Решение № 82 от 22.05.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. ХАСКОВО, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245600600177 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 4/21.02.2024 г., постановена по нохд № 284/2023 г.

Районен съд-Харманли е признал подсъдимия М. Н. У. от с.***, община С., за виновен в това, че на 28.08.2015 г. в с.Т. се заканил с убийство на Я. Д. У. словесно с думите: „ще взема сатъра и ще те разфасовам на парчета“ и тази закана би могла да възбуди основателен страх у нея за осъществяването й, поради което и на основание чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода за срок от четири месеца“. Със същата присъда подсъдимият М. У. е признат за виновен и за това, че на неустановен ден през месец юли на 2019 г. в с.***, община С., се заканил с убийство на Я. Д. У. словесно с думите: „*** *** *** ти, да ***, ще та утрепа, никой няма да та чуй и да та види“, държейки метална тръба /винкел/ над главата си, насочена срещу нея, и тази закана би могла да възбуди у нея 1 основателен страх за осъществяването й, поради което и на основание чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода за срок от три месеца“. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определил едно общо наказание измежду двете наложени в размера на по-тежкото от тях – „лишаване от свобода за срок от четири месеца“, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия са възложени разноски в размер на 3 051,90 лева – изразходвани от бюджета на ОД на МВР-Хасково суми за възнаграждения на вещи лица.

Присъдата е атакувана от защитникът на подсъдимия с доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. В жалбата се твърди, че оценката на доказателствата е в разрез с действителното им съдържание, както и че на някои от тях е отдаден неоправдан превес, а към други е проявен формализъм. Заявява се още, че множеството противоречия между доказателствените източници не били отчетени, нито анализирани от съда, както и не била взета предвид евентуалната заинтересованост на един от свидетелите-очевидци, чиито показания освен това били непоследователни и не установявали с категоричност описаните в обвинителния акт заканителни реплики, твърди още защитникът. Той счита също, че с необходимата безспорност не било доказано нито едно от двете инкриминирани деяния, второто от които получило подкрепа единствено в показанията на пострадалата, като съдът не коментирал и не установил дали това деяние е извършено преди или след датата 19.07.2019 г., на която синът на пострадалата нанесъл лека телесна повреда на подсъдимия според влязла в сила присъда, постановена по НЧХД № 346/2019 г. В същото време защитникът намира, че фактическата обстановка е била изяснена и затова не се налага събирането на нови доказателства, нито проверка на вече събраните такива, с което се обосновава и категорично заявената позиция за отсъстващата необходимост от повторно изслушване на свидетелите и вещите лица. Искането в жалбата е за отмяна на атакувания акт и постановяване на друг, с който подсъдимият да бъде оправдан по предявените му обвинения.

Присъдата е обжалвана и от повереника на частния обвинител Я. Д.

У. в частта, касаеща наложеното на подсъдимия наказание. Твърди се, че то е неоправдано снизходително и несъответстващо на обществената опасност на престъплението, характеризиращо се с упоритост и последователност в един сравнително дълъг период, през който подсъдимият използвал различни 2 похвати за заплашване на пострадалата, преследвайки целта да възбуди у нея основателен страх за осъществяване на заканите си. В този смисъл престъпленията разкривали изключително висока степен на опасност и затова санкционирането им с минимално наказание не отговаряло на преследваните от закона цели, се заявява още в жалбата. Настоява се за увеличение на наказанието до предвидения от закон максимален размер, както и за отмяна на условното осъждане.

Повереникът е депозирал и писмено възражение против жалбата на защитника, която намира за неоснователна. Моли за нейното отхвърляне, поддържайки доводите в собствената си жалба.

В съдебното заседание през въззивния съд защитникът поддържа депозираната жалба със съображения, напълно идентични на изложените в писмената форма.

Подсъдимият също поддържа тази жалба и прави искане за отмяна на атакуваната от защитника присъда и постановяване на друга, с която да бъде признат за невиновен.

