Определение № 23439 от 26.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23439 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110108251 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 140 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника Л. А. К. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължа на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 5/03.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54/2026 г. по описа на РС-Нова Загора, а именно:

1524.15 евро, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 24, находящ се гр.****, аб. № 332384, за периода от 01.05.2023 г. – 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /03.02.2026 г./ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 147.30 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 20.01.2026 г., сумата от 57.51 евро, представляваща цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /03.02.2026 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 12.59 евро – мораторно обезщетение върху главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2023 г. до 20.01.2026 г.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, се явява клиент на топлинна енергия в същия и дължи заплащането й. Сочи, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес да 1 подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Сочи, че с оглед дадените указания от заповедния съд по реда на чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, предявява настоящите установителни искове. Моли съдът да установи вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. А. К. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който сочи, че оспорва исковата претенция единствено по основание, не и по размер. Сочи, че се легитимира като собственик на процесния недвижим имот по силата на оставено в нейна полза завещание от 2015 г., като през 2017 г. е подавала заявление до ищеца за откриване на партида за имота при него на свое име.

Твърди че по отношение на имота е налице висящ спор с друго лице К. Г. К., упражняващо фактическа власт върху вещта лично и чрез други лица, допуснати в имота като наематели. Сочи, че в тази връзка е предявила иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу К. Г. К. , производството по който все още е висящо пред САС, след отмяна на постановеното първо по ред въззивно решение от страна на ВКС с решение по к.гр.д. № 5019/2023 г. на ВКС.

Отправя искане по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приключване на преюдициалния спор за собственост по отношение на топлоснабдения имот, както и за конституиране по реда на чл. 219 ГПК на Кристина Кутева в качеството й на трето лице – помагач.

В условията на евентуалност – прави възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва акцесорните искови претенции. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. с чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на възникнало на твърдяното основание облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в посочения в исковата молба обем, като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед подадения отговор от ответника, като безспорни между страните следва да бъдат отделени обстоятелствата, че ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот по силата на оставено в нейна полза завещание от 2015 г., като през 2017 г. е подавала заявление до ищеца за откриване на партида за имота при него на свое име, както и ищецът е доставил топлинна енергия в процесния имот в рамките на исковия период в претендираната стойност.

2

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/, респективно – оправянето на покана.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед подадения отговор от ответника, като безспорно следва да се отдели обстоятелството, че ответникът не е заплатил главните задължения на падежа.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По искането на ищеца с правно основание чл. 219 ГПК:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Техем сървисис“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.

Искането е основателно и следва да бъде уважено.

По искането на ответника с правно основание чл. 219 ГПК:

Правен интерес от привличането на трето лице – помагач в процеса се обосновава с наличието на регресни права, които главната страна твърди да притежава спрямо привличаното лице. В конкретния случай, в изложените в обстоятелствената част от отговора твърдения, не се аргументира наличието на регресни права в полза на привличаващата страна, като за съда не съществува възможност служебно да преценява възникването и съществуването на такива. Искането по чл. 219 ГПК е обосновано единствено с доводи, касаещи материалноправната легитимация на ответника по спора – обстоятелство, относимо към основателността на претенцията. Предвид изложеното, съдът намира, че искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

По искането с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК:

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Връзката между двете дела, налагаща спиране на производството по едното до приключването на производството по другото с влязъл в сила съдебен акт, е че правоотношението по обуславящото дело се намира в съотношение на преюдициалност към правоотношението по другото дело, което, като обусловено, следва да бъде спряно.

В конкретния случай, твърди се в отговора на исковата молба, а и се установява от служебно извършената от съда справка по цитираното дело по описа на ВКС, че ответникът по делото е ищец по иск с правно основание чл.

108 ЗС. В това производство ищецът се легитима като собственик въз основа на оставено в негова полза завещание от 2015 г. Завещанието е оспорено от ответника, но единствено чрез възражение – т.е. дори да приеме същото за недействително, съдът ще обективира изводите си единствено в мотивите на 3 съдебния акт, а не в диспозитива на същия – т.е. спорът за действителността на завещанието не ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. С оглед на това, и при хипотеза на уважаване на исковата претенция и при такава на отхвърляне на ревандикационния иск, правата на ищеца ще бъдат признати, респективно – отречени, към момента на приключване на съдебното дирене пред съда, решаващ спора по същество, а не за минало време – когато е и релевантния за спора исков период /2023-2025 г./.

С оглед на това, независимо, че ищецът обосновава иска си спрямо ответника с твърдения, че същият е собственик на топлоснабдения имот, то не е налице преюдициалност между двете правоотношения.

С оглед на това, искането следва да бъде оставено без уважение.

По доказателствените искания:

Посочените с исковата молба са представени писмени документи, които съдът намира за относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК по отношение на третото лице – помагач следва да бъде уважено.

Искането за допускане на СТЕ и ССчЕ следва да бъдат оставени без уважение, поради липса на необходимост – с оглед липсата на оспорване от страна на ответника реалната доставка в имота на топлинна енергия в претендираната стойност.

Искането на ответника по реда на чл. 192 ГПК следва да бъде оставено без уважение – доколкото третото лице е конституирано като страна в процеса и е задължено да представи документите по реда на чл. 190 ГПК.

Искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение, доколкото посочените данни се съхраняват при ТЛП, задължено да ги предостави.

Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства следва да бъде оставено без уважение поради липса на относимост към спора.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с указания до страните относно възможността за извънсъдебно уреждане на спора.

Така мотивиран и на основание чл. 140, вр. с 146, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 24.09.2026 г. от 13:40 часа , за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговора на исковата молба.

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, на страната на ищеца трето лице-помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

4

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, „Техем Съривисис“ ЕООД да представи, намиращите се у него документи, посочени в доказателственото искане на ищеца.

ОБЯВЯВА на страните проект за д о к л а д на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание и да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако не направят доказателствени искания в същия срок, губят възможността да сторят това по-късно, освен при предпоставките на чл. 147 ГПК.

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените от ищеца към исковата молба писмени документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства, както исканията по реда на чл. 190 и чл. 192 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 219 ГПК, в която част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването препис от акта на страната.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5