Решение № 4082 от 13.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4082 гр. Пловдив, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330100659 по описа за 2023 година

Предявен e иск с правно основание чл.405, ал.1 вр. чл.386, ал.2 КЗ.

С исковата молба от А. В. М. против „Дженерали Застраховане“ АД се твърди, че на 25.08.2021г. ищцата, в качеството си на собственик на л.а. „***“ с рег.№ *** сключила договор за застраховка „Автогрижа“ при ответното дружество, с период на валидност 1 година. Заплатена била начислената застрахователна премия. В периода на валидност на застраховката в *** за времето от 21,30 ч. на *** до 05,20 ч. на *** е бил противозаконно отнето МПС. Незабавно било уведомено МВР и ответното дружество. Била образувана преписка по щета № *** при ответника, като на 31.10.2021г. ищцата получила официално писмо, с което частично й се отказвало плащане на застрахователно обезщетение, като се уточнявало, че ще й бъде изплатено обезщетение за сумата от 22 500 лв. от дължимите й 45 000 лв. – застрахователна сума по процесния договор. Не ставало ясно коя от хипотезите на отказ по чл.408 КЗ се визирала. Отказът бил бланкетен, съдържал изоставена вече съдебна практика по подобни казуси. Не било налице неизпълнение на задължение от страна на застрахованото лице. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 7 000 лв. главница, частично от 22 500 лв., ведно с лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането й. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Дженерали Застраховане“ АД, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. На ищцата било изплатено обезщетение в размер на 22 500 лв. за противозаконно отнет автомобил, с рег.№ 1

***. Същото съответствало на закона и на условията по застраховката. При завеждане на претенцията били уведомени от г-н ***, че свидетелство за регистрация Част II било останало в процесното МПС, което било упоменато и в удостоверение от 31.05.2022г. на РУ ***. Горното било неизпълнение на задължението по т.66.1, раздел 8, в който били описани задълженията на страните по договора. Това водило до неоснователно завишаване на риска от настъпване на застрахователното събитие и невъзможност за ограничаване на вредите от вече настъпило такова, представлявало безстопанствено отношение от страна на застрахования към застрахованото имущество. Съдържа се позоваване на чл.395 КЗ. Поради това застрахователят счел, че обезщетението следва да се определи в размер на 50 % от действителната стойност на процесното МПС. Не се спори, че ищцата и ответното дружество са страни по договор за имуществена застраховка във формата на застрахователна полица № ***, с период на валидност 25.08.2021г. – 24.08.2022г., както и че в срока на застраховката застрахованият автомобил е противозаконно отнет от неизвестен извършител, което съставлява покрит застрахователен риск. Претендирани са разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Представена е полица № ***, със застраховател ищцовото дружество и застраховащ А. В.

М., за лек автомобил ***, рег.№ ***.

С писмо от 31.10.2022г. от застрахователното дружество до ищцата последната е уведомена, че на основание чл.395, ал.4 КЗ застрахователят намалява размера на застрахователното обезщетение по преписка № *** с 50 % и ще изплати сумата от 22 500 лв.

По делото представено платежно нареждане от дата 11.11.2022г. с наредител „Дженерали застраховане“ АД и получател А. В. М., с посочено основание за плащане – щета ***.

Представено е искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от дата 30.05.2022г., удостоверение от РУ ***, постановление от 06.10.2022г. от РП *** – ТО *** за спиране на наказателно производство по ДП № ***г. по описа на РУ ***.

Представени са Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на ищцовото дружество.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.***, който разяснява, че бил в ***, свидетелят бил там с детето си, като паркирали колата пред къщата на *** му, било петък вечерта. ***та на свидетеля го събудила около 5 ч. сутринта, че колата я няма. В колата били останали документи – малък талон на колата, американски паспорт, американска книжка на свидетеля, били в сак в багажника, не било типично за свидетеля да ги оставя, но тъй като тръгвали рано сутринта за ***, затова не ги бил взел със себе си.

Сакът не бил видим, в багажника били и играчките на детето, а самите документи били в джоб, по-скътан. Свидетелят не оставял важни документи в автомобила, автомобилът се самозаключвал. Когато оставял автомобила било светло, бързали да се приберат по-рано, за да изкъпи детето навреме и да легне. Съпругата му се обадила при застрахователя, а свидетелят отишъл в РУ *** за разпит. В понеделник следвало да се яви в *** в офис на Дженерали, всички документи, които те изискали, им били предадени, с изключение на 2 малкия талон.

По делото е прието заключение на изготвената съдебна автотехническа експертиза, според което средно пазарната стойност на лек автомобил „***“ с рег.№ *** към датата на застрахователното събитие – *** е 45 480 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че ищцата и ответното дружество са страни по договор за имуществена застраховка във формата на застрахователна полица № ***, с период на валидност 25.08.2021г. – 24.08.2022г., както и че в срока на застраховката застрахованият автомобил е противозаконно отнет от неизвестен извършител, което съставлява покрит застрахователен риск. Не се спори също, че ищцата е била собственик на процесния автомобил към датата на настъпване на събитието, както и че застрахователна премия е заплатена на разсрочени вноски.

Установява се от представените доказателства, че на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 22 500 лв., като същата претендира заплащане на сумата от още 22 500 лв., до пълната според нея действителна стойност на МПС към датата на застрахователното събитие от 45 000 лв. Ответното дружество счита, че изплатеното обезщетение съответства по размер на закона и условията по застраховката, като се позовава на намаляване от негова страна на застрахователното обезщетение с оглед неизпълнение на задължението по т.66.11, раздел VIII от Общите условия, тъй като свидетелството за регистрация на МПС Част II за лекия автомобил било останало в МПС.

Според т.66.11. от Общите условия при напускане на застрахованото МПС в него не следва да се оставят ключове и/или заключващи устройства, дистанционни управления на системата за защита, както и която и да е част на свидетелството за регистрация.

Според чл. 408 КЗ застрахователят може да откаже да плати обезщетение в хипотези на умишлено причиняване на застрахователното събитие, както и при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл. 405 КЗ, ако поведението на застрахования, респективно застраховащия, не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем. Правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им. Следователно не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя, а такова, при което виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие.

Съдът намира, че неизпълнението на задължението да не се оставят документи и конкретно 3 на която и да е част на свидетелството за регистрация не е способствало за настъпване на застрахователния риск „кражба", нито би осуетило разкриването й, нито като неизпълнение на задължение на застрахования, е значително с оглед интереса на застрахователя и като такова не е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, нито за намаляване размера на подлежащото на изплащане обезщетение, доколкото според чл.395, ал.4, изр.2 КЗ на застрахователя е дадено право да намали обезщетението съответно на тежестта на неизпълнението само в случаите, когато настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал.1 и това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора.

Предвид изложеното съдът приема, че в случая са налице предпоставките, свързани с осъществяването на фактическия състав, ангажиращ отговорността на застрахователя и на това основание претенцията на ищеца следва да бъде уважена. При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок като обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. За определяне действителната пазарна стойност на процесния лек автомобил към датата на застрахователното събитие, по делото е допусната, изслушана и приета съдебна автотехническа експертиза, според заключението на която средно пазарната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие – *** е 48 450 лв. Съдът възприема заключението като обективно и пълно, тъй като е изготвено на база ползване на съответната методика. На ищцата вече е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 22 500 лв., поради което искът ще се уважи в претендирания размер от 22 500 лв., макар и според заключението действителната стойност на МПС да е по-висока от посочената от ищеца, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и с оглед направеното от ищцата искане, на същата ще се присъдят направените по делото разноски в размер от 900 лв. внесена държавна такса, 200 лв. заплатен депозит за вещо лице, или общо 1100 лв. по представения списък по чл.80 ГПК.

В производството ищцата е била представлявана от адвокат, като е поискано присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл.38 ЗА. За присъждането на разноски по чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените основания в чл.38, ал.1 основания - лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист/. В този смисъл, когато правната помощ се предоставя по чл.38 ЗА, посочването на правната норма не е достатъчно за присъждане на разноските, без да е изяснено коя хипотеза визират договарящите. В представения договор за правна защита и съдействие на адвокат П. В. се посочва, че адвокатският хонорар е по чл.38 ЗА, но не е изяснено коя от хипотезите се твърди, че е налице /определение № 149/8.5.2020г. по ч.гр.дело № 86/2020г., IV г.о./, поради което съдът намира, че не са налице предпоставки за присъждане на възнаграждение.

По изложените съображения съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 68 да заплати на А. В. М., ЕГН ********** от *** сумата от 22 500 лв. /двадесет и две хиляди и петстотин лева/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователна полица № ***, с период на валидност 25.08.2021г. – 24.08.2022г. вследствие на настъпилата в периода от 21.30 ч. на *** до 5,20 ч. на *** кражба на собствения й лек автомобил „***“ с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2023г. до окончателното изплащане.