Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1113 от 01.04.2016, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Частно търговско дело 202/2016
Вид
Определение № 1113
Подписан
01.04.2016
Състав
МАРИН ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

O П Р E Д Е Л Е Н И Е

№………./ 01.04.2016 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ : МАРИН МАРИНОВ при участието на секретаря Х.А., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 202 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по възражение вх. № 4857/16.02.2016г. от „ГАМОР“ ООД

/в открито производство по несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище в гр.

Варна, срещу списък с неприети от синдика вземания по реда на чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, публикуван по партидата на „ГАМОР” ООД в ТР при АВ под № 20160208112123, относно вземането на „Улъйбка” ЕООД.

Твърди се с възражението, че вземането в размер на 255 884.21 лева неправилно е включено от синдика в списъка с неприети вземания, поради това, че вземането на кредитора към несъстоятелния длъжник се установява от приложените доказателства – осчетоводяване на вземането при длъжника, реално плащане и уведомление за извършеното прехвърляне. Отправеното към съда искане е да се включат вземанията в списъка на приетите в производството по несъстоятелност вземания.

Възражението се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на длъжника „Гамор” ООД.

В о.с.з. кредиторът с неприето вземане

„Улъйбка” ЕООД изразява становище за основателност на възражението.

Синдикът адв.Б.Б. в становището си по чл. 692, ал. 3 ТЗ намира оспорването за неоснователно с доводи, че вземането е уговорено между свързани лица, поради което уврежда кредиторите. Отделно налице е солидарност на поетите задължения, поради което вземането не следва да се възлага в тежест единствено на несъстоятелния длъжник.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по чл. 692, ал. 3 и 4 от ТЗ не е същинско исково производство за установяване със сила на присъдено нещо на вземанията на кредиторите, като целта му е да се осигури облекчен и бърз ред за установяване на безспорни и убедителни вземания, за които не се налага същинско съдебно установяване в спорно производство.

Предявеното вземане на „Улъйбка” ЕООД според изложението в молбата по чл. 685, ал.

1 ТЗ е формирано от изискуеми и неизплатени парични суми, от които сумата от 135970.45 лева по договор за продажба на вземане от дата 10.03.2015г., по силата на който е прехвърлено на „Улъйбка” ЕООД вземането на „МЦРМ – Радост” ООД към „Гамор” ООД, обективирано в Споразумение от 05.02.2015г. и вземане от 119913.76 лева по договор за продажба на вземане от дата 10.03.2015г., по силата на който е прехвърлено на „Улъйбка” ЕООД вземането на А.Л.Е. към „Гамор” ООД, обективирано в споразумение от 05.02.2015г., ведно с Анекс.

Видно от запис на заповед от

05.02.2015г. издателите „Гамор” ООД и сдружение

„Браншови щит” гр. Пловдив се задължават в полза на поемателя А.Е. да заплатят сумата от 150000 лева с падеж 02.03.2015г. Ценната книга е джиросана на „Улъйбка” ЕООД на 10.03.2015г.

Със споразумение от 05.02.2015г. „Гамор” ООД /н/ се задължава в срок до 02.03.2015г. да заплати на А.Е. сумата в размер на 119913.76лв., представляваща изплатени от последния месечни вноски по договор за банков инвестиционен кредит №565/05208/020020/13.12.2012г. и Договор за банков финансов лизинг №97184/17.12.2012г.

Представени са договор за продажба на вземане от 10.03.2015г. за сумата от 119913.76лева, представляващи главни и акцесорни вземания към „Гамор” ООД /н/ с цедент А.Л.Е. и цесионер „Улъйбка” ЕООД.

Към възражението, предмет на настоящото производство, е представен

Анекс към споразумението от 05.02.2015г., в което са посочени конкретно вноски по договори за лизинг, които са заплатени от кредитора А.Е..

Представени са и фактури за плащане от страна от страна А.Е. за погасяване на задълженията по кредит №565/05208/020020/13.12.2012г. в полза на Уникредит

Булбанк с кредитополучател „Гамор” ООД.

С възражението на „Улъйбка”

ЕООД е представено уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от Алакан Емин до длъжника „ГАМОР” ООД за прехвърляне на вземането, получено на 10.03.2015г.

Със запис на заповед от 05.02.2015г. издателите „Гамор” ООД и сдружение „Браншови щит” гр.