Устното становище на повереника е също аналогично на изразеното в писмен вид. Подкрепя се заявеното в жалбата искане за увеличаване на наказанието и за отхвърляне на отправената от защитата претенция за оправдаване на подсъдимия. Към това становище изцяло се присъединява и частният обвинител Я. У..

Позицията на прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково е за неоснователност и на двете жалби. Той счита, че фактите по делото са изяснени, законът е правилно приложен, а наказанието справедливо отмерено, с което се аргументира и искането съдебния акт да бъде потвърден.

Хасковският окръжен съд, с л е д като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:

Съдебното производство по НОХД № 284/2023 г. по описа на Районен съд-Харманли е образувано по обвинителен акт на прокурора от РПХасково, ТО-Харманли, с който против подсъдимия М. Н. У. е повдигнато обвинение за извършване на две престъпления, квалифицирани като закана с убийство по смисъла на чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и извършени, както следва:

3 първото на 28.08.2015 г., а второто – в неустановен ден от месец юли на 2019 г. С Разпореждане от 01.11.2023 г., постановено по реда на чл.247в от НПК, разглеждането на делото е било насрочено за провеждане на разпоредително заседание и обсъждане на въпросите, изброени в разпоредбата на чл.248 ал.1 от НПК, след като са разяснени правата на лицата с право на участие в това заседание, както и процесуалните последици от тяхното упражняване. Това заседание е било проведено на 29.11.2023 г., като съобразно характера на предявеното обвинение – за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за срок до шест години, в състава на съда са участвали съдия и двама съдебни заседатели. Участие са взели прокурорът, подсъдимият и защитникът, пострадалата и упълномощения от нея повереник. С съответствие със заетите от тях процесуални позиции по разискваните процесуални моменти и след извършената служебна проверка на относимите към въпросите по чл.248 ал.1 от НПК документи и доказателствени средства, с постановеното от съда определение на страните (пострадалата е била конституирана като частен обвинител) е било обявено, че не се констатира основание за прекратяване на съдебното производство, а отсъствието на искания, респ. възможност за приложение на някоя от диференцираните процедури, налага насрочване на съдебното заседание за провеждане на съдебното следствие по общите правила. И макар съгласно съдържанието на съставения протокол от заседанието на 29.11.2023 г., горепосоченото определение да е постановено след проведено съвещание на съдебния състав, то е било подписано единствено от съдията-докладчик, председателстващ заседанието и това е първото процесуално нарушение, което е било допуснато в съдебната фаза на производството.

Нарушението е съществено, поради следното:

Последователно и устойчиво е застъпено в съдебната практика становището, според което актът, с който се решават въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, следва да носи подписи на целия съдебен състав. Това разрешение не е случайно и то е базирано на характера на обсъжданите в разпоредителното заседание въпроси, окончателното становище по които е основополагащо за по-нататъшното развитие както на съдебното, така и на наказателното производство. От друга страна, разпоредителното заседание представлява самостоятелен етап от съдебния процес и именно затова той следва да приключили със съдебен акт, констатиращ наличието или липсата на основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, на 4 такива, препятстващи развитието на съдебния стадий или позволяващи прилагането на общите или диференцирани правила, а също - необходимостта от коригиране на очевидни фактически грешки в обвинителния акт, и не на последно място – адекватността на взетите по отношение на подсъдимия мерки за процесуална принуда. Всъщност, разрешаването на въпроса по т.6 на чл.248 ал.1 от НПК, както и предвиденият в разпоредбата на чл.249 ал.3 от НПК въззивен контрол на определенията по т.3 и т.6 от същата разпоредба, е достатъчно основание, за да се приеме, че разпоредителното заседание следва да приключи със съдебен акт, отговарящ на формалните изисквания в нормата на чл.33 от НПК. А съгласно текста на ал.7 от тази разпоредба съдебните актове се изготвят като електронен документ в единната информационна система на съдилищата и се подписват с квалифициран електронен подпис. Очевидно е, че валидността на всеки такъв акт – в случая определение, предполага полагането на подпис от всички членове на съдебния състав, с което действие те удостоверят своето становище по обективираното в писмен /или електронен/ вид решение по горепосочените въпроси. В разглеждания случай обаче, участвалите в съдебния състав съдебни заседатели не са положили нито собственоръчен подпис в приложения по делото физически носител на електронния документ, нито са присъединили своя квалифициран подпис в електронно генерираната му форма, както установи извършената проверка в информационната система. А липсата на такива подписи е равнозначна на липса валиден съдебен акт, решаващ присъщите на разпоредителното заседание въпроси. Както се каза, това нарушение на процесуалните правила е съществено, а освен това то е и неотстранимо от въззивния съд.

