Решение № 91 от 10.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Велико Търново, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500312 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ВТАС е по депозирани въззивни жалби от В. А. Н. и от МВР против Решение № 260001/ 09.02.2024 г. по гр. д. № 705/ 2019 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е осъдил МВР да заплати на Н. обезщетение в размер на 2 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, настъпили от бездействието на служители на МВР, със законната лихва от 17.11.2017 г. до окончателното изплащане и е отхвърлена исковата му претенция за осъждане на МВР и Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от служители на МВР при задържане на 17.11.2017 г.

В. А. Н. обжалва решението в отхвърлителната му част, с която съдът е отхвърлил иска му против МВР за обезщетение за неимуществени вреди от „бездействие на служители на МВР“ във връзка с разследване на извършено срещу него престъпление за разликата над 2 000 лв. до 20 000 лв. и с която съдът е отхвърлил изцяло претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 200 лв., претърпени от действия на органите на полицията при задържането му на 20.11.2017 г. Според него решението на съда е нищожно поради липса на мотиви, което нарушава правото му на защита и този съществен порок не може да бъде саниран по реда на инстанционния контрол. По същество счита решението в обжалваните му части за неправилно и необосновано.

1

Поддържа, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Държавата за причинените му вреди. По отношение на присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди от неефективно провеждане на разследването по ДП сочи, че същият е занижен и не отговаря на изискванията за справедливост при съобразяване и на икономическата конюнктура в страната към датата на деликта. Моли решението да бъде обявено за нищожно и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде отменено в обжалваните части и исковите му претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от Държавата, представлявана от министъра на финансите, със становище за неоснователност на въззивната жалба.

Поддържа становището си, че иск срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, е недопустим при положение, че се търси ангажиране на отговорността й чрез процесуалния й субституент МВР, чиито служители са извършили деликта. Моли производството по делото да бъде прекратено спрямо Държавата.

МВР обжалва решението в частта, с която е осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2 000 лв. за вреди от бавно и неефективно разследване по ДП № 3290/ 2017 г. по описа на РП – Русе на извършено срещу него престъпление. Счита решението за недопустимо в тази му част, тъй като съдът не бил сезиран с иск за вреди от бездействие по досъдебно производство и поначало МВР не било легитимирано да отговаря по такъв иск, защото досъдебното производство се води под надзора на Прокуратурата, която упражнява ръководство върху разследващите органи и следи за законосъобразно и своевременно провеждане на разследването. Именно последната следвало да вземе мерки за разглеждане на делото в разумен срок. По същество счита исковата претенция за неоснователна. Ищецът не доказал претърпени неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с бездействие на органите на МВР. Моли решението да бъде отменено. В жалбата си МВР заема становище и във връзка с иска на Н. за обезщетение за вреди от действия на полицията при задържането му, т.е. по същество това представлява отговор на въззивната жалба на насрещната страна. Излага, че не следва да носи отговорност, тъй като от една страна заповедта за задържане на ищеца не е била обжалвана от него и е влязла в сила, при което е правилен и законосъобразен акт, а от друга страна, МВР не е пасивно легитимирана страна, защото като вишестоящо учреждение не отговаря за задължения на своите структури – самостоятелни юридически лица. Извлича този довод от разпоредбите на АПК. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно.

В . А. Н. е подал отговор на въззивната жалба на МВР, в който излага съображения за неоснователност на същата.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими. В 2 изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Съдът в настоящия му състав намира за процесуално недопустимо решението по иска, предявен против Държавата, представлявана от министъра на финансите. Съгласно трайната практика на ВКС Държавата функционира чрез системата от държавни органи, чиито правомощия произтичат от Държавата и те ги упражняват от нейно име, при което действията/ бездействието на държавния орган се явяват действия/ бездействие на самата Държава и когато вследствие на тях бъдат причинени вреди на трети лица, отговорността се носи от Държавата, а не от държавния орган, за когото не възниква самостоятелна отговорност. Отговорността на Държавата за вреди може да бъде реализирана или чрез предявен против самата нея иск, или чрез иск, предявен против държавния орган, чиито служители са причинили увреждането, но е недопустимо исковата претенция за обезщетение да бъде насочена и разгледана едновременно против Държавата – носителя на задължението за репариране на вредите и против държавния орган, имащ качеството на неин процесуален субституент, който извършва действия в процеса от свое име, но с обвързваща Държавата сила. В този смисъл са Решение № 249/ 15.01.2021 г. по гр. д.

№ 4069/2019 г., Определение № 1549/ 01.04.2024 г. по к.ч.гр.д. № 2855/ 2023 г., Решение № 72/ 21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г., Решение № 71/ 06.04.2019 г. по гр. д. № 3804/2019 г., Решение № 425/ 28.06.2024 г. по гр. д. № 1517/ 2023 г.– всички на IV г. о. на ВКС, Решение № 72/31.03.2021 г. по гр. д. № 3006/2020 г., Определение № 784/ 19.04.2023 г. по г.д. № 3865/ 2022 г. – на III г. о. на ВКС. След като Н. е предявил искове срещу МВР и този държавен орган е конституиран и участва като главна страна в производството, същите искове срещу Държавата са процесуално недопустими.

Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е прекратил делото срещу Държавата с Определение № 260010/ 31.01.2022 г., но актът му е бил отменен от въззивния съд и върнат за продължаване на съдопроизводствените действия.