Пловдив се задължават в полза на поемателя МЦРМ Радост ООД да заплатят сумата от 165000 лева с падеж 02.03.2015г. Ценната книга е джиросана на „Улъйбка” ЕООД на 10.03.2015г.

Със споразумение от 05.02.2015г. „Гамор” ООД /н/ се задължава в срок до 02.03.2015г. да заплати на „МЦРМ Радост” ООД сумата в размер на

135970.45лв., представляваща изплатени от последния месечни вноски по договор за банков инвестиционен кредит №565/05208/020020/13.12.2012г.

Представени са договор за продажба на вземане от 10.03.2015г. за сумата от 135970.45лв., представляващи главни и акцесорни вземания към „Гамор” ООД /н/ с цедент МЦРМ Радост ООД и цесионер „Улъйбка” ЕООД.

Представени са и фактури за плащане от страна на „МЦРМ Радост” ООД за погасяване на задълженията по кредит №565/05208/020020/13.12.2012г. в полза на Уникредит Булбанк с кредитополучател „Гамор” ООД.

С възражението на „Улъйбка”

ЕООД е представено уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от МЦРМ Радост ООД до длъжника „ГАМОР” ООД за прехвърляне на вземането, получено на 10.03.2015г.

За вземанията по договорите за цесия:

Договорът за цесия е възмезден и консесуален договор, с който се прехвърля съществуващо вземане в полза на трето лице. Действието му спрямо длъжника е обусловено от получаване от последния на уведомление за извършената цесия.

В настоящия случай уведомлението до длъжника е представено едва с подаденото пред съда възражение срещу списъците за неприети от синдика вземания, но това не променя обстоятелството, че същото е получено от представител на несъстоятелния длъжник преди датата на предявяване на вземането. Нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД е въведена с оглед осигуряване защита на длъжника да не изпълни задължението си спрямо лице, което не е материалноправно легитимирано да получи плащането. Въпросът за действителността и противопоставимостта на извършената цесия може да бъде разгледан единствено в рамките на съдебно исково производство, където в състезателния процес могат да установяват твърденията си по съществуване на вземането.

Представените договори за цесия от

10.03.2015г., с които се прехвърлят вземанията на А.Е., съответно на „МЦРМ Радост” ООД, в полза на „УЛЪЙБКА” ЕООД, носещи подписите на страните, удостоверяват вземането на кредитора „УЛЪЙБКА” ЕООД към несъстоятелния длъжник, поради което в междинното производство по оспорване на вземането по реда на чл. 692 от ТЗ не подлежи на установяване тяхната действителност.

Що се касае за наличие на хипотеза по чл.646 и чл.647 от ТЗ – сключени споразумения между свързани лица след началната дата на неплатежоспособсността, в настоящето производство по чл.692 от ТЗ това не може да бъде предмет на разглеждане.

Съдът приема, че от представените към молбата по чл. 685, ал. 1 ГПК и възражението по чл.690 от ТЗ доказателства се установява предявеното вземане на „Улъйбка” ЕООД в общ размер на 255884.21лв.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КОРЕКЦИЯ в списък на приетите вземания спрямо длъжника „ГАМОР“ ООД /в открито производство по несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище в гр.

Варна, обявен в търговския регистър на 08.02.2016г., като ВКЛЮЧВА в списъка следните вземания на „УЛЪЙБКА” ЕООД:

1/ за сумата 135970.45 (сто тридесет пет хиляди деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и пет стотинки) лева по договор за продажба на вземане от дата 10.03.2015г., по силата на който е прехвърлено на „Улъйбка” ЕООД вземането на „МЦРМ – Радост” ООД към „Гамор” ООД, обективирано в Споразумение от 05.02.2015г., с ред на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т.8 ТЗ.

2/сумата от 119913.76 (сто и деветнадесет хиляди деветстотин и тринадесет лева и седемдесет и шест стотинки) лева по договор за продажба на вземане от дата 10.03.2015г., по силата на който е прехвърлено на „Улъйбка” ЕООД вземането на А.Л.Е. към „Гамор” ООД, обективирано в споразумение от 05.02.2015г., ведно с Анекс, с ред на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т.8 ТЗ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Настоящия съдебен акт да се отрази в книгата по чл.634в от ТЗ.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :