Определение № 931 от 25.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 931 гр. Велико Търново, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20264100500520 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 15037/27.08.2025 г. на „Турист Инвест- 2000“ ЕООД, с ЕИК 201735087, чрез процесуалния му представител адвокат М. М.- ВТАК против постановление от 18.07.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20207280400298 по описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново, с което е уважено обективирано искане на длъжника за намаляване на размера на претендирани разноски по производството от 9 500.00 лева на 200.00 лева. Развити са оплаквания за незаконосъобразност на постановление от 18.07.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20207280400298 по описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново, тъй като преди да бъде постановен атакувания акта на съдебния изпълнител не била дадена възможност за изразяване на становище на взискателя. Твърди се, че това е нарушение на чл. 8, ал. 3 ГПК, тъй като не е осигурена възможност на страната да се запознае с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изрази становище по тях, като се акцентира, че твърдяното нарушение е винаги съществено, водещо до отмяна на постановения акт. Позовавайки се и на нормата на чл. 8, ал. 1 ГПК жалбоподателят моля обжалваното постановление от 18.07.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20207280400298 по описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на трайната съдебна практика.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1-ро ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжника Д. Й. М..

С изложени мотиви, съобразно чл. 436, ал. 3, изр. 2-ро ГПК съдебният 1 изпълнител заема становище за неоснователност на жалбата. Обосновава твърденията си, като сочи, че заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно и е уредена законова възможност по искане на насрещната страна да се присъди по-нисък размер на разноските, като не е предвидена хипотеза за неприсъждане изобщо на възнаграждение. Намира, за безспорно, че процесното изпълнително дело е образувано преди значителен период от време и е продължило повече от шест години, като обаче самата продължителност на производството не следва автоматично да води до извод за дължимост на неограничен или прекомерен адвокатски хонорар. Съдебният изпълнител намира, че трябва да се направи разграничение между продължителност на делото и интензивността на процесуалната дейност. Сочи се, че фактът, че изпълнителното производство съществува повече от шест години, не означава непременно, че през целия този период е била извършвана постоянна и сложна адвокатска дейност. Акцентира се, че в значителни периоди от време изпълнителните дела са без активно развитие, без извършване на съществени процесуални действия и без необходимост от интензивна правна работа, както и че дори и да са извършвани множество изпълнителни действия това не изключвал автоматично възможността за редуциране на претендирания размер на разноски при явна несъразмерност на положения труд с претенирания размер на разноските. Съдебният изпълнител намира, че разноските в изпълнителното производство не следва да се превръщат в средство за допълнително санкциониране на длъжника, като сочи, че целта им е да компенсират разумните и необходими разходи на взискателя, обосновавайки приложения принцип за съразмерност при постановяване на обжалваното постановление. В мотивите си е изложил и съображения, че свободата на договаряне между адвокат и клиент не обвързва длъжника в изпълнителното производство, като дори между взискателя и неговия процесуален представител да е уговорено по-високо възнаграждение, това не означава автоматично, че целият му размер следва да бъде възложен в тежест на длъжника. Мотивира правилността на акта си, посочвайки, че принципът на справедливост изисква баланс между правото на взискателя да получи обезщетение за направените разноски и защитата на длъжника от неоправдано финансово натоварване, като присъждането на прекомерни разноски би нарушило този баланс и би превърнало института на разноските в средство за икономически натиск, надхвърлящ целите на закона. Посочва се, че с оглед изложените принципи претендираният адвокатски хонорар е намален до разумен и справедлив размер, според съдебния изпълнител, съответстващ на реално извършените процесуални действия, действителната сложност на производството и принципа на съразмерност на разноските, като макар и делото да е продължило по-дълго и да не е приключило в срока за доброволно изпълнение, това не изключва задължението за преценка дали конкретният размер на претендираното възнаграждение е необходим, справедлив и съответстващ на реално положения адвокатски труд.

Съдът, след като обсъди наведените доводи и след преценка на относимите по спора доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20207280400298 по описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на представен от „Турист Инвест- 2000“ ЕООД изпълнителен лист за събиране на 2 присъдена в полза на дружеството сума от 24 900.00 лева. Претендира се и сума в размер на 2005.00 лева разноски – 5.00 лева за държавна такса и 2 000.00 лева за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство. Тези разноски са приети и не са оспорени от длъжника Д. М. при образуване на делото и длъжникът е уведомен с получаването на поканата за доброволно изпълнение на 01.09.2020 година. Против така приетите разноски не е подавана жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, нито е подавано искане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК пред съдебния изпълнител. По изпълнителното дело са приети и допълнителни разноски в размер на 5 450.00 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Светослав Мандиков с постановление от 14.06.2021 година, за което длъжникът Д. М. е узнала на 13.07.2021 година- съобщение изх. № 6840/15.06.2021 г. По отношение на тези разноски също не е подавана жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК или молба за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК от длъжника по изпълнението.