Решението на ОС – Русе следва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлен искът на В. А. Н. за осъждане на Република България при условията на солидарност с МВР за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди, причинени от служители на МВР при задържане на 17.11.2017 г. /датата е погрешно посочена – вместо 20.11.2017 г./. Неоснователно е оплакването на МВР за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск за вреди от бездействие по досъдебно производство. Безспорно с оглед наведените в исковата молба твърдения и последващите уточнения, такъв иск – за обезщетяване на вреди от неефективно проведено разследване на извършено спрямо ищеца престъпление, е 3 предявен. Неоснователно МВР счита, че тъй като досъдебното производство се води под надзора на Прокуратурата и тя следи за законосъобразно и своевременно провеждане на разследването, то не е легитимирано да отговаря по такъв иск и това обуславя недопустимостта му, съответно недопустимост на решението. Пасивната материална легитимация има отношение към основателността на претенцията, а не към нейната допустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените с жалбите оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Релевантните за спора факти са следните: Ищецът В. А. Н. е задържан на 20.11.2017 г. в 17 ч. в дома му в гр. Русе, кв. Средна кула на основание заповед за задържане по чл.72, ал.1 ЗМВР във връзка с това, че е бил обявен за общодържавно издирване. Заповедта за задържане не е обжалвана от лицето и е влязла в сила.

Съгласно показанията на св. М. П. – съседка на Н., твърдяща да е очевидец на задържането му, на 20.11. в къщата му влезли доста хора – някои с качулки, някои с униформи, някои без такива, като се задържали там поне половин час. Св. Г. В., с когото ищецът се запознал в затвора, излага, че той му споделял, че при задържането му един от полицаите стъпил върху главата му, а друг го настъпил върху гърба и в продължение на 20-30 мин. го измъчвали с ток, като му задавали въпроси във връзка с обвинението, за което впоследствие бил осъден. Пострадалият му казал, че разпознал по гласа единия от полицаите, който бил разследващ полицай и били разговаряли по други поводи. Считал, че полицаите и прокуратурата си сътрудничат във вреда на разследването и не извършили пълно и цялостно разследване. След задържането му Н. е откаран първоначално в място за конвоиране, където е подписал декларация, че няма здравословни проблеми и не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка. На 21.11. е преведен в следствения арест, където се оплакал от болки в гърба. На 22.11.2017 г. е бил прегледан от мед. фелдшер С. П., която отразила във формуляр за регистриране на травматични увреждания на задържан под стража констатацията си за рани на гърба – около десетина следи от изгаряне с размери около 1 см, с давност няколко дни, 2 рани по дясното бедро и по една рана на двата безименни пръста на ръцете. Отразила е, че по данни на освидетелствания при задържането му е измъчван с ток. Следите са видни на приложения към ДП снимков материал. Във връзка с констатираните увреждания на 12.12.2017 г. е образувано ДП № 3290/ 2017 г. по описа на РП – Русе – пр. преписка № 6002/ 2017 г. за престъпление по чл.131 ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.1 НК – за това, че на 21/22.11.2017 г. длъжностно лице в качеството си на полицейски орган при ОД на МВР Русе, при и по повод на изпълнение на службата си е причинило лека телесна повреда на Н.. По ДП като веществени доказателства са били приобщени чрез протокол за доброволно предаване дрехите, с които е задържан ищецът – боксерки, фланелка и суичър, като е отразено, 4 че боксерките имат две малки дупки на задната част, тениската е с множество дупчици на задната част, а суичърът има една дупка на задната долна дясна част. По ДП са извършени следните действия по разследване: разпит на пострадалия и на полицейските служители, участвали в задържането му – петима полицаи от Сектор „Специализирано тактическо звено за бързи действия“ при ОД на МВР – Русе: С. С., С.

Д., С. Н., Н. Н. и А. Й. и двама полицаи от Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ – Г. А. и П. П.; съдебно-медицинска експертиза, която е дала заключение, че установените увреждания могат да бъдат получени от действието на ел. ток на 20.11.2017 г. по описания от пострадалия начин; комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза, която е установила, че по гръбната повърхност на тениската на Н. и задната повърхност на боксерките му са налице 18 бр., съотв. 6 бр. дефекти от стапяния на текстилните нишки, че уврежданията на пострадалия по брой и локализация съответстват на броя и локализацията на дефектите по облеклото, отговарят да са резултат от точково действие на висока температура и могат да бъдат получени при действието на ел. ток, че макар уврежданията и дефектите да е възможно да са получени от електрошоково оръжие с разстояние на електродите около 3 – 3,5 см, както са при Тейзър Х26, зачислени на участвалите в акцията С. С., С. Д. и Н. Н., съобразно извършено експериментално изследване, те не отговарят да са получени от същото, което предизвиква друг вид увреждане на плата – с квадратна форма и не предизвиква увреждане на кожата под плата; оглед на зачислените на всички полицаи в СТЗБД електропреносни уреди Тейзър Х26 чрез инсталирания софтуерен продукт – установено е, че за уреда на С. няма запис за използването му на 20.11.2017 г., а за уредите на Д. и Н. има запис за ползване 2 сек. респ. 1 сек. 2 в 17.06 ч. – реално в 16.30 ч. предвид констатираното изоставане в часа на софтуерния продукт, а от останалите три уреда, зачислени на лица, неучаствали в акцията, единият не е използван на сочената дата, а другите не са разпознати от софтуера. На 19.03.2018 г. разследващият следовател е изпратил ДП на РП – Русе с мнение за спирането му до разкрИ.е на извършителя или до възникване на необходимост от провеждане на допълнителни действия по разследването. С Постановление от 29.03.2018 г. производството е спряно, но спирането е отменено от съда по жалба на пострадалия Н., като съдът е посочил редица несъответствия и необходимостта от изясняването им.