Решение № 2695 от 02.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2695 гр. София, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100506258 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 4424 от 12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 69345/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 49-и състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против Областна администрация на област София обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Областна администрация на Област София дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите от 3021,01 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 600,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 14.04.2022 г., 10,37 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г. и сумата от 2,62 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 14.04.2022 г.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на Областна администрация на област София сумата от 100 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на СРС. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, тъй като дружеството не е установило реално доставена топлинна енергия за топлоснабдения имот. Сочи, че между Областна администрация на Област София и „Топлофикация София“ ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия въпреки отправената покана, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Позовава се на приетата по делото съдебнотехническа експертиза, съгласно която поради неосигурен достъп до топлоснабдения имот служебно е начислена топлинна енергия и БГВ. Посочва, че процесният имот е част от сграда в режим на етажна 1 собственост, която е топлофицирана и въпреки че между страните няма договор, наредбата за топлоснабдяването е приложима за отчитане на топлинна енергия. Акцентира, че неколкократно „Топлофикация София“ ЕАД е изпращало покани за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира разноски.

Въззиваемият ответник – Областна администрация на област София, в законоустановения срок, е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, в законоустановения срок не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ищецът основава претенцията си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и неоснователно обогатяване от страна на ответника, изразяващо се чрез спестяване на разходи за заплащане на топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна лихва. За да е основателен искът за главница, ищецът следва да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия и е използвал услугата за дялово разпределение, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването, т.е. че енергията и дяловото разпределение са доставяни до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните.

Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 3а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай страните не спорят, че за исковия период между тях не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия на ищеца, с оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански или небитови нужди.

От приетия по делото Акт № 09161 за частна държавна собственост се установява, че процесният недвижим имот, находящ се в ж.к. „Младост“ 3, бл. ****, е актуван за частна държавна собственост. Видно от приложения протокол, Общото събрание на етажните собственици в сграда на ж.к. **** е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем Сървисис“ ЕООД. По делото е приет като писмено доказателство и Договор от 01.07.2002 г., сключен между Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“, бл. **** и „Техем Сървисис“ ЕООД, съгласно който последното дружество да извърша индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и вода, включително 2 издаването на обща и индивидуални сметки.

От приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза (СТЕ), което съдът кредитира напълно, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общият топломер за потребената топлинна енергия.

Съгласно заключението за процесния период поради неосигурен достъп и не монтирани уреди за дялово разпределение топлинната енергия е начислена за 4 броя отоплителни тела, а топлинната енергия за подгряване на топла вода за БГВ е определена при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие поради неосигурен достъп за отчет на водомерите – чл. 69, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2, б на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяване. Относно топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, вещото лице посочва, че нейното количество се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект и че за процесния апартамент отопляемият обем по проект е 191 куб.м. Вещото лице посочва, че извършените в АС начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на топлинна енергия, действащи през процесния период. Съгласно заключението на СТЕ общата сума за потребената топлинна енергия по прогнозни начисления за абоната е 5676,45 лева, като сумата 3609,78 лева е сумата за отопление на имот и сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и сумата 2066,67 лева за подгряване на топла вода за битови нужди.

При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав намира, че в случая извъндоговорната отговорност на ответника за заплащане на претендираната от ищеца стойност на топлинна енергия следва да бъде ангажирана единствено за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ първите два вида топлинна енергия се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция по пар. 1, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещение и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект, а съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, „сградна инсталация“ е съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии.

Сградната инсталация е обща етажна собственост съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, като чрез нея се затоплят ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или за затворили термостатните им вентили. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без значение каква част от тази енергия се използва за отопляване на техния имот.

След като общото събрание на етажните собственици е взело решение за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия, поради което и всички собственици следва да участват в разпределението на тежестите, свързани с ползването на общата вещ, като заплащат топлинна енергия за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. При това заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не зависи от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект – Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст.д. № 15 от 2009 г. на Конституционния съд на Република България. В тази връзка следва да се вземат предвид и указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които отделният етажен 3 собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

При тези правни съображения и доколкото от приетото заключение на СТЕ се установява, че е начислявана сума за топлинна енергия, се налага извод, че ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходите, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факти. Изчислена на основание чл. 162 ГПК дължимата сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, възлиза на 251,68 лева.