С молба с вх. № 1390/22.01.2024г. адвокат М. М.- ВТАК е приложил по изпълнителното дело пълномощно въз основа на което е овластен да представлява взискателя и е представил договор за правна помощ с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер 9 500.00 лева. С постановление от 23.01.2024 година съдебния изпълнител е приел и присъдил и тези разноски в тежест на длъжника във връзка с новия процесуален представител на взискателя. Длъжникът Д.

М. е подала възражение с вх. № 14191/06.08.2024 г. с искане да не се приемат тези разноски или в условията на евентуалност да бъде намалено адвокатското възнаграждение, поради прекомерност.

С обжалваното постановление от 18.07.2025 година съдебният изпълнител е уважил възражението за прекомерност на длъжника и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приел, че адвокатското възнаграждение в размер на 9500.00 лева е прекомерно и го е намалил на 200.00 лева като разноски, които се дължат в полза на взискателя от длъжника.

Въз основа на жалба на длъжника срещу процесното постановление от 18.07.2025 година на съдебния изпълнител, същото вече е било предмет на инстанционен контрол.

По наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановлението, тъй като вече са определени разноските по изпълнителното дело в размер на 2 000.00 лева и на 5 450.00 лева с решение № 535 от 19.11.2025 г., постановено по в.гр.д. № 978-2025 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново съдът е оставил без уважение частната жалба на длъжника М. против постановели от 18.07.2025 година по изпълнително дело № 20207280400298 по описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Велико Търново, като неоснователна.

Постановление от 18.07.2025 година за разноските по изпълнително дело № 20207280400298 по описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Велико Търново е връчено на взискателя на 11.08.2025 г., а настоящата жалба е подадена чрез съдебни изпълнител на 27.08.2025 година.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

3

Подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител са изчерпателно и лимитативно изброени в закона, а именно в разпоредбата на чл. 435 ГПК, като в ал.

1 на посочената правна норма изчерпателно са посочени конкретно кои действия на съдебния изпълнител може да обжалва взискателят, а в ал. 2 от разпоредбата са визирани действия на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва. Видно от посоченото и съгласно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК единствено длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Законът, в частност разпоредбите на чл.

435, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, не предвижда право на жалба на взискателя по изпълнителното дело против разноските по изпълнението. Атакуваното постановление от 18.07.2025 година по изпълнително дело № 20207280400298 по описа на ЧСИ Д.

Колева, рег. № 728 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Велико Търново касае именно произнасяне по дължимите по изпълнителното производство разноски, които макар и в редуциран размер са възложени в тежест на длъжника, поради което жалбата на визскателя, сезираща съда с искане за съдебен контрол на постановление, съдържащо произнасяне по разноските за изпълнението е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, респ. производството по делото прекратено. По аргумент от разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК, се приема, че взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да предприеме действия по принудително изпълнение на дължимите вземания, вкл. и на вземания за разноски по изпълнителното дело, които са определени да са в тежест на длъжника, каквато процесната хипотеза обаче не е. В процесуалният закон не е предостравена възможност на взискателя да атакува произнасяният на съдебни изпълнител по разноските по изпълнението, реципрочно на признатото в чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК право на жалба на длъжника против разноските по изпълнението. За взискателя не е предвиден ред за защита срещу произнасянията на съдебния изпълнител по дължимите му се разноски чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител по реда на чл.

436 и сл. ГПК, доколкото законът в чл. 435, ал. 1 ГПК не урежда такова негово право като и поделжащите на обжалване от взискателя, респективно от длъжника в ал. 1, в ал. 2 действия на изпълнителя са изчерпателно изброени. В този смисъл и определение № 270 от 21.05.2025 г. по в. ч. гр.д. № 203/2025 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново. С нарочни разпоредби са уредени възможности за обжалване и на други действия на съдебния изпълнител – разпределението по чл. 463 ГПК, правото на съпруга – недлъжник по чл. 503 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати по чл. 433 ГПК, освен в изрично посочените хипотези.

С в приетото тълкуване на закона т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че разноските по изпълнението не са материализирани в изпълнителния лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство с оглед реализиране на съдебно признатото си право- за адвокатско възнаграждение, за дължими такси по изпълнението и за други разходи, свързани с принудителното изпълнение.

Събирането на вземането на разноските по изпълнението се осъществява в рамките на образуваното изпълнителното производство, като е необходимо да бъде 4 установено, че сумите са действително платени и дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това установяване става с надлежен акт на съдебния изпълнител, с който той определя дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възлага плащането им на длъжника. Предвид, че законът не предвижда задължение за съдебния изпълнител да се произнесе за разноските по изпълнението с един обобщен окончателен акт, с който да определи общия им размер, то няма пречка тези разноски да бъдат определяни с различни актове в хода на изпълнителното производство, след съответното надлежно документиране на извършеното изпълнително действие и направените във връзка с него разноски.