ 432000-11911/10.08.2023 г., в което възражение вписала, че оспорва и че отказва да плати наложената санкция.

За нарушаване на забраната за такова паркиране от лице, нямащо това право, полицейски служител към Първо РУ Пловдив Р. П. съставила на жалб.

Ц. акт – АУАН № 001501/18.08.2023 г., за прието за извършено административно нарушение по см. на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДВП. При предявяване на акта нарушителката не направила възражения, възражения не били изготвени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Д. Р. С., частично от показанията на св. Д.К. Г., АУАН, фиш, възражение, справка за регистрация и собственост на моторно превозно средство, докладна записка, справка с данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г., справка за постоянен и настоящ адрес, оправомощителна заповед, справки за сключени трудови договори, копия на лична карта, на свидетелство за регистрация част І, на свидетелство за управление на МПС, на карта за паркиране на лице с трайни увреждания и на епикриза.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Д. Р. С. като обективни и последователни, кореспондиращи си и съответстващи на писмените доказателства по делото, дадени от лице незаинтересовано от изхода на производството, а и неоспорени от страните относно възпроизведените чрез тях релевантни факти и обстоятелства. За показанията на свидетеля С. следва да се отбележи, че се съобрази от съдебния състав, това, че същият е бил пряк очевидец на нарушението, като същевременно описва подробно възприетото от него. Свидетелят потвърждава, че процесното място, на което е бил паркиран автомобилът „Мерцедес ГЛЦ 250Д 4МАТИК“ с рег. № ***, е било предназначено за паркиране на автомобили на хора с увреждания, като конкретното МПС не е разполагало със стикер, свидетелстващ, че има право да бъде паркиран на такова място. Необходимо е да се посочи от настоящата инстанция, че тези констатации на този свидетел пряк очевидец на паркираното на място определено за хора с трайни увреждания МПС с рег. № *** без то да има поставено на видно място карта за паркиране на хора с трайни увреждания, не се оспорва нито от страна на жалбоподателката чрез жалбата й и допълнението към жалбата, нито от процесуалния й представител, вкл. и при излагане на доводите по същество, не се оспорва и чрез ангажираните гласни доказателства – от показанията на свидетеля Д.К. – баща на жалбоподателката, а този факт, изложен в 3 описателната част на атакуваното НП е съществен при правната преценка за обективната съставомерност на административното нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДВП.

Всички доказателства – и писмени, и гласни, сочат, че нито жалбоподателката Ц. е представила на проверяващите органи карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания, нито извикания от нея св. К. е представил такава, въпреки че е твърдял, че е ***, като от показанията на свидетеля - очевидец С. се установява, че малко след съставяне на фиша МПС-то е било отключено именно от жалб. Ц., като именно тя е седнала на шофьорското място и се е да тръгва с автомобила. Свидетелят сочи също, че след проверка в системата било установено, че процесният автомобил бил собственост на фирма, а от страна на жалбоподателката не била представена декларация по чл.188 ЗДВП, че някой друг е управлявал автомобила.

Основния оспорван от страната жалбоподател по делото факт е дали в посоченото време по АУАН и НП – около 21.45 ч. в гр. Пловдив, на ул. „*** автомобилът Мерцедес ГЛЦ 250Д 4МАТИК“ с регистрационен № *** е бил паркиран в зона за ***и без разрешение от Л. Д. К.-Ц. или от друго лице.

Настоящият съдебен състав прие въз основа на оценката си на всички събрани гласни и писмени доказателства, че именно Л. Ц. е паркирала автомобила на процесната дата на място пригодено за ***и без да има удостоверение доказващо, че автомобилът се ползва от лице с трайни увреждания, и като *** на дружество „Ф-РЕНТ ЕООД“ – собственик на „Мерцедес ГЛЦ 250Д 4МАТИК“ с регистрационен № ***, правилно и административната отговорност за нарушението по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДВП е насочена към нея. За да достигне до този си извод съдът ползва, както се посочи и по – горе показанията на прекия свидетел очевидец св. С., на писмените доказателства – докладна записка за случая до Началник на Първо РУ при ОД МВР Пловдив от служителя П. – сочеща, че Ц. лично е заявила пред полицейските служители, че именно тя е водач на автомобила, от съставения АУАН. АУАН с № 001501/18.08.2023 г. съдът счита за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН за това.

В съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател гласни доказателства, които да насочат решаващата инстанция да се усъмни в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства, а и показанията на свидетеля очевидец С., да опровергаят същите – относно това, че жалб. Ц. е паркирала лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250Д 4МАТИК“ с регистрационен № *** в зона за ***и без разрешение – чрез показанията на разпитания свидетел Д.К. – баща на жалбоподателката. За тези показания съдът прие да се довери в частта им относно заявеното, че жалбоподателката 4 действително е негова дъщеря, че колата е собственост на фирмата на Л. Ц., както и че процесното МПС е било паркирано на място определено за автомобили на хора с увреждания, като конкретното МПС не е разполагало с талон на таблото, свидетелстващ за това – доколкото в тази им част по делото не са налични никакви други доказателства, които да ги разколебаят, още повече пък да ги опровергаят. В частта обаче за това, че свидетелят К. е паркирал лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250Д 4МАТИК“ с регистрационен № *** в гр. Пловдив на ул. „***, а не дъщеря му, както и че при проверката от контролните органи той бил представил стикера си, съдът прие показанията му в тази им част за недостоверни, за неотговарящи на обективната действителност, за насочени към отпадане на ангажираната спрямо Ц. административна отговорност, а не като правдиви и истински. За да не приеме съдебният състав показанията на св. К. в тази им част за обективни, се отчете това, че същите на първо място са дадени от лице, което е в родствени отношения с жалбоподателката – баща на Л. К., съответно би се явил заинтересован от изхода на производството, за разлика от другия разпитан свидетел по делото С., на следващо място тези показания противоречат и на гласните показания на св. С., и на писмените доказателства – на отразеното в докладната записка на полицай П., че Л. К. е заявила, че е водач на автомобила, а не на последно място и в нелогичността в поведение на св. К. – по твърдението му, че хем е паркирал автомобила на място за хора с увреждания, за което следва да постави при паркирането съответната карта, даваща му това право, хем пък като паркирал там си прибрал картата още към 19:00 ч., оставяйки автомобила без обозначение като автомобил с разрешено право за паркиране за хора с увреждания и така като нарушаващ забраната по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДВП, до 21:45 ч.