Определение № 224 от 15.04.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. Варна, 15.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500141 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 122 от ГПК.

Образувано е по повдигната от ОС - Варна препирня за подсъдност за определяне на родово компетентния съд относно произнасяне по предявен от А. К. Б. иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за намаляване с ½ запазена част на извършено приживе от наследодателя й К.Д.Б. дарение в полза на Д. К. Б., на недвижим имот, по който е образувано гр.д. № 595/2026г. по описа на ОС Варна.

За да се произнесе, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

В искова молба, по която първоначално е образувано гр. д. № 1281/2026г. на ВРС, А. К. Б., излага че с брат й Д. К. Б. са законни следници на К.Д.Б., починал на 08.05.2025г. Приживе, с НА № 131/05.09.2024г., наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество, като е дарил на ответника Д. К. Б. недвижимия имот, представляващ апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, ул. „Дунавски лебед“ № 5, ет. 4, ап. 91. С извършеното дарение е накърнил запазената част на ищцата от наследството. Поради това ищцата предявява иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН, с който претендира намаляване с ½ запазена част на извършеното приживе от баща й К.Д.Б. дарение в полза на брат й Д. К. Б..

С Определение № 3514/05.03.2026г. по гр. д. № 1281/2026г. ВРС е приел, че предявеният иск е оценяем, като се е позовал на ТР № 4/14.03.2016г. по тълк. д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, т. 1А и 1Б. Определил е цената на иска в размер на 16 612,75 евро /или 32 491,72 лв., което е 1/2 от 64 983,43лв. – данъчната оценка на процесния апартамент/, поради което на основание чл.

1

118, ал.2 от ГПК е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд - Варна.

С определение № 1439/23.03.2026г. по гр. д. № 595/2026г. Окръжен съдВарна е приел, че предявения иск с правно основание чл.30 ЗН е неоценяем, като същият не може да се приравни на иск по чл. 42 от ЗН и спрямо него по аналогия да се прилага разрешението, прието с ТР № 4/14.03.2016г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК и е повдигнал спор за подсъдност.

Като прецени обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав прие за установено следното:

Действително, по въпроса дали искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е оценяем е налице противоречива практика на ВКС. Настоящият състав на съда споделя становището, застъпено в Определение № 2928/12.06.2024г. на ВКС по ч. гр. д. № 1472/2024г., II г.о., Определение № 2705/27.09.2023г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 2748/2023 г., II г. о., ГК, Определение № 74/26.04.2022г. на ВКС по ч.гр. д.

№ 600/2022г., I г.о., ГК, Определение № 60092/30.06.2022г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 1507/2021г., I г. о., ГК, определение № 70 от 19.04.2021г. на ВКС по гр. д. № 812/2020г., II г. о., Определение № 52/2.04.2021г. на ВКС по гр. д. № 3496/2020г., I г.о., Решение № 126/11.01.2021г. на ВКС по гр. д. № 812/2020г., II г. о., ГК, с които е прието, че искът по чл.30 от ЗН е неоценяем. Касае се за иск, с който наследникът с право на запазена част упражнява потестативното си право да иска възстановяването й, когато тя е накърнена от наследодателя със завещателни разпореждания или дарения. Упражняването на това право не засяга конкретен имот, поради което искът по чл.30 ЗН не е иск за защита на правото на собственост върху конкретен имот или имоти, поради което и цената му не може да се определя от данъчната оценка. В хипотезите, в които запазената част е накърнена чрез универсално завещание, чрез този иск се защитава правото на наследяване, което няма парично изражение. Когато накърняването е извършено чрез завет или дарение, в производството се формира маса по реда на чл.31 ЗН, чиято парична стойност и паричната стойност на запазената част са въпроси по същество на спора и нямат отношение към начина на определяне на държавната такса. /в този смисъл Определение № 60092/30.06.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 1507/2021 г., I г. о., ГК/. Настоящият състав не счита, че за иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН следва да се приложи т. 1А от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2014 г., ОСГК на ВКС, според която исковете с правна квалификация чл.

42 от Закона за наследството са оценяеми и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество. Искът по чл.

30, ал. 1 от ЗН, за разлика от иска по чл. 42 от ЗН, не е иск за установяване нищожност на сделка, която е на определена стойност.

Предвид изложеното, искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН, предявен от А. К. Б. срещу Д. К. Б. е неоценяем и на основание чл. 103 ГПК е родово подсъден на Районен съд – Варна.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да се произнесе по предявеният с искова молба с вх. № 13553/18.02.2026г. иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН от А. К. Б. срещу Д.

К. Б. за намаляване с ½ запазена част на извършеното приживе от К.Д.Б., починал на 08.05.2025г., дарение на недвижим имот - апартамент с идентификатор *** и с адрес гр. Варна, ул. „Дунавски лебед“ № 5, ет. 4, ап. 91, в полза на Д. К. Б., извършено с нотариален акт № 131/05.09.2024г., Районен съд – Варна.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от определението да се изпрати на ВОС за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3