Решение № 1383 от 25.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. Варна, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110200827 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Исмал С. Х., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №433а-89 от 17.06.2021 г., издадено от Директор на ОДМВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 от Закон за здравето (ЗЗ) на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли, същото да бъде отменено. Твърди, че наказващият орган неправилно е определил мястото на извършване на нарушението, като е трябвало да приеме, че въззъвникът реално се е намирал на входа на Рибна борса, а не в закритата част на същата. Излага становище, че Заповед №РД-01-677 от 25.01.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №РД-01-718 от 18.12.2020 г. на Министър на здравеопазването, са отменени със Заповед №РД-01-173 от 18.03.2021 г. Навежда и аргументи за маловажност на твърдяното нарушение.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.01.2021 г. около 1 1:40 ч. въззивникът И. Х. се намирал на територията на „Кооперативен пазар“ гр. Варна, в непосредствена близост до вътрешния вход за Рибна борса, където същият, като посетител нямал поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, което да покрива носа и устата и бил спрян за проверка от свидетелите Р. Н. и С. Д.-А. – служители на Първо РУ при ОДМВР Варна.

След установяване самоличността на въззивника, свид. Р. Н. съставил спрямо него и му 1 връчил АУАН № 433а-89 от 31.01.2021 г. за извършено на съответната дата и място нарушение по т.16, изр.2 от Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №РД-01-718 от 18.12.2020 г. на Министър на здравеопазването по чл.63, ал.4 ЗЗ.

Н а 17.06.2021 г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП №433а-89, в което описал, че на съответната дата и място, въззивникът се е намирал на закрито обществено място и не е поставил защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил т.16, изр.2 от Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020 г. изменена и допълнена със Заповед №РД-01-718 от 18.12.2020 г. на Министър на здравеопазването по чл.63, ал.4 ЗЗ.

При така направеното описание наказващият орган приел за установено, че въззивникът е нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ и наложил предвиденото наказание глоба в минималния установен размер 300.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечиви и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите Румен Н. и С. Д.-А., така и от приобщените документи – НП №433а-89 от 17.06.2021 г., АУАН №433а-89 от 31.01.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

НП е издадено от компетентен орган – Директор на ОД МВР Варна, на основание чл.209а, ал.4 ЗЗ.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

АУАН и съставеното въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Действително, в АУАН и в НП за място на нарушението е посочено: ул. „Д-р П.“, в Кооперативен пазар (рибна борса), който се намира на закрито“ като по същество това описание сочи, както едната от трите улици, между които е разположен Кооперативен пазар гр. Варна, така и самият пазар, а също и един от обособените закрити търговски обекти в този пазар. Но предвид факта, че от съответното описание става напълно ясно, че въззивникът е установен като посетител на територията на Кооперативен пазар в гр. Варна, който обект е изрично посочен в АУАН и в НП, съдът намира че не е налице съществено процесуално нарушение, което да се изразява в непосочване на мястото на извършване на твърдяното нарушение.

Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания акт:

С оглед еднозначно заявеното в кредитираните показания на всеки от двамата свидетели Румен Н. и С. Д.-А. съществено обстоятелство, че към момента на установяване на въззивника без поставена защитна маска за лицето в територията на Кооперативен пазар гр. Варна, съдът приема за правилно и доказано, че същият е не е изпълнил изискването по т.16, изр.2 от Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020 г. изменена и допълнена със Заповед №РД01-718 от 18.12.2020 г. на Министър на здравеопазването, да носи защитна маска за лице като посетител в пазар. Съответната разпоредба въвежда носенето на маска на всеки пазар, без значение, дали съответния обект е закрит или открит. В този смисъл, обстоятелството, дали въззивникът е установен без маска в закритата част на разположената в пазара рибна борса или в отритата територия извън нея, е ирелевантно за съставомерността на 2 нарушението.

Съгласно чл.209а, ал.1 ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. Нормата на чл.209а, ал.1 ЗЗ съдържа, както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило.

Действително посочената в НП Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., която е издадена от Министъра на здравеопазването като компетентен орган за въвеждане на противоепидемични мерки за територията на страната и която задължава правните субекти да спазват предписаното поведение, е отменена с издаването на Заповед № РД-01247/01.05.2020 г. от същия орган. Но отпадането на мярката има действие занапред, тъй като Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. не е отменена на основание незаконосъобразност, нито преурежда материята за времето, в което вече е извършено административното нарушение.

С оглед на изложеното се налага извода, че въззивникът И. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в чл.209а, ал.1 33, при което напълно правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя застъпеното становище от наказващия орган. Доколкото е осъществено на място, където обичайно присъства голямо множество граждани, процесното нарушение крие реален риск за разпространение на животозастрашаващ вирус. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай".

Доколкото предвиденото наказание глоба е приложено в минималния установен размер, същото не подлежи на редукция.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в едно заседание, съдът намира, че възнаграждението следва да е в минималния установен размер 80.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №433а-89 от 17.06.2021 г., издадено от Директор на ОДМВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.4 ЗЗ, на И. С.

Х., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв, на основание чл.63д, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3