Това обаче не е единственият процесуален порок, съпътстващ съдебния етап на процеса. Прегледът на изложените към горепосочената присъда мотиви, с които подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на две престъпления, квалифицирани като такива по чл.144 ал.3 от НК, сочи на изключителна пестеливост във всеки един раздел от тази част на съдебния акт

– установените фактически положения, съдържанието на доказателствените източници, анализа и оценката на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, фактическите и правни заключения, които те налагат. Приетата от съда фактическа обстановка е представена почти телеграфно, но по-същественото – без каквато и да е 5 яснота относно доказателствената основа, която съдът е имал предвид, за да приеме нейната безспорна установеност. Нещо повече, доказателствените източници, дали основание на съда да приеме определени факти за доказани, дори не са и цитирани, като единствено е отбелязано, че разпитаните в проведеното на 19.01.2024 г. съдебно заседание свидетели „доста еднопосочно и последователно потвърждават изложената в обвинителния акт фактическа обстановка“, която констатация е последвана от такава за „наличие на свидетел-очевидец“, чиито имена не се споменават, а отношението на показанията му към едното /или двете/ деяния изобщо не е коментирано. Ремарката пък относно „заинтересованата“ свидетелка З. У.

/*******на подсъдимия/ не дава каквато и да е възможност да бъде доловена оценката на дадените от нея показания, чийто единствен коментар се състои в „обяснимия стремеж да съхрани съпруга си“ и необяснимия след тази бележка цялостен завършек на доказателствения анализ, след който съобразителния текст продължава с категоричната, но и изцяло декларативна заявка за осъществения от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и буквалното възпроизвеждане на диспозитивната част от присъдата. Към това се добавени кратки обобщителни разсъждения върху правното естество на разглежданото престъпление, които по никакъв начин обаче не са обвързани с отделните фактически елементи на инкриминираната дейност, а това очевидни е нямало и как да стане при отсъстващия разбор на доказателствените източници и отдаденото значение на всеки един от тях за отделните компоненти на фактическата съвкупност. На фона на всички тези дефицити на съдебните мотиви необсъждането на експертния доклад, както и на всички, релевантни за наказателната отговорност обстоятелства, се оказва само съпътстващо, но също не пренебрежимо нарушение на задължението за излагане на ясни, достъпни и разбираеми за страните съображения, чрез които те и най-вече подсъдимият следва да бъдат информирани за доказателствата, а след това и за фактическите и правни основания, въз основа на които е била ангажирана наказателна отговорност. Наред с това, поставеният към мотивите стандарт категорично изисква отговор на зададените от страните въпроси и на направените от тях възражения относно доказателствената подкрепа на определени факти и валидността на доказателствените средства, които обвинението е ангажирало за тяхното установяване. А в случая такива 6 възражения защитата е формулирала както в хода на съдебното следствие, така и при съдебните прения, като е поддържала становище за заинтересованост на посочените от държавното и частното обвинение свидетели, навеждайки твърдения и за обвързаност на второто от двете деяния с друг инцидент, станал предмет на приключило вече наказателно производство. Тези защитни доводи не са получили какъвто и да е отговор дори в избраната от съда лаконична и схематична форма, която сама по себе си е предопределила невъзможността да бъде отвърнато с нужната яснота и изчерпателност на защитната позиция.